В сички ние в даден момент сме се сблъсквали с негативни коментари. В училище, на работа и дори на улицата внезапно може да достигне до ушите ни лоша дума, критика, обида или жестока подигравка. Това може да ни нарани и да ни ядоса, но истината е, че подобни изрази нанасят повече щети, когато идват от някого, на когото държим.
Обикновено имаме някакви очаквания за това как да се отнасят към нас. Ако има нещо, което очакваме от нашите родители, това е обич, утвърждаване и грижа. По същия начин от партньора си ще искаме любов, страст и нежност. Когато обаче получим точно обратното, чувстваме болка.
Децата, които са били малтретирани вербално от родителите си, са по-уязвими към тревожност и депресия. Както можем интуитивно да предположим, човешкото същество не е подготвено да получава негативни коментари от най-близкото си обкръжение. Тези остри думи ни увреждат, променят и оставят дълбок отпечатък в съзнанието ни.
„Не го приемай погрешно, казвам го за твое добро, но ти…“, „Казвам ти го с цялата любов на света, за да ти е полезно, но ти си…".
Кой не е чувал такъв тип негативни коментари, замаскирани като добронамерени съвети? Наистина, хората, които обичаме най-много, понякога ни отправят критика, мислейки, че с това ни правят услуга.
Това са много често срещани ситуации, в които не винаги знаем как да реагираме. Има критики, които, въпреки че твърдят, че са градивни, действат като ракети срещу нашето самочувствие.
Може би най-болезнено от всичко е сравнението. Ако погледнем назад и се опитаме да го свържем с някакъв момент от нашето детство, е възможно да се сетим за подобна ситуация. Обичайно е майките и татковците да сравняват децата си с другите. „Иванчо не е толкова умен, колкото батко си“ , „Марийка не се справя много добре, я виж детето на съседката“.
Такъв тип коментари могат да бъдат открити в любовните взаимоотношения. Става дума за онези обидни сравнения с бивши партньори, последвани от обвинения, че партньорът им не се прави нещата както трябва.
Тези, които ни обичат, не трябва да насочват към нас негативни коментари, презрение, подигравки, вредна критика и саркастични фрази. Привързаността изисква физическо, емоционално и комуникативно уважение. Без тези стълбове никоя връзка няма да бъде задоволителна или щастлива.
Зад тези, които използват насилствена комуникация и не виждат ефекта от собствените си думи, стои проблемна личност. Това, което трябва да правим във всички случаи, е да реагираме и да изискваме уважение. Не защото са наши баща, брат, приятел или партньор, а защото не трябва да толерираме език, основан на подигравки и подценяване.
Имаме право да изискваме те да се обръщат към нас по уважителен начин, да говорят с нас, както ние говорим с тях. Ако решим да си премълчим, негативните коментари ще ескалират с времето.
Комуникацията е мостът, който обединява или отдалечава хората. Нека очакваме от другите същото, което им предлагаме: грижа в действия и думи, доверие и емоционална свързаност.
Още от автора:
Възможно ли е приятелството между мъж и жена?
Шест съвета за по-лесно сприятеляване в нов град
Похот или любов: Как да ги различим?
Пет мъжки жеста, които казват много повече от „Обичам те“
Мъжете от тези зодии са най-успешните бизнесмени
15 знака, че е време да сложите край на връзката
Четири причини той да не иска да те запознае със семейството си
