Мозъкът може да създаде фалшив спомен по-бързо, отколкото си мислим

И зследванията показват, че хората могат да създават фалшиви спомени в рамките на едно мигване на окото.

В серия от четири експеримента, проведени от Университета в Амстердам, изследователите показват на 534 души букви азбуката в реална и огледална посока.

След като на някои от участниците е показан интерферентен слайд със случайни букви, предназначен да затрудни първоначалната памет, всички участници са помолени да си припомнят целевата буква от първия слайд.

Половин секунда след разглеждането на първия слайд почти 20 % от хората вече бяха формирали илюзорен спомен за целевата буква; този процент се увеличи до 30 % след 3 секунди.

How Do We Know if Our Brain Is Capable of Repairing Itself?

A new study examines the regenerative potential of the human brain in aging and neurological diseases, which could provide an alternative to conventional strategies for enhancing or restoring brain function. Recent… pic.twitter.com/yoFZKxZmd1

— Neuroscience News (@NeuroscienceNew) April 8, 2023

Човешкият мозък променя спомените си в зависимост от това, което очаква да види. Тъй като хората, включени в изследването, са били добре запознати със западната азбука, мозъците им са очаквали да видят буквите в реалната им ориентация.

Когато буквите се появявали огледално (Ɔ вместо C), хората били по-склонни да запомнят псевдобуквата като истинска буква, дори след като са минали само милисекунди.

"Изглежда, че краткосрочната памет не винаги е точно представяне на току-що възприетото", пишат изследователите. "Вместо това паметта се формира от това, което сме очаквали да видим, още от момента на формиране на първата следа в паметта."

Изследователите уточниха, че това са по-скоро фалшиви спомени, отколкото грешни предположения, като попитаха участниците доколко са уверени в спомените си по скалата от едно до четири.

"Участниците постоянно съобщаваха с висока степен на увереност, че са видели реалния аналог на псевдобуквена цел", пишат изследователите.

Хората са били по-склонни да заменят псевдобуква с истинска буква, отколкото обратното, което предполага, че илюзиите в паметта са опосредствани от познанията за това как обикновено изглеждат нещата.

Изследователите разграничават тези фалшиви спомени от грешки в първоначалното възприятие, като правят измервания в два момента. Единствената възможност е била по време на 0,25 секунди, в които буквите са проблясвали.

Ако грешките във възприемането бяха причина за грешките, процентът на грешките щеше да бъде същият 500 милисекунди и 3 секунди по-късно. Когато процентът на грешките се увеличава с течение на времето, това предполага, че се формират фалшиви спомени.

От експерименти, проведени от психолога Елизабет Лофтус и други, знаем, че лесно могат да се генерират фалшиви дългосрочни спомени.

Например възрастните могат да бъдат убедени да си припомнят ярък, но фалшив спомен за това как като деца са се изгубили в търговски център и са плакали. В друго проучване хората създават фалшиви, богати спомени за извършване на престъпления, като кражба или нападение.

Смята се, че фалшивите дългосрочни спомени се обуславят от "теорията за размитите следи", според която споменът се състои от две части: стенографска част, която е това, което се е случило в реалния живот, и същностна част, в която човек интерпретира значението на събитието въз основа на семантичен анализ.

Предишно проучване показва, че когато на хората се дава снимка на лице и професия, те са по-склонни да свързват криминални етикети като "наркодилър" с лица с тъмна кожа, което показва, че вътрешните предразсъдъци оформят спомените.

В друго изследване на хората е даден списък от три или четири взаимосвързани думи (като дрямка, почивка, легло и буден). Когато им е бил даден втори списък, участниците са били по-склонни да си спомнят семантично свързани думи, които не са били включени в първоначалния списък, като например "сън".

Теорията за размитите следи може да е също в основата на илюзиите на краткосрочната памет, но "не може да обясни изцяло настоящите резултати", пишат изследователите.

Тези експерименти предполагат, че входните данни на вербалната ни памет се интегрират незабавно с предишен опит и очаквания.