„Знаете ли, повечето хора всъщност не ме познават.“
Това споделя Мерилин Монро пред редактора на списание Life Ричард Мериман през лятото на 1962 г. Най-голямата богиня на екрана се съгласява на поредица от интервюта за славата, но разговорите им се оказват много по-дълбоки. На 36 години тя е искала да бъде видяна такава, каквато е: „В това е бедата – секс символът се превръща в предмет. А аз мразя да бъда предмет", съобщава People.
*Във видеото може да научите повече за: Представят рядка колекция с лични вещи на Мерилин Монро
Истинската Мерилин е много по-сложна личност. Родена като Норма Джийн Бейкър, тя преминава през сиропиталища и приемни семейства. Забелязана е на 18 години, докато работи във фабрика за боеприпаси, от армейски фотограф, който ѝ предлага да стане модел. Тя боядисва косата си платинено руса и останалото е история.
Интервюто за Life е публикувано в броя от 3 август 1962 г. Два дни по-късно Монро е намерена мъртва след остро отравяне с барбитурати. Заключението е „вероятно самоубийство“, но и до днес остават безброй въпроси за последните ѝ часове.
С наближаването на 100-годишнината от рождението ѝ на 1 юни, нова книга – „Marilyn: The Lost Photographs, The Last Interview“ – представя пълния текст на интервюто за първи път, заедно с последната ѝ фотосесия с фотографа Алън Грант. Много от тези кадри не са виждали бял свят досега. „Мерилин Монро беше нейно творение,“ казва 88-годишният Джеймс Хаспийл, един от малкото ѝ останали живи приятели. „Това ѝ донесе успех, но в реалния живот тя си остана Норма Джийн.“
👗 Actress was looking forward to new roles at work and enjoying decorating Los Angeles home
— The Telegraph (@Telegraph) May 5, 2026
🔗 https://t.co/x4qhjUEjS1 pic.twitter.com/JngWYrJ7eT
Ето и Мерилин Монро през нейните собствени очи:
За детството:
„Реших, че искам да бъда актриса, когато бях на пет. Някои от приемните ми родители ме пращаха на кино, само за да ме изкарат от къщи. Седях там по цял ден и до късно през нощта – малко дете, съвсем само, точно пред екрана. И го обожавах.“
За славата:
„Тя е като хайвера. Хубаво е да имаш хайвер, но ако го ядеш всеки божи ден, разбирате ли? [смее се] Твърде много хайвер. Когато излязох от болницата в Ню Йорк [през 1961 г.], беше тежко, защото току-що ме бяха оперирали от жлъчка. Тълпите ме блъскаха и шевовете ми се отвориха. Осъзнах, че хората искат да видят, че си истински.“
„Никога не бях чувствала, че имам такова въздействие върху хората, докато не отидох в Корея [през 1954 г.]. Там имаше 75 000 мъже, седящи в парките си в снега. Когато излязох, те свиреха и викаха името ми в продължение на 10 минути, преди изобщо да успея да започна.“
За „Честит рожден ден, г-н президент“:
„В залата настъпи пълна тишина. Мислех, че няма да излезе никакъв звук от мен. Когато стигнах до микрофона, поех си дъх и внезапно си казах: „Давай!“. Помислих си, че ще изпея тази песен, дори това да е последното нещо, което правя. И то не само за президента, а за всички хора.“
„След това имаше прием. Бях се срещала за кратко с главния прокурор [Робърт Ф. Кенеди], така че беше хубаво да видя познато и приятелско лице. Но бях с бившия си свекър [бащата на Артър Милър]. Той е дошъл тук като имигрант и си помислих, че това ще е най-голямото събитие в живота му – нещо, за което да разказва на внуците си. Така че вместо да кажа „Приятно ми е да се запознаем, г-н Президент“, аз казах: „Това е бившият ми свекър, Исидор Милър“.“
Marilyn Monroe's final full interview before her death at age 36 has been revealed, which sees the iconic star discuss fame, her childhood, and John F. Kennedy. https://t.co/LNvxUy2rIc
— Entertainment Weekly (@EW) May 6, 2026
За студийната система в Холивуд:
„Спомням си, когато получих ролята в „Господата предпочитат блондинки“. Джейн Ръсел беше брюнетката, а аз – блондинката. Тя получи 200 000 долара за филма, а аз – моите 500 долара на седмица, което за мен тогава беше значителна сума. Но не ми даваха гримьорна. Накрая казах: „Вижте какво, все пак аз съм блондинката, а филмът се казва „Господата предпочитат блондинки“! Постоянно ми повтаряха: „Помни, че не си звезда“. А аз отвръщах: „Е, каквато и да съм, аз съм блондинката!“. Ръководството на корпорацията винаги се държеше с мен отвисоко.“
За социалния живот:
„Канят ме на места, само за да „крася“ масата. Понякога не си поканен заради самата теб. Затова не се включвам в т.нар. холивудски живот. Не ме интересува. Обичам хората. Но публиката ме плаши, тълпите ме плашат.“
За статута на секс символ:
„Ако ще бъда символ на нещо, предпочитам да е на секса, отколкото на други неща, които си имат символи. Мисля, че сексуалността е привлекателна само когато е естествена и спонтанна. Никога не съм играла съзнателно от сексуална гледна точка. Всъщност никога не съм имала еротична сцена. Винаги съм искала да пробвам и да видя дали мога да го направя. Всички сме родени сексуални същества, слава богу. Жалко е, че толкова много хора презират и потъпкват този естествен дар. Защото изкуството – истинското изкуство – произлиза от него.“
Weeks Before Her Death, Marilyn Monroe Bared Her Soul in Final Interview — Plus Rare and Never Before Seen Photos (Exclusive) https://t.co/BW89NfXK0v
— People (@people) May 6, 2026
За браковете и доведените деца:
„На 16 бях дете и вече бях домакиня. Бях отгледана по различен начин от средностатистическото американско дете. Никога не съм приемала щастието за даденост. Понякога си мисля, че единственото, което съм искала, е да се установя като щастливо омъжена жена с прекрасно семейство. Но не мисля, че бих заменила наученото за това.“
„Винаги трябваше да се съобразявам с другия човек, със съпруга си. И особено с доведените си деца. Исках те да ме познават като човек, независимо какво четат или чуват за мен. Веднъж доведеният ми син Боби [син на Артър Милър] беше скрил едно списание с ужасна статия за мен. Казах му: „Боби, каквото и да искаш да знаеш за мен, дойди и ме попитай. Не научавай нещата втора ръка от подобни писания“. С Джоуи [син на Джо Димаджо] се виждахме всеки уикенд. Доведените ми деца са най-добрите ми приятели.“
За закъсненията:
„В пресата ме клеветяха, че съм депресирана, в някакъв застой и се крия. Затова отделям малко повече време за косата си, малко повече сенки за очи. Малко повече блясък. Това е просто моят начин да кажа „Ха!“.“
За уроците на живота:
„Научих много и не бих го заменила за нищо. Не бих искала мое дете да премине през това, през което преминах аз. Може би звучи като оправдание, защото нямах щастливо семейство, но моят път на учене трябваше да бъде този. Надявам се в крайна сметка чрез работата си да успея да осветля за хората някои неща, които съм разбрала. Може би е просто мечта. Но и аз имам право на своите мечти.“
Два дни след последното им интервю, Мериман я посещава, за да обсъдят материала. Той си спомня последната им среща така:
„Беше боса, по халат и още не беше измила спиралата от снощи. Нежната ѝ коса беше разрошена от сън. Тя държеше ръкописа високо пред очите си и внимателно го четеше на глас.“
„Когато си тръгвах, тя внезапно извика след мен: „Ей, благодаря“. Обърнах се и тя стоеше там, странно изоставена. Спомних си реакцията ѝ по-рано, когато я попитах дали много приятели са ѝ се обадили да я подкрепят, след като беше уволнена от Fox. Настъпи тишина. Тя седеше изправена, с широко отворени и наранени очи, и отговори с едно тихичко „Не“.“
