П рез дългата си история - от създаването на средновековната държава Киевска Рус, през IX век до Руската федерация, каквато я познаваме днес, Русия е преживяла не само славни победи, но и горчиви поражения.
Някои от тях са имали опустошителни последици, довели до загубата на големи територии и дори до заплаха за самото съществуване на страната, пишат от StarsInsider.com.
Кои са най-големите военни поражения на Русия?
Руско-византийската война (941 г.)
Руският народ произхожда от днешна Швеция. През IX в. те създават държава, известна в историографията като Киевска Рус. Съвременните държави Беларус, Русия и Украйна твърдят, че Киевска Рус е техен културен предшественик.
Trade & Warfare in the Kievan Rus #history #VarangianGuard #KievanRus #ByzantineEmpirehttps://t.co/HYZImwAowg
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia) June 14, 2022
Руско-византийската война от 941 г. се провежда по време на управлението на Игор Киевски (877-945), когато войските му два пъти обсаждат Константинопол.
И в двата случая русите са отблъснати от византийска армия, вярна на Константин VII, въпреки че второто нападение води до руско-византийския договор от 945 г., който установява приятелски отношения между двете страни.
Монголско нашествие в Киевска Рус (1237-1240 г.)
Монголското нашествие в Киевска Рус през XIII в. е част от по-широкообхватно нападение в Европа на армия, водена от монголския владетел Бату хан (ок. 1205- 1255 г.).
Победените руски княжества са принудени да се подчинят на монголското управление и стават васали на Златната орда или ханството. Нашествието има дълбоки последици за Източна Европа, като води до разделянето на източнославянския народ на три отделни държави: днешна Русия, Украйна и Беларус.
Обсада на Москва (1382 г.)
Обсадата на Москва през 1382 г. изправя московските сили срещу Тохтамиш, виден хан от Синята харма, подкрепян от тюрко-монголския завоевател Тимур.
След първоначалния успех при отблъскването на нашествениците, московчани са подмамени да отворят градските порти, което позволява на войските на Тохтамиш да щурмуват Москва и да избият хиляди хора.
Руско-персийска война (1651-1653 г.)
Избухва въоръжен конфликт между Сефевидската империя и Руското царство в Северен Кавказ, след като Русия е изключена от плановете на Сефевидите да укрепят позициите си в региона.
Това решение е взето поради разширяването на военното присъствие на самата Русия в района, а именно изграждането на редица крепости, една от които е построена от иранската страна на река Терек.
Руско-османска война (1710-1713 г.)
Известна още като кампанията по река Прут, Руско-турската война достига своя зенит на 18-22 юли 1711 г., когато обединените сили от 43 000 руснаци и молдовци под командването на цар Петър I се оказват обкръжени от 200 000 добре въоръжени турци.
На изтощената армия на царя в крайна сметка е позволено да се изтегли, след като се съгласява да изостави Азовската крепост и прилежащата ѝ територия.
Кримска война (1853-1856 г.)
Кримската война, водена главно на Кримския полуостров между руснаците и британците, французите и османските турци, е особено жесток конфликт, който бележи повратна точка за Руската империя.
Поражението отслабва армията, източва хазната и подкопава влиянието на Русия в Европа.
Руско-японска война (1904-1905 г.)
Съперничещите си имперски амбиции водят до това, че Японската империя и Руската империя вдигат оръжие една срещу друга в кратък военен конфликт, който обаче е ужасяващ със своята жестокост, пример за което е битката при Мукден.
Тя се води от 20 февруари до 10 март 1905 г. - едно от най-големите сухопътни сражения преди Първата световна война, и последното и най-решително голямо сухопътно сражение в руско-японския конфликт.
Япония излиза като победител - резултат, който се оказва решаващ за приключване на войната в нейна полза.
Първа световна война (1914-1918 г.)
Руската империя се представя зле по време на Първата световна война, като по приблизителни оценки са убити 1 811 000 руски бойци и са регистрирани 1,5 милиона цивилни жертви.
Далеч по-сериозни последици има крахът на династията Романови и разпалването на Руската революция.
Първа битка при Киев (1941 г.)
Въпреки че Съветският съюз постига много исторически победи през Втората световна война, германското обкръжаване на Киев от 23 август до 26 септември 1941 г. - считано за най-голямото обкръжение в историята на военните действия - е безпрецедентно поражение за Червената армия.
Съветско-афганистанската война (1979-1989 г.)
С нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1979 г. започва война, която по същество е война на пълномощници от епохата на Студената война, като Съединените щати, наред с други държави, застават на страната на муджахидините, които в продължение на десетилетие се съпротивляват на окупаторите.
Войната се посочва от учените като фактор, допринесъл за разпадането на Съветския съюз и края на Студената война.
Първа чеченска война (1994-1996 г.)
Обявяването на прекратяване на огъня от страна на Руската федерация след двегодишни сражения срещу чеченските бунтовници се разглежда като отстъпление от страна на правителството на Борис Елцин. През 1997 г. е изготвен мирен договор.
