През 1964 г. съпругът на Джейн Гудол - Хюго Ван Ловик я снима, нито един от двамата не подозира какво огромно влияние ще има този кадър върху начина, по който хората ще гледат на заобикалящата ни дива среда и най-вече на животните за в бъдеще.
Кадърът показва в близък план как считаната към днешна дата за най-големия експерт по отношение на шимпанзетата и малка маймунка на име Флинт се протягат един към друг. Той е умилителен, трогателен и човешки, докосвайки онази струна в нас, която ни кара да бъдем по-добри към околните и заобикалящата ни среда.
4 години по-рано - на 14 юли 1960 година, 26-годишната Джейн Гудол пристига с лодка до бреговете на езерото Танганайка, Танзания. Тук, в сегашния национален парк Gomble Stream започва нейното новаторско научно изследване на поведението на шимпанзетата.
Преди това, като секретарка без бакалавърска степен по наука, тя казва, че е наблюдавала дивите си субекти с отворен ум и без предубеждения. И това й носи много дивиденти, превръщайки я буквално в легенда в бранша след време.
Защото едно нейно изображение показващо свежия й различен подход по това време оспорва изцяло действащата научна норма и става една от най-разпознаваемите снимки в света.
Макар първоначално да прави хиляди нейни кадри в Гомбе през 1962 г., холандският й съпруг, фотографът Хуго ван Ловик улавя точния миг през 1964 г. Джейн е приклекнала и протегнала дясната си ръка към Флинт, първото шимпанзе, родено в Гомбе след пристигането й.
В отговор маймуната протяга лявата си ръка. Моментът е далеч преди ерата на цифровата фотография и трябва да се изчака доста време, преди да се появи на бял свят, но чакането определено си заслужава.
"Минаха няколко месеца, преди да има начин да изпратим експонирани ролки до National Geographic за обработка. Когато видях снимката след това, още не съзнавах, че ще стане емблематична. Но ме накара да си помисля за картината на Микеланджело, на която Бог се протяга към човека", признава тя пред BBC Future.
Увековеченият момент се появява в списанието през декември 1965 г., като на корицата отново е тя, но с друга снимка. Светът обаче полудява по първия кадър. Този, на който заедно с малкия Флинт, печели сърцето на всеки, който го е зърнал. И още по-важното - променя представата на човека за шимпанзетата и дивата природа като цяло.
Благодарение на популярността си, Джейн Гудол успява да представи на широката публика много интересни детайли и подробности от живота на маймуните. Днес е наричана "истински пионер" в изследователския бранш, а според директора в световната природозащитна организация WWF, именно тя и прокарва пътя на жените в този клон от науката.
А самата тя често обича да казва, че е доволна най-вече, защото е успяла да допринесе за близостта ни с животните. "Тази снимка помогна да осъзнаем, че хората не сме отделени от животинския свят така, както се смяташе дотогава".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
