Ч ерната смърт опустошава Европа през 1349 г., убивайки половината от населението ѝ, но дори и тогава историкът Майкъл Маккормик от Харвардския университет твърди, че 536 г. е била най-лошата година в човешката история. Записите от тази година описват множество континенти, потопени в постоянен мрак от някакъв вид черна мъгла, която е имала опустошително въздействие върху реколтата и световните хранителни запаси. Последствията от това климатично бедствие са безбройни.
Експерти от различни области работят заедно, за да открият източника на мистериозната мъгла и ролята, която тя може да е изиграла в основните световни събития по онова време.
Харвардският историк Майкъл Маккормик се е посветил на изследването на 536 г., за да открие какво е причинило световното бедствие, описано в много исторически документи.
С помощта на други историци, учени и по-специално вулканолози той стига до заключението, че колосално вулканично изригване е довело до глобална климатична катастрофа. Това е било най-голямото вулканично изригване, случило се през последните 1 500 години.
Учените предполагат, че за това е бил виновен вулканът в Исландия, но е възможно да е бил и прочутият Кракатау. Друг експерт по темата казва, че размерът на изригването може да се равнява на 2 000 милиона ядрени бомби с размерите на Хирошима.
Това безпрецедентно природно бедствие потопило света в буквален мрак, предизвиквайки верига от събития, които ще променят човешката история през следващото столетие.
Вулканолозите използват всички налични данни, за да създадат симулация на вулканичното изригване. Те изчислиха, че масивната експлозия би създала фонтан от магма, прах и пепел с височина 30 мили (48 км).
Пепелта се е разпространила на разстояние до 1000 мили (1600 км) от мястото на изригването и е започнала да пада като дъжд. Изригванията на пепел и отломки бяха толкова обилни, че напълно блокираха слънцето.
Вулканичната пепел, образувана при изригване, често е толкова фина, че се поддържа дори от най-малкия вятър. Това означава, че тя може да се задържи във въздуха за дълъг период от време.
Облакът от пепел и серен диоксид от вулкана щеше да изпълни небето в Азия, Европа и Близкия изток, хвърляйки голяма част от света в безкраен мрак. Изчислено е, че това е продължило 18 месеца.
Ефектът е бил подобен на този от ядрена зима. Всъщност това събитие, свързано с изменението на климата, се нарича вулканичната зима от 536 г. Един византийски историк пише, че "слънцето даваше светлината си без яркост, подобно на луната, през цялата година".
Това блокиране на слънцето е довело до понижаване на температурите. Океаните вече не се изпарявали под слънчевата топлина, което означавало, че атмосферата станала по-суха. Това довело до намаляване на валежите, което предизвикало суши и глад.
Лятото, последвало изригването, е било най-студеното от 2300 години насам. Температурите в Европа спадат с 2 °C, а в Китай дори вали сняг.
Ефектът върху климата продължава повече от век - до 660 г. в Европа и 680 г. в Централна Азия. Този исторически период е наречен късноантичен малък ледников период.
Условията, очертани от днешните историци и учени, са ужасяващи дори при пълно разбиране на вулканичното изригване и последствията от него. Но как са реагирали хората през 536 г.?
Римският политик Касиодор пише за внезапната промяна на света: "Учудваме се, че не виждаме сенките на телата си по пладне". Той описва усещането, че всички сезони са се смесили.
Последвалите ефекти от тъмнината и последвалите климатични промени били катастрофални. Един историк от този период пише, че по време на вулканичната зима през 536 г. "хората не са били свободни нито от война, нито от мор, нито от каквото и да било друго нещо, водещо до смърт". Трудностите обаче не свършват, когато небето най-накрая се прояснява.
Десетилетието, последвало първото изригване, било най-студеното от 2000 години насам. Това довело до пропадане на реколтата в Ирландия, Скандинавия, Месопотамия и Китай. За съжаление вулканът изригва още два пъти - през 540 и 547 г., което значително удължава последиците.
През 541 г., когато Европа вече гладува и се бори с икономическия застой, се появява първото регистрирано огнище на бубонната чума.
Това може да изглежда като лош късмет, но учените вече знаят, че епидемиите от чума са свързани с промените в климата. Понижаването на температурата оказва пряко влияние върху начина, по който се формира и разпространява чумната бактерия.
Предполага се, че болестта е възникнала в Централна Африка и е била пренесена с търговски кораби по крайбрежието до Александрия (днешен Египет) и до сърцето на Източната римска империя. В столицата Константинопол (съвременен Истанбул) всеки ден е трябвало да се изхвърлят 10 000 нови трупа. Мъртвите били толкова много, че просто спрели да ги броят. Жителите избягали от града и разпространили болестта в цялата империя. Не е известно колко милиона души са загинали, но се предполага, че 35-55% от населението е загинало.
До този момент Римската империя под управлението на император Юстиниан процъфтява, но е унищожена от икономическия срив и болестите. Именно в този неподходящ момент от историята те са нападнати.
В рамките на едно десетилетие след появата на чумата аварите мигрират от Централна Азия към покрайнините на Римската империя. Историците предполагат, че това внезапно преместване е още един резултат от климатичното бедствие. Оцеляването на аварите се е основавало на оцеляването на техните коне, но влошеното качество на растителността в Азия през този период не е било достатъчно, за да поддържа конете им живи.
Те се преместили на запад и се превърнали в сериозна заплаха за Римската империя. Безмилостните им военни способности им позволяват да доминират над всяко селище, на което попаднат, като все повече се приближават до Константинопол. Те обсадили града, но изнудвали противниците си да им дадат злато, за да избегнат тотална война. Те повтаряли тази тактика в продължение на 50 години и източили от Римската империя злато на стойност около 8,3 милиарда щатски долара.
Чумата, последвалите икономически проблеми и финансовото източване на аварите напълно дестабилизират империята.
Междувременно на другия край на света населението на мексиканския град Теотиуакан също страда от последиците от изригването. Археолозите откриват непропорционално голям брой кости на млади хора, особено на бебета, от средата до края на VI в. от н. е., което подсказва, че нещо сериозно не е било наред.
Това означава, че населението е изпаднало в криза почти веднага след климатичното бедствие. Научните доказателства показват, че от средата на V в. е имало 30-годишна суша и масово намаляване на растежа на дърветата. Историците стигат до заключението, че Теотиуакан е бил унищожен от суша и глад като пряко следствие от изригването на вулкана.
Съществуват и доказателства, които сочат, че в Теотиуакан е имало въстание срещу управляващата класа, твърде вероятно в отговор на страданията на нисшите класи по време на периода на глад, което е довело до срив на града. След 300 години в Централно Мексико се установява нова цивилизация
По време на изригването Великобритания е в дълбокото тъмно средновековие. Римляните са напуснали Англия век по-рано, а според легендите великият крал Артур наскоро е починал, оставяйки страната в състояние на безпорядък. Приказките за крал Артур описват период на глад, в който посевите не растат, а Британия е забулена в мрак.
Нещо повече, около 547 г. бубонната чума достига Британските острови. По това време Британия е разделена на две държави - западната част е заета от келтските брити, а източната - от англосаксонците. Двете половини имали много малко контакти помежду си. Келтите търгували с Римската империя, което означавало, че те първи се заразяват с чума и са засегнати много по-тежко. Това позволява на англосаксонците да завладеят територии, които преди това са били владение на келтите, унищожени от чумата.
Това са само няколко примера за това как ужасната климатична промяна през 536 г. от н.е. опустошава света чрез суша, глад, чума, война и икономически срив. Трудно е да си представим колко различна би била човешката история без това мащабно природно бедствие.
