Д о голяма степен ние сме продукт на това как сме били отгледани.
Ролята на родителите е много по-голяма, отколкото си мислим. Те не само се грижат за физическите нужди на децата, но и оформят техния емоционален свят.
Можете да наблюдавате тези следи в себе си или в близък човек, но трябва да знаете как да гледате. Тези хора са склонни да бъдат мили, щедри и примирителни, а тяхната компания е приятна.
Ако погледнете обаче по-дълбоко, ще видите пукнатини, рани и травми от миналото, които пречат на начина им да се справят с това, което им се случва сега.
Когато обаче говорим за прояви на насилие или агресия, това често е ясно видимо. Виковете, обидите или заплахите са отличителни елементи.
Тези хора имат вътре в себе си липси от неща, които са им били необходими и е трябвало да получат, но не са.
Въз основа на травматични преживявания детето научава, че неговите емоции не са важни и че не са приемливи. То свиква да живее с идеята, че никой няма да го приветства и че щом изрази себе си, ще разстрои хората, които обича. Така, за да оцелее (и като се има предвид, че това изцяло зависи от възрастните), то избира да изключи чувствата си и да ги потиска.
За да разпознаете някой, който е претърпял емоционално пренебрегване в детството, можете да потърсите следните признаци:
Държат да угодят на другите
Обикновено тези хора държат много да угодят на другите, да изпълнят точно това, което другите очакват от тях. Може да се каже, че това за тях е най-мощната им суперсила.
Предусещайки възможен конфликт, автоматично избират да отстъпят
Един от основните им страхове е някой да ги сметне за лош човек, което ги прави много чувствителни към критика. Когато някой изрази отвращение или несъгласие спрямо тях, те се чувстват наистина неудобно. Тези хора просто не искат конфликти с другите.
Рядко говорят за емоциите си или споделят как се чувстват
Обикновено хората с травми изпитват много трудности в това да се доверят на другите и да говорят за чувствата си. Те живеят с постоянното чувство на тъга и празнота, което сякаш влачат, където и да отидат.
Тези нагласи отразяват основните идеи, които човекът е възприел от детството си: моите емоции не са важни, те не са валидни и като ги споделям, само ще дразня другите или те ще ме съдят за това. Тези защитни механизми биха могли да бъдат полезни в миналото, но днес те са бреме и ограничение, което може да повлияе на взаимоотношенията с другите.
За щастие има няколко стъпки, които могат да бъдат предприети, за да се обърне тази ситуация и да се излекуват раните от емоционалното пренебрежение:
- Разберете какво се е случило и го приемете. Познаването на понятието емоционално пренебрегване, знаейки, че сме били жертви на него и се информираме за това, може да бъде много полезно за нас, за да разберем какво се случва.
- Използвайте емоционална интелигентност. Това е основен фактор, който ни е липсвал в детството, но който сега можем да притежаваме.
- Започнете да приоритизирате. Тоест да знаете как да се свържете с това, което чувствате, искате, желаете или се нуждаете, преди да се запитате от какво има нужда другият.
- Практикувайте саморазкриване и си позволявайте да бъдете уязвими. Да говорите за себе си, за вашите тревоги, страхове и мечти е необходимо, за да можете да създадете емоционална близост с другите.
Още от автора:
Това е много важно при флирт: Как да използваме езика на тялото
Игра за нови двойки: 45 въпроса, които да си зададете един на друг
Три предимства и два недостатъка на случайния секс
Най-често срещаните мъжки грешки в секса
Липсата на секс: Какво се случва с женското тяло
Добър любовник е? Как да разберем още преди да стигнем до спалнята
