Н овооткрита древноегипетска гробница хвърля светлина върху царската фамилия, управлявала региона преди повече от 3600 години, съобщи CNN.
(Във видеото: Три факта за мистериозните пирамиди в Гиза)
През януари в Абидос, Египет, археолозите откриват масивната варовикова погребална камера с множество помещения и украсен вход. Но предполагаемият обитател на пищната гробница остава загадка. Според съобщение за медиите, публикувано на 27 март от музея „Пен“ към Университета на Пенсилвания, гробарите са повредили йероглифния текст, изписан върху тухлите на входа, поради което името е останало неразчетено.
Впечатляващата гробница не е съдържала скелетни останки, които биха могли да помогнат за идентифицирането на собственика ѝ. Въпреки това изследователите, направили откритието, смятат, че в нея вероятно почива цар, управлявал Горния Египет по време на Втория междинен период между 1640 и 1540 г. пр.н.е. като част от династията Абидос - една от най-слабо проучените династии на Древен Египет. Мистериозният цар може да е един от няколкото, които липсват в традиционните записи на монарсите, управлявали някога региона.
Archaeologists uncover an ancient Egyptian tomb belonging to a mystery kinghttps://t.co/8isIXFxFUx
— Kellie Keesee (@KellieCNN) April 8, 2025
„Това е една много загадъчна, енигматична династия, която сякаш е била забравена от древните записи на Египет, защото е била в период на политически упадък и фрагментация“, казва Йозеф Вегнер, египтолог и професор по египетска археология в Университета на Пенсилвания, който ръководи разкопките. „Тази загадъчна гробница ... открива нов вид път за изследване (на династията Абидос).“
Погребалната камера е най-голямата, открита от който и да е известен владетел от същата династия, като осветлява един неразбран досега период от историята, който може да бъде разкрит само чрез материални останки, казват експертите.
Изгубеният фараон
Археолозите откриват гробницата на около 7 метра под земята на мястото на древен некропол, или „град на мъртвите“. Некрополът е разположен в планината Анубис в Абидос - естествено образувание с форма на пирамида, което е било смятано за свещено от древните египтяни и е служило за скриване на гробниците, построени под него.
В историческите сведения Абидос е наричан свещен град, който е бил последното място за почивка на Озирис - бога на подземния свят - и предпочитано място за почивка на първите фараони. Некрополът се развива през вековете, когато все повече династии строят гробници и погребват своите царе в рамките на царското гробище.
Unknown Egyptian pharaoh’s tomb uncovered in Abydos
— Archaeology News Online Magazine (@Archaeology_Mag) April 6, 2025
Archaeologists have unearthed a Second Intermediate Period royal tomb (c. 1640–1540 BCE) in the Mount Anubis necropolis of Abydos in Egypt...
More information: https://t.co/mMplnSl7kl#archaeology #ancientegypt #Abydos pic.twitter.com/olYZJlOGN5
Преди повече от десетилетие Вегнер и екипът му попадат на първата гробница в този некропол, която потвърждава съществуването на династията Абидос - управляваща линия, за която е изказана първата хипотеза през 1997 г. от египтолога Ким Рихолт. Райхолт смята, че по-малката династия е управлявала района на Абидос по време, когато Древен Египет е бил разбит на съперничещи си царства.
Собственикът на тази първа гробница, цар Сенеб-Кай, е бил напълно неизвестен фараон, който никога не е споменаван в историческите документи. От осемте открити досега гробници на династията, тази на Сенеб-Кай е единствената, в която е открито име, запазено в погребалната камера.
Новооткритата гробница е сходна по архитектура и украса, но е много по-голяма от тази на Сенеб-Кай). Тъй като гробницата е построена в част от некропола, за която изследователите смятат, че е създадена по-рано във времето, те смятат, че погребаният там богат цар вероятно е бил предшественик на Сенеб-Кай.
The Egyptian Minister of Antiquities announced on Friday the discovery of a tomb, dating back to the Ptolemaic era which spans from 305 BC to 30 BC, in Sohag province south of the capital Cairo. https://t.co/OQb8uRVi9F pic.twitter.com/jcpG9JcidA
— Global Times (@globaltimesnews) April 6, 2019
Учените подозират, че гробницата може да е принадлежала на цар Сенаиб или цар Паентени - двама монарси, представени в оскъдните археологически данни за династията, които съществуват като част от посветен на нея паметник в Абидос.
„Също толкова възможно е да става дума за някой напълно неизвестен цар“, казва Вегнер, който е и куратор на египетската секция на музея „Пен“. „Не смятаме, че разполагаме с имената на всички (абидоски царе) - за тях не са се запазили последователни доказателства“.
Макар че не са оцелели никакви знаци, които биха могли да помогнат за определяне на бившия обитател на прясно откритата погребална камера, в гробницата все пак има две рисувани изображения на богините Изида и Нефтида, които обикновено са изобразявани в погребалните ритуали, сякаш оплакват починалия.
Изследователите планират да проучат още около 10 000 квадратни метра от пустинния терен в района, за да открият още гробници, казва Вегнер. „Спокойно може да има 12 или 15 царе, които съставляват тази група царе“, каза той.
В допълнение към по-нататъшните разкопки изследователите ще проучат района с помощта на радар за проникване в земята - технология, която използва звукови вълни за картографиране на структури под земната повърхност, както и с магнитометрия, която създава карти на подземни структури с магнитни подписи.
„Откриването на още един владетел от династията Абидос е много вълнуващо“, казва Салима Икрам, изтъкнат университетски професор по египтология в Американския университет в Кайро, в имейл.
A #DahabiyaNileSailing cruise takes you to the heart of #Egypt taking you to places that standard #Nile cruises cannot.
— therealtourscom@gmail (@therealtoursegp) April 6, 2025
Extended tours of #Luxor #Aswan #Dendera #Abydos and #AbuSimbel can be added around your dahabiya experience,ask us for wherever you would like included. pic.twitter.com/b01Q4zDyMC
„То установява, че тук е имало значително царско ... гробище от онова време, предоставя ни повече подробности за архитектурата на царските гробници (и) ни дава сведения за членовете на тази династия и реда, по който са управлявали.“
Икрам не е участвала в откриването на погребалната камера, но заяви, че се надява бъдещите разкопки да доведат до откриването на още гробници, които ще помогнат за „по-нататъшното ни разбиране на този някога неясен период от египетската история“.
Пренаписване на древноегипетската история
Царете от династията Абидос като Сенеб-Кай са уникални, защото не фигурират в царските списъци, които някога са били водени от древните египтяни.
„Египетските царе са обичали да представят историята си като ясна и линейна и са записвали имената на царете по ред. Тези царе не са включени там. Така че, ако погледнем този вид строг исторически запис, нямаме място за тези царе“, казва Лорел Бесток, египтолог и доцент по археология в университета Браун в Роуд Айлънд.
Когато откриваме тези паметници, това ни показва колко неадекватен е този строг, линеен исторически запис - той наистина е бил написан не за да бъде точен, а за да подкрепи определена гледна точка на по-късните царе, които са отишли и са обединили Египет - допълва Бесток.
„Те са писали за себе си като за велики победители и като за победители в етнически войни, но са пренебрегнали всички малки играчи.“
Открития като тази последна гробница в Абидос са „невероятно вълнуващи“, защото осигуряват контекст за по-богата история, независимо дали самоличността на този цар ще бъде разкрита или не - отбелязва Бесток.
Засега царят, на когото е принадлежала погребалната камера, остава загадка, но целта на Вегнер е един ден да идентифицира владетеля, за да го закрепи в историческата хронология.
„В археологията се надяваме на доказателства“, казва Вегнер.
„Знаете, че археологията ви поднася изненади и обрати по пътя, така че никога не знаете какво може да откриете.“
