Най-безумният икономически балон: Когато лалетата стрували колкото къща

Ч есто използвана като предупреждение от съвременните икономически анализатори, "лалеманията" е призната за първия регистриран спекулативен балон в историята. 

Съвременните финанси, възникнали около края на XVI и XVII в., по време на Нидерландския златен век, са преживели няколко спекулативни балона. 

Балонът на „лалеманията“ продължава само от 1634 до 1637 г., като за това време цената на лалетата се увеличила над 200 пъти, а една луковица на лале се продавала за десет пъти повече от годишната заплата на работник.

Бърз възход и бърз спад на манията по лалетата

Печалбите и абсурдността от обсебването по лалетата са краткотрайни, като балонът се спукал само месец след пика му. 

Почти за една нощ цените на луковиците на лалетата спаднали почти до нулата. Звучи ли ви познато? 
Един от най-популярните балони на новото време е жилищният балон, който се спука през 2006-2007 г.

Казано по-просто, спекулативният икономически балон е особен вид финансова ситуация, при която цените силно надвишавали вътрешната стойност на даден актив. 

В епохата на свободния пазар, приемането на стабилизиращи практики като максимална цена на дребно, например, се следвало от правителствата, за да се гарантира, че подобна ситуация няма да възникне повече. 

Легенда за Летящия холандец, призрачно явяване на кораба на капитан Хендрик

Институционалните облигации се използвали от правителствата за защита на пазарните инвеститори от внезапни ценови сривове. 
Исторически най-значимият случай на това, е Голямата депресия от 1929 г., която води до огромен спад в цените на акциите на Уолстрийт. 

Тогава фондовият пазар се сринал почти за една нощ, тъй като инвеститорите изпаднали в паника и продали огромен брой акции на Нюйоркската фондова борса за един ден, в така наречения "черен четвъртък".

Очевидно е, че капиталовите и спекулативните балони имат дълга и богата история и далеч не са ни непознати.

Силата на цветята: лалето идва в Европа

Лалетата били въведени в Европа, след като са разработени от растения с произход Мала Азия. Те са пренесени във Виена от Истанбул през 1500 г.

От самото начало, лалетата за европейците, са нови екзотични цветя за елита и неговите пищно обзаведени домове и градини.

В световен мащаб обаче лалетата се свързват силно с Нидерландия, където отглеждането на лалета остава важен отрасъл от XVI в. насам. Днес холандските производители произвеждат почти 2000 сорта лалета - много повече от всяка друга страна в света!

По-малко от 50 години след пристигането си в Западна Европа, между 1634 и 1637 г., особено в Холандия и Англия, популярността на лалетата се превръща в мания по цветята.

И съвсем скоро отделни луковици започват да се продават на абсурдни цени, като в крайна сметка причиняват хаос на безброй нещастни или неразумни купувачи в цяла Холандия.

Нидерландският златен век: Предпоставки за лалемания?

В началото на 1600 г. Холандия се превръща в една от най-големите морски сили в света, на която се пада приблизително половината от европейската търговия. Тя търгува както с Новия свят, така и с Африка.

Холандският монопол върху азиатската търговия бил особено доходоносен при търговията с подправки. В резултат на това по време на златния си век, холандците имат един от най-високите стандарти на живот в света.

Всъщност периодът приблизително от 1588 до 1672 г. се нарича "нидерландски златен век", като 1588 г. е призната за рождена дата на републиката.

Квалифицирани работници се стичали в Холандия за създаването на нова република, а по същото време Холандия въвела напълно нови форми на финансиране.

Нидерландска източноиндийска компания е първата мултинационална корпорация, финансирана с акции, които се търгували на първата в света модерна фондова борса.

За да осигури стабилност на разрастващите се транснационални операции на Холандия, през 1609 г. е създадена Банката на Амстердам.

Това е първата централна банка в света!

Холандия е стратегически разположена между Бискайския залив и Балтийско море. Това им осигурило възможност за изгодно посредничество, като пренасяли сол, вино, платове, сребро, подправки и други колониални продукти между крайните точки Севиля, Лисабон и балтийските пристанища.

От другия край на Балтийско море до големите пристанища на Холандия и други страни се доставяли зърнени храни, риба и военноморски запаси на запад.

Лалемания: Морална епидемия, която поразява почти всички

Политически коментатори и философи пишат за "моралната епидемия" на манията по лалета дори след самото събитие. По думите на шотландския журналист Чарлз Маккей се правели паралели между "отклоняващото се поведение на тълпата в света на инвестициите, което приличало на отклоняващото се поведение на тълпата в целия свят".

Маккей пише увлекателен и популярен труд за психологията на тълпата в своите "Мемоари за необикновените народни заблуди и лудостта на тълпата", публикувани през 1841 г.

Най-добрият пример за това е поведението на хората в отговор на този изкуствен ценови бум.

Лудостта, която хората проявявали по време на този период, е описана в няколко източника от онова време. В един от тях се разказва за моряк, който по погрешка изял няколко ценни луковици.

Друг пък посочва как английски пътешественик обелил всеки слой от луковицата като форма на експеримент. Разбира се, имало и много сведения за хора, които разменяли стоки от първа необходимост и луксозни предмети в замяна на луковици на лалета.

В друг трактат, Маккей обяснявал основните и последните щети, причинени от балона на манията по лалета.

В страната навлизали чуждестранни средства в огромни количества и изведнъж хора от всички нива на обществения ред започнали да ликвидират активите си, за да участват в лудостта по покупко-продажбата на луковици на лалета.

Дългосрочните икономически затруднения на отделните участници били опустошителни, тъй като лудостта приключила за една нощ. Изведнъж нямало купувачи, а безброй потенциални продавачи загубили близо 90 % от своите "инвестиции" или сделки.

За една нощ лалетата, които стрували колкото луксозна къща в Амстердам, нямали купувачи!

Но по време на тригодишния бум, борсовите работници се превърнали в посредници по продажбата на лалета, които спечелили купища пари за една нощ, тъй като се възползвали от вълната на добре планираните колебания на цените.

Една средна луковица на лале по време на манията често била търгувана повече от десет пъти за един ден по време на манията за лалета.

В разгара на този етап от историята, станала достояние историята на седем деца, които продавали на търг 70-те си луковици, наследени от починалия им баща!

Една от тези луковици била изключително рядка и скоро била продадена за 5200 гулдена (квалифициран търговец печелел по 150 гулдена годишно).

Лалеманията завършва с паника: А паниката е опасна!

Най-малкият инцидент предизвиква краха на лалеманията. В Хаарлем рутинен търг на луковици се провалил, тъй като един инвеститор не се появил.

На пазара настъпила повсеместна паника, инвеститорите започнали панически да продават и в рамките на няколко седмици, когато търсенето се изпарило, лалетата се оценявали само на 1% от предишната си стойност!

Необикновената история на един папа, един пират и съкровището на един мъртъв епископ

Афганистански археолози се борят с китайските минни интереси в борбата за спасяване на древен будистки рай, но подобно на съвременните икономически балони, краят на лалеманията не е краят на холандския Златен век. 

Националните последици не били особено дестабилизиращи.

В много случаи хората с неизплатени задължения, вземали заеми и изплащали дълговете си или били наказвани с малки глоби за неизпълнение на договорите за лалетата.

Сякаш това никога не се е случвало, животът продължил напред и продължил по старому.

Истинският икономически упадък на Холандия настъпил с многократни сблъсъци и войни с други западноевропейски сили, чиято кулминация е Рампджаар през 1672 г., 35 години след падението на манията по лалетата.