С лед като президентът Доналд Тръмп обяви двуседмично спиране на огъня срещу Иран, аз лично бях малко по-спокоен. В основата на повишените цени на горивата, които наблюдаваме, е именно военният конфликт в Близкия изток. Няма какво да се заблуждаваме – това е най-силният фактор, който влияе върху ръста на цените, включително и у нас на бензиностанциите, заяви пред NOVA служебният министър на финансите Георги Клисурски.
По думите му едно споразумение за намаляване на напрежението със сигурност би било сред основните фактори за поевтиняване на петрола.
„Но има едно голямо „но“ – ще се задържи ли това примирие, какво ще се случи след тези две седмици и как ще реагират пазарите? Видяхме още от началото на конфликта в началото на март, че след първоначалното покачване на цените над 100 долара за барел на световните пазари, в България през последните 30 дни имаше почти ежедневно поскъпване на горивата – тоест наблюдавахме плавно нарастване. Бих предположил, че ако сега има понижение, то също ще бъде сравнително плавно“, обясни Клисурски.
Той уточни, че допълнителните разходи, които служебният кабинет предвижда под формата на помощи заради високите горива, възлизат на около 125 милиона евро.
„Прогнозите за намаляване на растежа на БВП са около половин процент. Ако преди се очакваше ръст от около 3,2 на сто на годишна база, сега прогнозата е около 2,6–2,7 на сто. Този половин процент означава около половин милиард евро загуби за икономиката заради конфликта в Близкия изток. И това е при допускане, че цените на петрола няма да се покачат над 125–150 долара за барел“, добави министърът.
Относно мерките, предприети от кабинета, Клисурски отбеляза: „Целта е не просто да намерим средно положение между двете крайности – да дадем повече или да не дадем нищо, а да следваме препоръките на Европейската комисия и Европейската централна банка. Те, на база опита от 2022 г., съветват мерките да бъдат таргетирани – насочени към най-уязвимите граждани и ключови сектори на икономиката.“
„ЕК ясно препоръчва да не се прилагат широки мерки, обхващащи всички граждани или сектори. Намаляването на ДДС – включително за горивата – не е ефективна мярка. Видяхме го и през 2022 г. – когато се намали ДДС за определени стоки като ресторантьорски услуги или хляб, реално не се стигна до осезаемо понижение на цените за потребителите. Вместо това се намалиха приходите в бюджета, а част от ползата остана при търговците“, обясни Клисурски.
Министърът изтъкна и риска от налагане на таван на цените: „Когато изкуствено се наложи таван, първоначално това изглежда социално приемливо, но води до дефицити. Ако доставните цени са високи, а продажната цена е ограничена, търговците започват да работят на загуба и в един момент просто спират да продават. Затова таваните на цените също са мярка, към която не бихме прибегнали.“
По отношение на помощта за междуселищни автобусни превози от 17 милиона евро, Клисурски обясни: „Тя е насочена към линии, регулирани от общините, където крайните цени за потребителите са фиксирани. Държавата подпомага системата чрез общините, които компенсират превозвачите. Целта е да се защитят хората, които разчитат на този транспорт – например пътуващи ежедневно до работа.“
„Що се отнася до бюджета – стремим се мерките да бъдат ефективни, но и финансово устойчиви. Общият пакет от около 125 милиона евро представлява приблизително 0,1% от БВП. Това означава ограничено увеличение на бюджетния дефицит, което остава в рамките на допустимото. Ако ситуацията се влоши, сме готови да предприемем допълнителни мерки, но вероятно за сметка на пренасочване на други разходи“, добави той.
Относно идеите за таван върху печалбите и безплатен градски транспорт, Клисурски посочи, че тези мерки са рискови и финансово натоварващи бюджета: „Вместо това вече сме предоставили допълнителни средства за градски транспорт и сме насочили помощта към най-уязвимите групи. Целта ни е да подпомогнем хората, без да стимулираме прекомерно потребление и без да създаваме допълнителен инфлационен натиск.“
По отношение на разходите в министерствата за незаети щатни бройки Клисурски обясни: „Тези течове трябва да бъдат запушени чрез редовния бюджет за 2026 г. Разходите за персонал вече са утвърдени в бюджета за 2025 г. и могат да бъдат оптимизирани с новия бюджет.“
Министърът подчерта, че скокът на дефицита към март се дължи основно на увеличението на разходите за персонал, пенсии и социални плащания, както и на реализираните капиталови инвестиции по ПВУ, които само през март надхвърлят половин милиард евро.
