К олко сериозна е заплахата за самолетното гориво преди летните пътувания в Европа? Европейският съюз засега не отчита недостиг, но се подготвя за по-тежък сценарий и разглежда варианти, включително използването на американски керосин като резервна възможност.
Войната на САЩ и Израел срещу Иран и затварянето на Ормузкия проток доведоха до рязко поскъпване на авиационното гориво и засилиха опасенията от недостиг в пика на туристическия сезон в Европа.
Европейската агенция за авиационна безопасност трябва да публикува препоръки за евентуално разрешаване на Jet A, произведено в САЩ авиационно гориво, което в момента не се използва в Европа по технически причини.
Европейската комисия също ще очертае мерки, които държавите членки могат да използват, за да оптимизират потреблението на самолетно гориво, включително при зареждането на самолетите и разпределянето на летищните слотове.
Брюксел неколкократно подчерта, че 27-членният ЕС засега не е изправен пред недостиг на самолетно гориво.
„На този етап проблемът е по-скоро икономически и е свързан с цената на горивото, а не с наличността“, заяви пред АФП експертът по авиационен транспорт Матео Мироло.
„Трябва обаче да мислим и за доставките, особено защото това няма да бъде последната криза, пред която ще се изправим“, добави той.
Преди войната в Близкия изток около 20% от керосина, потребяван в Европа, преминаваше през Ормузкия проток, който на практика е затворен заради конфликта.
След скока на цените няколко авиокомпании, особено нискотарифни превозвачи, обявиха отмяна на полети.
Ако кризата се проточи, Брюксел се подготвя за възможни „проблеми със сигурността на доставките“, заяви еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен.
„Още не сме там, но това може да се случи“, каза Йоргенсен.
Миналата седмица Европейската комисия съобщи, че ще създаде „горивна обсерватория“, която да следи производството, вноса, износа и запасите от транспортни горива в ЕС. Очаква се тя да започне работа в следващите дни.
Досега ЕС не разполагаше с подробна картина на стратегическите горивни резерви в отделните държави членки.
Европейското законодателство изисква страните да поддържат петролни запаси, равни на 90 дни нетен внос и 61 дни вътрешно потребление, но не прави разграничение между бензин, дизел и самолетно гориво.
Източник от Европейската комисия заяви, че някои държави, като Ирландия, са по-уязвими заради липса на рафинериен капацитет, докато други, сред които Финландия, изглеждат по-добре подготвени.
Същият източник изрази и опасение, че част от авиокомпаниите може да използват кризата като повод да спрат нерентабилни маршрути.
На този етап от Брюксел не се очакват големи нови мерки.
Комисията по-скоро ще уточни пред правителствата и авиокомпаниите кои съществуващи инструменти могат да бъдат използвани, за да се гарантира възможно най-ефективното и евтино потребление на самолетно гориво.
Очаква се да бъдат облекчени правилата, ограничаващи т.нар. tankering - практиката самолетите да превозват повече гориво от необходимото, за да избегнат зареждане на по-скъпи летища.
Планира се и временна гъвкавост при летищните слотове, за да не бъдат санкционирани в бъдеще авиокомпании, които по изключение се отказват от слотове заради високите цени на горивото.
Ако кризата продължи, ЕС обмисля координирани действия между държавите членки за освобождаване на извънредни запаси и доброволно споделяне на самолетно гориво.
Брюксел очаква и насоки от Европейската агенция за авиационна безопасност дали е подходящо да се използва алтернативно авиационно гориво, произведено в САЩ.
Произвежданото в САЩ гориво Jet A се различава от използвания в останалата част на света Jet A-1 и в момента не е разрешено в Европа.
Jet A има по-висока точка на замръзване, което го прави по-малко устойчиво на много ниски температури при дълги полети.
Разрешаването му ще изисква регулаторни и логистични промени, които вероятно ще отнемат време. Оценката вече тече, заяви наскоро еврокомисарят по транспорта Апостолос Дзидзикостас.
Въпреки това ЕС иска да проучи тази възможност, а някои авиокомпании настояват за временни изключения още това лято.
В по-дългосрочен план Брюксел подчертава и необходимостта от развитие на устойчиви авиационни горива, които не са на изкопаема основа.
„Кризата трябва да насърчи държавите да инвестират в алтернативни устойчиви авиационни горива за гражданската и военната авиация, не само по климатични причини, но и заради енергийния суверенитет“, заяви Мироло.
