Е вропейският съюз призова държавите членки да намалят вътрешното потребление на горива заради рязкото поскъпване на енергията, предизвикано от войната в Близкия изток.
„Няма универсално решение. Ясно е обаче, че колкото повече се пести петрол - особено дизел и авиационно гориво, толкова по-добре ще се справим“, заяви еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен след среща с министрите от 27-те страни членки.
„Намираме се в ситуация, която може да се влоши, и в която намаляването на потреблението е необходимо“, добави той.
ЕК призовава държавите в ЕС да съгласуват мерки за осигуряване на петролните доставки
Днес енергийните министри на ЕС се събраха на извънредна неформална видеоконферентна среща, за да координират общ европейски подход на фона на ескалиращото напрежение в Близкия изток и отражението му върху енергийните пазари, съобщават от Министерството на енергетиката.
„Ситуацията изисква навременни и координирани действия на ниво ЕС, а не реактивни мерки „на парче” според развитието на кризата”, подчерта българският министър на енергетиката Трайчо Трайков. По думите му всички държави членки са изправени пред сходни предизвикателства – високи и нестабилни цени на енергията, натиск върху индустрията и домакинствата, както и необходимост от бързи решения за гарантиране на сигурността на доставките.
България подкрепя ускоряването на диверсификацията на енергийните източници, включително чрез развитие на газовата инфраструктура и засилване на регионалното сътрудничество, особено в Централна и Югоизточна Европа.
„Навременната финансова подкрепа за ключови проекти, като Вертикалния газов коридор, ще бъде от решаващо значение за укрепване на общата ни енергийна сигурност”, посочи Трайков.
Той заяви, че напрежението в Близкия изток вече има пряко отражение върху глобалните енергийни пазари и затова е важно в ЕС да действаме заедно, за да ограничим ценовия натиск и да гарантираме сигурността на доставките.
Трайков представи и предприетите от България мерки – компенсации за домакинствата, целева подкрепа за уязвими групи и пакет от около 100 млн. евро за най-засегнатите сектори. Той информира европейските си колеги и за създаването на координационен механизъм към Министерския съвет за наблюдение на пазарите и предотвратяване на изкривявания.
По отношение на бизнеса, страната ни работи по механизми за достъп до финансиране, обвързано с цените на електроенергията, както и по схема за подпомагане на енергоемките индустрии. Подобна подкрепа ще позволи на компаниите да предоставят стоките и услугите си на клиентите на конкурентни цени. В тази връзка България настоява за по-бързо одобрение на държавните помощи от Европейската комисия.
Като краткосрочни приоритети Трайков очерта премахването на регулаторните и инфраструктурните пречки, подобряването на трансграничната свързаност и ограничаването на влиянието на въглеродните разходи върху цените на електроенергията. Според него устойчиво решение може да бъде постигнато чрез реформа на Схемата за търговия с емисии (EU ETS), включително въвеждане на извънреден механизъм за реакция при кризи. Той подчерта, че системата трябва да дава ясни ценови сигнали, но без да подкопава конкурентоспособността на европейската индустрия.
Сред обсъжданите идеи са временно намаляване на въглеродните разходи чрез използване на Резерва за стабилност на пазара или въвеждане на т.нар. „авариен спирачка“ за освобождаване на квоти при криза. България подкрепя и ускоряване на механизми за компенсации при износ в рамките на въглеродния граничен механизъм (CBAM), включително за електроенергия.
Като допълващи мерки бяха посочени възможността за временни компенсации за въглеродните разходи на производителите, използване на приходите от търговия с емисии за намаляване на ценовия натиск, както и създаване на централен механизъм за закупуване на електроенергия за енергоемките индустрии в координация със съседни държави.
„Трябва да намерим решения, които едновременно намаляват разходите, пазят конкурентоспособността и гарантират сигурността на доставките – без прекомерна тежест за националните бюджети“, каза Трайков. Той акцентира и върху ролята на съществуващите конвенционални мощности като фактор за стабилност на електроенергийните системи с широкото навлизане на ВЕИ.
