П осетителите на нощни клубове са запознати с изживяването да видят дрехите да "светят" под ултравиолетова светлина - ефект, известен като флуоресценция.
Сега австралийско проучване показва, че това явление е широко разпространено в природата сред бозайниците, включително домашната котка (Felis catus).
Освен при котките, флуоресценция е открита и при 125 вида животни: прилепи, коали, зебри, къртици, полярни мечки и делфини, става ясно от проучването.
Дават лекарства срещу COVID-19 на котките в Кипър
По същия начин, по който ни помага да виждаме другите хора, които танцуват на дансинга, тя може да помогне на животните да се забелязват взаимно при слабо осветление, например в непрогледна нощ.
Предишни проучвания показват, че флуоресценция се наблюдава сред птици, влечуги, корали, мекотели, скорпиони и други членестоноги, земноводни като жаби и дори риби.
Неотдавна беше съобщено, че няколко бозайници "светят" с флуоресценция под ултравиолетова светлина, включително любимата австралийска птицечофка.
Експертите вече знаеха, че костите и зъбите светят, както и белите човешки коси и нокти, но досега никой не знаеше колко разпространено е това сред бозайниците.
Новото изследване, ръководено от д-р Кени Джей Травуйон, палеонтолог в Западноавстралийския музей в Пърт, потвърждава "широко разпространената флуоресценция при бозайниците".
Почти всеки бозайник, който изследвахме, показа някаква форма на флуоресценция - казва той в статия за The Conversation.
"Смятаме, че флуоресценцията е много разпространена при бозайниците; всъщност тя вероятно е стандартното състояние на козината, освен ако тя не е силно пигментирана".
Флуоресценцията може да е еволюирала при животните като удобна биологична функция, например за комуникация при нощните видове, въпреки че това не е сигурно.
"Може да е просто артефакт на структурните свойства на непигментираните косми", казва д-р Травуйон.
"Въпреки това предполагаме, че флуоресценцията може да е важна за осветяване на бледо оцветените части на животните, които се използват като визуални сигнали", допълва експертът.
"Това може да подобри тяхната видимост, особено при слаба светлина - точно както флуоресцентните оптични избелители, които се добавят към бялата хартия и дрехите", казва д-р Травуйон.
Д-р Травуйон и колегите му изследват препарирани и замразени екземпляри от музеи и паркове за диви животни, включително Западноавстралийския музей и Тасманийския музей и художествена галерия.
Изследователите започнали с птицечовката, за да видят дали могат да възпроизведат флуоресценцията, за която по-рано бе съобщено в друго изследване през 2020 г.
Тогава козината и на трите екземпляра на птицечовка беше равномерно кафява под видима светлина, но под ултравиолетова светлина те изглеждаха зелени.
Снимахме запазени и замразени екземпляри от птицечовка под ултравиолетова светлина и наблюдавахме флуоресцентно (макар и доста слабо) светене - каза д-р Травуйон.
След това учените използват техника, наречена флуоресцентна спектроскопия, при която пробите се осветяват с различни източници на светлина и се записват специфичните "пръстови отпечатъци" на светенето, за да потвърдят, че видяното наистина е флуоресценция.
След като повтарят този процес за други бозайници, те откриват ясни доказателства за флуоресценция при коали, тасманийски дяволи, късоклюни ехидни, южни космати вомбати, бандикути и котки.
Областите на флуоресценция били бяла и светла козина, пера, мустаци, нокти, зъби и част от голата кожа.
При домашната котка тъмната козина не флуоресцираше, но бялата козина флуоресцираше с интензивност, подобна на тази при птицечовката, казват учените, участвали в експериментите.
Екипът признава, че е изследвал запазени животни, които са отдавна мъртви, но тези, които са живи или прясно умрели, може да са още по-флуоресцентни.
Бихме предложили по-нататъшните изследвания да се съсредоточат върху неконсервирани животни - заключават те в статията си, публикувана в списанието Royal Society Open Science.
"Те няма да бъдат засегнати от потенциалното разграждане на флуоресцентните материали или от химикалите за консервиране".
"Интерес представляват видовете със силно шарени кожи, които могат да бъдат важни за визуална сигнализация или камуфлаж, както и видовете с високоспециализиран начин на живот", обясняват учените.
