Най-смъртоносните пандемии в историята

И сторията познава редица смъртоносни заболявания и пандемии - от свинския грип до Черната смърт и СПИН, отнели милиони човешки животи.

Учени: COVID-19 e само началото, спрете да унищожавате природата

Месец след като беше съобщено за него, жертвите на новия коронавирус, който причинява COVID-19, не надхвърляха 200.

Близо две години по-късно те са над 5,2 милиона, броят на заразените - над 264 милиона, а новият му вариант Омикрон буди тревоги сред здравните експертите и хората по света.

Най-ужасните заразни болести, които остават мистерия

Кои са страховитите пандемии, застрашавали цели континенти, сред които вече се нарежда и COVID-19?

ХИВ/СПИН

Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН), причинен от човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ), започва с кратко заболяване, което може да бъде сбъркано с лек грип и след това да остане дълго време в латентно състояние. Така носителят несъзнателно може да зарази много други жертви.

Информация за зараза със СПИН - 5 случая в САЩ, за първи път е изнесена преди 40 години - на 5 юни 1981 г. До края на 1982 г. е съобщено за 771 случая. През същата година 618 от жертвите умират.

Кошмарните вируси, създадени от човешка ръка

Към настоящия момент броят на заразените с ХИВ е от порядъка на 40 милиона души. Откакто вирусът е идентифициран, смъртните случаи са над 36 милиона.

Първоначално се смята, че вирусът засяга мъже със хомосексуална ориентация. Впоследствие се разбира, че обхватът му е по-широк. ХИВ може да се предаде чрез заразени кръв, други телесни течности и дори чрез кърма.

Първата записана епидемия в човешката история

Счита се, че вирусът за първи път се е появил при маймуни в Африка през 20-те години на миналия век. Най-засегната от ХИВ остава Субсахарска Африка.

На този етап няма лечение или ваксина. Благодарение на забавящите развитието на заболяването терапии, страдащите могат да очакват почти същата продължителност на живота като здравите хора.

Юстинианова чума

Произлязла от Китай, бубонната чума за първи път достига Европа около 540 г. след Христа. Болестта върлува на континента в продължение на 200 години. Смята се, че по това време населението на Европа е намаляло с около 50 процента.

Според историка Прокопий в пика си чумата убива по 10 000 души на ден в Константинопол. Тъй като няма място за погребване на телата, а и близките на покойниците се страхуват да ги заравят, улиците са осеяни с купища трупове и градът "мирише на смърт", разказва историкът.

Едва ли някога ще се узнае действителният брой на жертвите на Юстиниановата чума. Смята се, че тя е отнела между 25 милиона и 50 милиона човешки живота, което я прави една от най-смъртоносните.

Черна смърт

Черната смърт, вилняла из Азия и Европа през 40-те и 50-те години на 14-и век, е една от най-заразните пандемии в човешката история. Предполагаемите й жертви са между 75 милиона и 200 милиона.

Историците смятат, че появилата се в Китай бубонна чума е пренесена по Пътя на коприната през Крим до Европа.

Счита се, че по това време глобалното население е 475 милиона души. Черната смърт свежда броя им до около 350 милиона. На човечеството са необходими 200 години, за да се възстанови.

Норвежкият историк Оле Бенедиктов смята, че пандемията е отнела двойно повече човешки животи и е "отнесла" около 60 процента от населението на Европа.

Незначителни огнища на болестта продължават да възникват в Европа до XIX век, а в САЩ поне до 1908 г. През октомври 2017 г. най-смъртоносната епидемия от чумата в наши дни поразява Мадагаскар. Заразени са хиляди, жертвите са 170.

Испански грип

През 1918 г. светът все още се възстановява от опустошителната война в Европа. По същото време се появява нов щам на грипния вирус H1N1, който заразява 500 милиона души по света, в това число и в някои от най-отдалечените райони на планетата. Днес се смята, че испанският грип е отнел живота на минимум 50 милиона души, като е възможно жертвите му да нахвърлят 100 милиона.

Училища и театри остават затворени през 1919 и 1920 г., като някои от тях се използват като временни морги.

Произходът на пандемията е проследен до военно-полеви лазарет във Франция. През 2014 г. историкът Марк Хъмфрис допуска, че неин източник са около 96 000 китайски работници, наети да копаят окопи за британската и френската армии. Грипът е наречен испански, тъй като вестниците в неутрална Испания не са засегнати от военна цензура и бързо разпространяват новината.

Train travellers in Australia wearing masks to avoid catching the Spanish Flu (1918-1920) pic.twitter.com/nXjMdK9Gt7

— Historygirl (@janeyellene) December 2, 2021

Испанският грип изчезва почти толкова бързо, колкото се появява. Смята се, че вирусът е мутирал в по-малко смъртоносна форма. Точната истина така и не е изяснена.

Свински грип

Когато се говори за грип, в девет от десет случая става въпрос за настинка, която може да наложи ден или два отсъствие от работа. Пандемията от свински грип от 2009 г. обаче отнема минимум 285 000 човешки живота, като се смята, че броят на жертвите може да е 580 000.

За разлика от предишни пандемии свинският грип се сблъсква с мощта на съвременното здравеопазване, но въпреки това причинява повсеместна смъртност.

Причинител на болестта е нов щам на грипния вирус H1N1 - виновник и за пандемията от испански грип (1918), която остава една от най-смъртоносните в човешката история.

Други щамове на същия вирус, причинили азиатските грипни епидемии през 1958 и 1965 г., също отнемат милиони човешки животи, но като цяло процентът на смъртност е по-нисък.

Едра шарка (вариола)

Пандемията от едра шарка е сред малкото "добри новини" - вирусът, който я причинява, е напълно изкоренен.

Преди да бъде елиминиран благодарение на имунизационна програма, започнала през 60-те години, вирусът отнема най-малко 300 милиона човешки живота само през XX век.

Заболяването датира от векове. Свидетелства за него са открити в тъканни проби от египетски мумии. До XVIII век около 400 000 европейци умират годишно от едра шарка, като още по-голям брой ослепяват или остават обезобразени.

В хода на дългата си история едрата шарка се превръща в едно от първите биологични оръжия, използвано например през 50-те години на XVIII век от британците в борбата им срещу французите и индианците за господство над Америка.

Смъртността от COVID-19 в глобален мащаб е около два процента. Кои обаче са най-смъртоносните болести?

Бяс

Бясът е сред малкото инфекциозни заболявания на планетата, което убива почти 100 процента от заразените. Болестта най-често се развива след ухапване от заразено животно, най-често куче, и е необходима ваксинация, за да се избегнат симптомите. Веднъж проявили се, смъртта е неизбежна почти във всички случаи.

Енцефалит, причинен от амебата Баламутия

Смъртността от заболяването е 98 процента. Болестта се причинява от амеби, които могат да заразят няколко различни телесни части, включително кожата и мозъка. Въпросните организми обитават почвата и могат да попаднат в тялото чрез вдишване. Заболяването е рядко - от откриването му през 1986 г. са регистрирани само 200 случая.

Амебен менингоенцефалит

Болестта се причинява от вид амеба, Неглерия фоулери, открита през 1965 г. в Австралия. Организмът вирее в топли водоизточници. Смъртността е 95 процента. Заболяването е рядко - в САЩ се съобщава за около осем случая годишно. Нипа

Вирусът има известни сходства с коронавируса - появил се е за първи път при прилепи и причинява респираторни симптоми. Смъртността е 75 процента. Епидемиологични огнища често възникват в Бангладеш.

Птичи грип

Птичият грип е още едно заболяване, за което се смята, че се е появило за първи път в Китай. Пет щама на вируса-причинител могат да заразят човека. Инфекцията причинява смъртта на около 60 процента от заразените хора.

Хендра

Вирусът, който причинява респираторната болест, се пренася от прилепи, и може да заразява хора и коне. Заболяването е открито преди 26 години в Австралия. Оттогава отчетената смъртност е 57 процента. Болестта е рядка - в периода между 1994 и 2013 г. са идентифицирани само седем отделни случая.

Ебола

От появата си болестта предизвиква паника в Африка и по света. Епидемията от ебола в периода между 2014 и 2016 г., например, отне живота на 11 325 души от 28 652 заразени. Смъртността е около 50 процента, като в някои случаи може да варира между 25 и 90 процента.

Марбургска хеморагична треска

Виновници за болестта отново са прилепите, в частност представители на рода Rousettus. Острото инфекциозно заболяване от групата на вирусните хеморагични трески убива за около седмица.

Африканска трипанозомоза

Заболяването, известно и като африканска сънна болест, се причинява от паразит, пренасян от мухата цеце. Среща се из цяла Африка, като най-концентрирани са случаите в Ангола и по границата ѝ с ДР Конго. Смъртността е 42,5 процента. Вирус Херпес B

Вирусът, който причинява заболяването, е открит през 1932 г. и е заразил само 50 души, отнемайки живота на 21 от тях. Ако не се осигури бързо лечение, вирусът причинява мозъчни увреждания. Смъртността е 42 процента.