П реди по-малко от век световните океани гъмжаха от гигантски риби. Можем ли някога да си ги върнем?
Гмуркайки се с акваланг, за да оцени състоянието на участък от риф в централната част на Тихия океан, Стивън Палумби, професор по морски науки в Станфордския университет, открива свят с удивително изобилие от морски обитатели.
Палумби се гмуркаше на едно от най-радиоактивните места на Земята - атолът "Бикини", в архипелага Маршал. Близо седем десетилетия по-рано тази пръстеновидна група от острови – преди това архетипен тропически рай – е била използвана за тестване на атомната бомба. Повече от 12 години, през 40-те и 50-те години на миналия век, САЩ взривиха своите спокойни води и тези на съседен атол с 67 ядрени оръжия. Навигационната система на Палумби беше изключена, защото някои острови, все още записани на по-стари карти, бяха напълно изпарени от експлозиите.
Това мрачно минало е оставило опустошително наследство за жителите на остров "Бикини", които оттогава не могат да се върнат в дома си. Мястото се е превърнало в случайно убежище, разказа професорът. По думите му място, защитава дивата природа от самата токсичност на района.
На сушата по-голямата част от човечеството не е разчитало на лов за прехраната си. С нарастването на населението ни нараства и количеството морски дарове, които консумираме. Днес морските дарове представляват значителна част от диетите на три милиарда души по света.
Тези хранителни навици имат радикални последици за околната среда, пише BBC. За по-малко от век процъфтяващите екосистеми са се превърнали в пустини, една от любимите риби на мнозина по света е на път да изчезне, а при рухналия риболовен район в Нюфаундленд са изчезнали до 810 000 тона треска. Всъщност хората са трансформирали напълно океаните на планетата, намалявайки общата биомаса на рибата с приблизително 100 милиона тона.
Смята се, че 90% от рибните запаси на планетата вече са изразходвани.
Тази тенденция може да се промени смятат експерти. Организацията на обединените нации (ООН) подписа историческо споразумение. Договорът за „открито море“ има за цел да защити морския живот в зоните на открития океан, които не се контролират от никоя държава. Този огромен участък от земната повърхност, представлява повече от две трети от световните океани.
Разбира се, човечеството няма за цел да спре напълно риболова.
Ново изобилие
В продължение на десетилетия след експериментите на атола "Бикини", островите бяха място на призраци – освен пазачи, от 50-те години на миналия век там не са живели хора.
Дори кокосовите орехи, разпръснати по местните плажове на атола "Бикини", са радиоактивни, обяснява Палумби.
"Въпреки борбата с ефектите на радиацията, за която се смята, че е създала популация от акули мутанти, рифът беше изключително оживен от точно този вид акули", обясни Палумби и дефинира явлението като умопомрачително. "Рибите бяха гиганти, това е най-очевидната последица от радиацията", посочва професорът.
Бърза реакция
През март 2006 г. Джордж Буш създава Националния морски паметник Papahānaumokuākea. Той е най-голямата морска защитена зона в света.
За разлика от огромните пространства на други защитени морски зони, които все още позволяват риболов – зоните забранени за риболов представляват само една пета от тази категория. Резерватът Papahānaumokuākea наложи пълна забрана на риболова.
Въздействието на забраната беше незабавно, смятат експерти. „Започнахме да виждаме ефект след около година и половина“, казва Джон Линам, професор по икономика в Хавайския университет.
"Имаше повече морски живот като цяло. Учудващо, жълтоперият и едроокият тон бяха сред първите, които реагираха, въпреки че те са върхови хищници", обясни още Линам.
Разбира се, без значение колко сериозно човечеството приема своята въображаема забрана за риболов, някои щети никога няма да бъдат възстановени. Трагедията на свръхулова означава, че много морски видове вече са изчезнали от океаните завинаги. Дори тези, които остават, има много други бариери пред пълното възстановяване, от загуба на местообитания до местно изчезване.
Дълбоките океани са гробище – когато по-големи същества, като големи риби, акули или китове умрат, те потъват на дъното, където често остават погребани в аноксична утайка – естествен консервант, който им пречи да се разложат напълно.
