Учени се опитват да установят произхода на бубонната чума

Eкип от международни учени изследва стотици съвременни и древни геномни последователности в опит да разбере по-добре произхода и разпространението на бубонната чума, съобщи електронното издание Юрикалърт.

Твърди се, че това е най-големият подобен анализ, правен досега. В проучването участват експерти от канадския университет "Макмастър" в Хамилтън, Онтарио, както и от висшите училища в Сидни и Мелбърн.

1/2

On this day in 1900, the first case of bubonic plague was reported in Australia. It is one of the deadliest diseases in human history. In 20th century Australia, however, there were relatively few deaths due to a coordinated response from health authorities and government. pic.twitter.com/BduiUJDEUV

— National Museum of Australia (@nma) January 18, 2023

За произхода, еволюцията и разпространението на чумата се знае малко, въпреки огромния напредък в ДНК технологиите и изследванията. 

Заразата е отговорна за двете най-големи и смъртоносни пандемии в човешката история. Въпреки това избухването и затихването на тези епидемии, причините, поради които някои от тях изчезват, а други продължават с години, объркват учените. 

Изследователи от университета "Макмастър" анализират в статията в изданието "Къмюникейшън байолъджи" подробни данни, свързани с изключително сложната история на Yersinia pestis - бактерията, която причинява чумата.

Researchers cover thousands of years in a quest to understand the elusive origins of the Black Deathhttps://t.co/I8PcjxyROW

— Nrken19 (@nrken19) January 19, 2023

Работата им включва анализ на повече от 600 геномни последователности от цял свят, които обхващат първата поява на чумата при хората преди 5000 години - тази по време на управлението на император Юстиниан, средновековната Черна смърт и настоящата (или третата) пандемия, започнала в началото на 20-и век.

Черната смърт отпреди 700 години влияе на здравето ни и днес

"Чумата е била най-голямата пандемия и е довела до най-голямата смъртност в човешката история. Кога се е появила и от какъв носител може да хвърли светлина върху това откъде е дошла, защо непрекъснато е избухвала в продължение на стотици години и е изчезвала на някои места, но продължава да съществува. И в крайна сметка, защо е убила толкова много хора", казва еволюционният генетик Хендрик Пойнар, директор на Центъра за древна ДНК към университета "Макмастър".

Специалистите изследват геноми от щамове с разпространение в целия свят и на различна възраст. Те установяват, че Y. pestis има нестабилен молекулярен часовник. Това прави особено сложно установяването на скоростта, с която мутациите се натрупват в генома с течение на времето, което се използва за изчисляване на датите на поява.

Чума, холера, туберкулоза: 5 смъртоносни зарази от миналото, опасни и днес

Тъй като тази бактерия еволюира с много бавни темпове, почти е невъзможно да се определи къде точно е възникнала.

Хора и гризачи са пренесли патогена по целия свят по време на пътувания и търговия, което му е позволило да се разпространи по-бързо, отколкото еволюира геномът му. Геномните последователности, открити в Русия, Испания, Англия, Италия и Турция, въпреки че са разделени от години, са идентични и това създава огромни предизвикателства при определянето на пътя на предаване.    

За да се справят с този проблем, изследователите разработват нов метод за разграничаване на специфични популации на Y. pestis, който позволява да идентифицират и датират пет популации в историята. Сред тях са най-известните древни пандемични линии, които според настоящите оценки са се появили десетилетия или дори векове преди пандемията да бъде исторически документирана в Европа.

Researchers Cover Thousands Of Years In A Quest To Understand Elusive Origins Of The Black Deathhttps://t.co/sPcVSjgdJB
Seeking to better understand more about the origins and movement of bubonic plague, in ancient and contemporary times, researchers at McMaster University, ... pic.twitter.com/mRXamJNsNL

— Eurasia Review (@EurasiaReview) January 22, 2023

"Не може да се смята, че чумата е само една бактерия", обяснява Пойнар. "Контекстът е от огромно значение, което се вижда от нашите данни и анализи".

За правилното разбиране на пандемиите от нашето минало, настояще и бъдеще историческият, екологичният, социалният и културният контекст са еднакво важни.

Според него само генетичните данни не са достатъчни за установяване на времето и разпространението на краткосрочните пандемии от чума, което има значение за бъдещи изследвания, свързани с минали масово разпространени зарази и развитието на текущи като COVID-19.