Е кип от изследователи, които разкопават места за масови погребения в Англия, са открили ДНК на бактериите, причинили чумата, в човешки скелетни останки - и това са най-старите известни случаи на болестта във Великобритания.
Случаите на Yersinia pestis датират отпреди 4000 години, според статията, публикувана в списанието Nature Communications.
Бактериалната ДНК е хиляди години по-древна от най-стария щам, открит преди това последно откритие. Този щам, идентифициран през 2018 г. в гробище, известно като Едикс Хил в Кеймбриджшър, е отпреди 1500 години, според водещия автор на изследването Пуджа Суали, докторант в лабораторията Skoglund към института Francis Crick в Лондон.
Пробите от бактериите, причиняващи чума, са открити на две различни места за масови погребения: едното в югозападна Англия в графство Съмърсет и другото в северозападното графство Къмбрия, близо до границата на Англия и Шотландия.
Защо 536 г. е била най-лошата година в историята
Разстоянието между местата предполага, че болестта е била широко разпространена през късния неолит и бронзовата епоха, каза Суали.
„Доказателствата за широко разпространеното предаване в такава обширна пространствена област само за няколко века са много интересни и изглежда са един от аспектите на бързото движение на хора, технологии и идеи през този период“, казва д-р Бенджамин Робъртс, доцент по археология, който изследва по-късната европейска праистория в Дърамския университет в Обединеното кралство. Той не е участвал в изследването.
Как изследователите намират бактерии на 4000 години? Екипът е взел проби от скелетните останки на 34 индивида в двете места, според проучването. Изследователите пробили зъбите на тези древни хора и извлекли зъбна пулпа, която може да улови остатъци от ДНК на инфекциозни заболявания.
„Способността да се откриват древни патогени от деградирали проби отпреди хиляди години е невероятна. Тези геноми могат да ни информират за разпространението и еволюционните промени на патогените в миналото и се надяваме да ни помогнат да разберем кои гени могат да бъдат важни за разпространението на инфекциозни заболявания“, казва Суали.
Повелия: Земеделският рай, превърнат в чумав остров
Какво научаваме за предаването
Използвайки генетичен анализ, изследователите установили, че е имало два различни периода, когато чумата се е появила във Великобритания: болестта се е появила преди или преди около 4000 години и отново преди около 1500 години, казва д-р Лий Мордехай, старши преподавател по история в Еврейския университет от Йерусалим, който не е участвал в проучването.
Що се отнася до болестта, има много неща, които учените все още не знаят - включително как се разпространява, каза Суали.
Щамът на Yersinia pestis, открит в гробните места, не съдържа гена, който би му позволил да се разпространява чрез бълхи, черта, притежавана от щама, причиняващ пандемията, известна като Черната смърт, която по-късно опустошава средновековна Европа през 14 век, добави тя .
Учени се опитват да установят произхода на бубонната чума
Науката може никога да не разбере сериозността на чумата преди 4000 години, когато е стигнала до хората, казва Робъртс.
Изследователите не могат да кажат дали болестта, причинена от бактериите, би била лека или фатална, добавя той. Хората в района на Съмърсет изглежда са починали от травма - не от болест, според изследването.
„Изкушението винаги е да се теоретизира апокалиптичен средновековен сценарий на черната смърт, но ние просто не можем да го оправдаем с доказателствата, които имаме“, каза Робъртс в имейл.
Ето как е еволюирала човешката имунна система през последните 10 хил. години
Древна ДНК в съвремието
Констатациите демонстрират важността на учените да работят заедно в различни дисциплини, както са направили археолозите и палеогенетиците в тази работа, казва Мордехай.
Докладът също така показва, че широкомащабното предаване на болестта датира от праисторически времена, добави той.
„По-скорошните пандемии като COVID-19, СПИН или испанския грип са скорошни случаи на повтарящ се феномен“, каза Мордехай в имейл.
И въпреки че има исторически записи за епидемии от чума, древната ДНК може потенциално да ни даде поглед още по-назад, каза Суали.
„Бъдещите изследвания ще направят повече, за да разберем как нашите геноми са реагирали на такива болести в миналото и еволюционната надпревара във въоръжаването със самите патогени, което може да ни помогне да разберем въздействието на болестите в настоящето или в бъдеще“, каза тя в изявление.
