Синята кръв, завладяла цяла Европа: Възход и разпадане на Хабсбургите

М ножество влиятелни фамилии в историята са имали силата и влиянието да променят света.

От съвременни елитни фамилии като Кенеди до древни, дългогодишни династии като Шанг в Китай, силните фамилии на високи позиции, ако изиграят картите си правилно, винаги са били в състояние да контролират политическия, културния и финансовия климат на своето време.

Може би най-яркият пример за широкообхватно династично родословно дърво и за потенциала на тяхната власт е Домът на Хабсбургите.

Хабсбургите са една от най-дълго управлявалите династии в света, която в една или друга степен поддържа властта си почти хилядолетие. Трудно е да се сетим за голямо събитие в историята на Европа, в което Хабсбургите да нямат пръст.

Всъщност да познавайки историята на Хабсбургите познаваме историята на Европа. Затова нека разгледаме цъфтежа на рода им и неговото погиване.

Домът на Хабсбургите

Първото споменаване на името Хабсбурги идва от Швейцария, когато замъкът Хабсбург е построен в началото на XI в. от граф Радбот, граф на графство Келтгау.

Хабсбургите става фамилно име, когато Ото II, племенник на Радбот, добавя "фон Хабсбург" към името си, след като наследява замъка.

Според легендата думата "Хабсбург" произлиза от немската дума habicht, която се превежда като "ястреб". Твърди се, че след като строежът на замъка бил завършен, граф Радбот забелязал ястреб, който седял на стените му, и нарекъл новия си дом в чест на тази птица.

Миграция в Австрия 

Седем поколения по-късно, през 1270 г., Рудолф Хабсбургски е коронован за крал на Германската империя. Първата му задача като крал е да отнеме териториите на Австрия и Щирия от своя съперник Отокар II, крал на Бохемия.

След като тези територии вече са под германска власт, Рудолф се премества в днешна Виена.

Лидери на Свещената Римска империя 

Още 200 години по-късно Фридрих III, който е четвъртият Хабсбург, управлявал Германската империя, е коронясан от папата за император на Свещената римска империя през 1442 г., което на практика го превръща в един от най-могъщите мъже в Европа.

Възкачването на Фридрих III на трона поставя началото на една от най-големите и устойчиви династии в Европа.

Хабсбургите запазват трона на Свещената Римска империя до 1740 г., а членовете на фамилията управляват Португалия, Испания, Хърватия, Бохемия и много други кралства и империи

Максимилиан

Синът и наследник на Фридрих III, Максимилиан I, значително разширява обхвата на фамилията Хабсбурги чрез поредица от стратегически уредени бракове. Самият той се жени за Мария Бургундска през 1977 г.

Най-значимият брак, уреден от Максимилиан, е този на сина му Филип Красивия с Йоана Безумната, която ще стане кралица на Кастилия и Арагон - територии, които съставляват голяма част от това, което скоро ще се превърне в Испанска империя.

Филип Хубави 

Филип бързо се превръща в една от най-могъщите фигури в Европа. След смъртта на майка си, Мария Бургундска, той се възкачва на престола на четиригодишна възраст и започва да управлява бургундските херцогства, които се простират от Северна Франция до по-голямата част от северното европейско крайбрежие.

След като към него се присъединяват териториите на Испания чрез брак, управлението на Филип става толкова обширно, колкото и Свещената римска империя.

Карл I

Синът на Филип и Йоана, Карл I, наследява още по-голяма империя. След като по-възрастните членове на семейството му умират, Карл става император на Свещената Римска империя, ерцхерцог на Австрия, херцог на Бургундия и крал на Испания.

Всички тези титли, взети заедно, дават на Карл I (или Карл V, както е известен, след като става император) господство над цяла Западна Европа (без Франция, Англия и Португалия), както и над бързо разрастващата се колониална мрежа на Испания в Америка.

"Мечти за католическа Европа"

Карл V е посветен на Католическата църква и се стреми да обедини цяла Европа под ценностите на Църквата, като изразходва богатствата, идващи от Америка, за опити да осъществи тази цел.

През 1555 г., след години на конфликти с лутераните, чийто брой бързо и постоянно нараства, Карл V подписва религиозния договор, известен като Аугсбургския мир, и на практика слага край на насилието между двете църкви.

Краят на една империя

Малко след подписването на Аугсбургския мир здравето на Карл V започва да се влошава и тъй като империята му е отслабена поради борбите на други Хабсбурги, които смятат, че имат различни претенции към различни територии, той решава да раздели огромната си империя на две, като даде половината на тези, които сега са известни като испански Хабсбурги, и половината на австрийските Хабсбурги.

В края на тези абдикации бившият император се оттегля в Испания и скоро след това умира.

След абдикацията на Карл V източните територии на старата империя, включително балканските държави и Свещената римска империя, отиват в ръцете на по-малкия му брат Фердинанд I. Фердинанд ще продължи да защитава източния фронт на Европа срещу нарастващата заплаха от османско нашествие.

В Испания старите територии на Карл V отиват при сина му Филип II, известен още като крал Филип Благоразумния.

Той управлява цяла Испания и части от Италия, а след победата над Антонио, приор на Крато, в битката при Алкантара през 1580 г., поема контрола и над Португалия.

Златният век на Испания 

По време на управлението на Филип II Испания навлиза в златния си век на колониализма и изследванията. По това време Филипините са завладени и наречени в негова чест, а империята на инките е окончателно подчинена.

След разрива между испанските и австрийските Хабсбурги започва параноята, свързана със загубата на територии, които веднъж са били придобити чрез брак.

За да не загубят влиянието си, браковете стават все по-чести, като много испански Хабсбурги се женят за австрийски Хабсбурги и обратно.

Това се оказало катастрофална грешка в бъдеще.

Краят на XVI в. се оказва връхната точка на влиянието на Хабсбургите върху света.

Нарастващата сила на протестантската реформация създава много врагове на строго католическите владетели и предизвиква войни за независимост като Осемдесетгодишната война, която завършва с окончателната загуба на Нидерландия, Белгия и Люксембург от испанските Хабсбурги.

Тридесетгодишната война

Едно от тези въстания, Бохемското въстание от 1618 г., довежда до Тридесетгодишната война - един от най-кръвопролитните и разрушителни конфликти, които европейският континент някога е виждал.

Обхватът и продължителността на войната дестабилизират по-голямата част от Европа, а Хабсбургите губят големи части от бившата си империя, които получават независимост или са предадени на новоизгряващи суперсили като Франция.

През този период управляващата фамилия във Франция, Домът на Бурбоните, непрекъснато набира сила и влияние.

Тяхната власт и експанзионистични амбиции достигат връхната си точка с прочутия крал Луи XIV, наричан Краля Слънце. Луи XIV скоро ще се превърне в най-могъщия лидер в Европа.

Краят на испанските Хабсбурги

Дълбоките последици, които повече от век междуособици оказват върху Карл II, представляват и екзистенциална заплаха за испанската династия на Хабсбургите.

Чарлз II умира през 1700 г. на 38-годишна възраст, без да има наследник, с което се слага край на контрола на Хабсбургите върху испанския престол и се поставя началото на Войната за испанското наследство.

След като испанската линия на Хабсбургите е окончателно и трайно заличена, австрийската линия преминава през свои собствени трудности.

Нарастващият натиск и агресия от страна на Прусия и Бавария в средата на XVIII в. водят до това, че Хабсбургите изпадат от властта в Свещената римска империя за първи път от повече от 300 години и Свещената римска империя попада в ръцете на Карл Баварски .

Хабсбургите днес

Фамилията запазва контрола си над Австрия още 200 години, докато монархията им не се разпада след Първата световна война. като фамилия Хабсбургите са живи и днес, като за настоящ патриарх се смята Карл фон Хабсбург.

До 1999 г. той е член на Европейския парламент от Австрия.