Дания разполага с ужасяваща колекция: Хиляди мозъци на шизофреници, хора с деменция и депресия

5500 мозъка на хора с деменция, 1400 на хора с шизофрения, 300 на мъже и жени, страдащи от депресия... и така нататък до общо 9479 мозъка, които се намират в склад за мозъци в мазето на Университета на Южна Дания.

Психичното здраве е важен проблем в Дания. Според проучване от 2014 г. един на всеки трима датчани получава лечение за психично разстройство през живота си. Преди схемите на сегашната психология и психиатрия да избухнат, всички психични заболявания са били приписвани на мозъчни проблеми. Преди науката да напредне и тъй като лекарите не са имали много познания за тези заболявания, съмнителни лечения като електрошок и лоботомии (унищожаващи част от фронталния лоб на пациента) са били често срещани.

В края на Втората световна война двама датски лекари имат идея, която може да бъде ценна за науката, но със съмнителна етика: да спасят мозъците на пациенти, починали в психиатрични болници, и да ги запазят.

The collection of nearly 10,000 brains, taken without consent from patients who died in Denmark's psychiatric hospitals over four decades, are untouched by modern medicine.

They're a valuable medical resource -- and an ethical dilemma. https://t.co/6rkN95m7BS

— CNN (@CNN) November 13, 2022

Според CNN скандинавската страна е държала ужасяващия рекорд за най-много лоботомии на глава от населението между 40-те и 80-те години на миналия век, когато мозъците са били събрани. Колекцията започва през 1945 г., когато е създаден Институтът по мозъчна патология „Рисков“. Той разполагал с най-голямата колекция от мозъци в света. Целта на този проект била проста: да се съхранят мозъците, за да бъдат анализирани и да се определи какво се е случило с техните собственици, за да се намерят възможни лекове за психични заболявания.

Оттогава до 1980 г. мозъци, които отговарят на специфични профили, са събирани и съхранявани в зловещ ред от рафтове в подземен склад. В крехки жълти кофи са положени мозъците на половината от всички психиатрични пациенти в Дания, починали между 1945 и 1982 г., според спомен на CNN. Въпреки моралната дилема, работата по събирането на мозъка е била щателна и професионална. След всяка аутопсия мозъкът е бил извличан, изследван и съхраняван с точни бележки в „Дневниците на мозъка“.

Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си

Повече от четиридесет години болници от цялата страна са изпращали мозъци в това мазе, които в повечето случаи са били изрязани за по-добро съхранение във формалдехиден разтвор. Други директно са били запазени без никакви манипулации.

Проектът е спрян през 1982 г., когато ръководителят на мозъчната банка Кнуд Ааге Лоренцен се пенсионира. Никой не е заел мястото му и оттогава колекцията стои недокосната в мазето. Според CNN след пенсионирането на доктор Лоренцен мозъците стояли недокоснати до 90-те години, когато датската общественост научила за колекцията. Възникнал дебат какво да се прави с почти 10 000 човешки мозъци, получени главно без съгласието на техните законни собственици?

Мозъкът може да създаде фалшив спомен по-бързо, отколкото си мислим

През 1991 г. Датският съвет по етика дал зелена светлина за използването на тъкани от мозъците за научни изследвания дори без разрешение от роднините на собствениците им, докато Датската национална асоциация за психиатрично здраве поискала мозъците да бъдат погребани. Според CNN това предизвикало един от първите значими етични научни дебати в Дания. Това продължило до 2006 г., когато Съветът по етика се противопоставил на публичния дебат и най-накрая одобрил използването на мозъците за изследвания - този път с подкрепата на Датската национална асоциация за психиатрично здраве. През 2017 г. колекцията е преместена на сегашното си място в Университета на Южна Дания.

Експертите са съгласни, че има научна стойност в тази колекция от мозъци и множеството анотации са направени от учени в продължение на няколко десетилетия. Мартин Виренфелд Нилсен, настоящ директор на колекцията, казва пред BBC колко подробна е информацията за всеки мозък: „Ние знаем кои са били, къде са родени, кога са починали, техните диагнози и докладите от следсмъртни невропатологични изследвания“.

Сънната апнея може да повлияе на здравето на мозъка при мъжете

„Една от големите ценности е, че има мозъци, които са толкова стари, че са били отстранени от пациенти, на които не са давани антипсихотични лекарства. Това означава, че можете да сравните тези стари мозъци със скорошни мозъци, за да видите какви мозъчни промени причиняват тези лекарства“, обяснява Кнуд Кристенсен, президент на Датската национална асоциация за психично здраве.

Може би не всеки психичен проблем има чисто церебрален произход. И все пак истината е, че последните изследвания показват, че деменцията, шизофренията или дори депресията могат да бъдат излекувани чрез въздействие върху някои части на мозъка. И тази датска колекция може да бъде съществен елемент за напредък в тази линия.