П оредният пожар и последвалите взривове в складова база на „ЕМКО“ край Дряново отново поставиха оръжейната компания и нейния собственик Емилиян Гебрев във фокуса на общественото внимание.
Емилиян Гебрев: Някой е подвел вътрешния министър
Инцидентът на 11 септември 2026 г. е вторият сериозен случай в обект на „ЕМКО“ само за около месец. На 10 август пожар и експлозии избухнаха в складова база на компанията край село Белица, община Трявна.
Историята на „ЕМКО“ обаче започва много по-рано. През годините името на компанията се оказва свързано с няколко взрива и пожари, с опита за отравяне на собственика ѝ Емилиян Гебрев, с разследвания за предполагаеми действия на руски агенти, както и с продължили с години спорове около оръжейния завод „Дунарит“.
Към 14 септември 2026 г. нито един от последните два инцидента през тази година не е окончателно изяснен. Разследванията продължават.
"Емко" излезе с позиция за взрива в склад за боеприпаси
- Как започва историята на „ЕМКО“
„ЕМКО“ е създадена през 1992 г. от Емилиян Гебрев. Основната дейност на компанията е свързана с търговия и износ на боеприпаси. Преди да започне частния си бизнес, Гебрев работи в държавната оръжейна компания „Кинтекс“.
Компанията постепенно се утвърждава като един от големите частни участници в българската отбранителна индустрия.
Името на Гебрев се появява в редица оръжейни казуси още преди първия голям взрив в обект на „ЕМКО“. През 2001 г. американските митнически власти задържат кораб с 30 млн. патрона за Никарагуа, а през 2006 г. в Македония са задържани български камиони с оръжие, което е трябвало да бъде изнесено за трета страна. През 2012 г. Гебрев попада и в руски списък на лица, за които Москва твърди, че продават оръжия в Грузия и други конфликтни райони.
Тези по-стари случаи не са част от разследванията за взривовете, но показват защо името на Гебрев от години присъства в международния оръжеен бизнес.
След взривовете в склада за боеприпаси: Прокуратурата влезе на оглед в „ЕМКО“
- 2011 г.: първият голям взрив в „ЕМКО“
На 12 ноември 2011 г. избухва взрив в склад на „ЕМКО“ край севлиевското село Ловнидол.
В склада са се съхранявали повече от 3000 далекобойни снаряда. При експлозията е унищожено значително количество боеприпаси.
Още тогава прокуратурата открива следи от взривно устройство и основната версия е за умишлен саботаж. Разследването обаче не установява извършител и през 2013 г. е спряно.
Години по-късно този случай отново става част от едно от най-големите разследвания за предполагаеми руски саботажи в българската оръжейна индустрия.
През 2021 г. прокуратурата възобновява работата по случая и го обединява с разследвания за други взривове във военни обекти в България.
- 2015 г.: взривовете в Иганово и отравянето на Гебрев
2015 г. се превръща в ключова година за историята около „ЕМКО“.
През пролетта на същата година има два взрива в складове на ВМЗ „Сопот“ край село Иганово. В тях се е съхранявала и продукция на „ЕМКО“.
Тези два случая по-късно са включени в общото разследване за предполагаеми руски саботажи заедно с взрива в Ловнидол от 2011 г. и експлозията в завод „Арсенал“ край Мъглиж през 2020 г.
Същата година се случва и другият голям казус около Гебрев.
На 28 април 2015 г. Емилиян Гебрев, синът му Христо и производственият директор на „ЕМКО“ Валентин Тахчиев са отровени. По случая прокуратурата по-късно повдига задочни обвинения на трима руски граждани, които според разследването са свързани с руското военно разузнаване ГРУ.
Разследването за отравянето е отделно от това за взривовете, но впоследствие прокуратурата започва да търси връзка между двата кръга от случаи.
Именно разследването за отравянето на Гебрев получава ново развитие след случая „Скрипал“ във Великобритания през 2018 г., когато става ясно, че руски агенти, свързвани с ГРУ, са действали в Европа.
След взривовете в склада за боеприпаси: Прокуратурата влезе на оглед в „ЕМКО“
- ГРУ и версията за саботажите
През 2021 г. българската прокуратура съобщава, че разследва връзка между четири взрива в България и опита за отравяне на Гебрев.
Става дума за:
- взрива в склада на „ЕМКО“ край Ловнидол през 2011 г.;
- двата взрива във ВМЗ „Сопот“ край Иганово през 2015 г.;
- взрива в завод „Арсенал“ край Мъглиж през 2020 г.
В рамките на разследването българските власти стигат до версията, че зад случаите може да стоят руски граждани, свързани с ГРУ.
През януари 2024 г. Софийският градски съд разрешава издаването на европейски заповеди за арест на шестима руски граждани, обвинени в тероризъм във връзка с четирите взрива.
Според прокуратурата шестимата са посещавали България с фалшиви самоличности и са били свързани с взривяването на продукция на оръжейни предприятия. Съдът обаче изрично отбелязва, че доказателствата за авторството на всеки от издирваните са ограничени и се основават на косвени доказателствени източници.
Шестимата не са задържани в България и към момента остават в Русия.
Взривове в завода за боеприпаси в Белица, подозират палеж
- Какво общо има „ЕМКО“ с взривовете в други заводи
Тук е важно да се направи разграничение. Не всички взривове, включвани в разследването, са станали в обекти, собственост или управлявани пряко от „ЕМКО“.
При взривовете във ВМЗ „Сопот“ през 2015 г. например се е съхранявала продукция на „ЕМКО“. Затова случаите са свързани с компанията, но самите складове са били на държавния ВМЗ.
Същото важи и за взрива край Мъглиж през 2020 г., който е станал в обект на „Арсенал“.
Това разграничение е важно и за хронологията на последните години, защото „ЕМКО“ има и отделна серия инциденти в свои собствени складови бази.
- 2017 г.: лицензът на „ЕМКО“ и битката за „Дунарит“
През 2016 и 2017 г. името на „ЕМКО“ се оказва в центъра на друг голям скандал, който няма пряка връзка с взривовете, но има значение за историята на компанията.
Гебрев прави опит да придобие оръжейния завод „Дунарит“ в Русе. Сделката става част от сложен спор за собствеността и контрола върху предприятието.
През април 2016 г. Комисията за защита на конкуренцията спира временно сделката, а около „Дунарит“ се развива продължителен конфликт между различни страни, свързани със собствеността на предприятието.
През юли 2017 г. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките замразява лиценза на „ЕМКО“. Като причина са посочени нарушения и пропуски при устройството на обектите и съхранението на оръжия, боеприпаси и взривни вещества.
През август същата година срещу Гебрев е започнато наказателно производство във връзка с покупката на „Дунарит“. През септември държавата прехвърля изпълнението на договори на „Кинтекс“ към ВМЗ „Сопот“, докато лицензът на „ЕМКО“ е отнет.
Случаят води и до протести на работници на „ЕМКО“ и до сериозен политически конфликт.
В крайна сметка лицензът на компанията е възстановен, а спорът около „Дунарит“ продължава още години.
ДСБ иска изслушване на МВР и ДАНС за взрива в „ЕМКО“
- 2020 г.: взривът край Мъглиж
На 4 април 2020 г. взрив избухва в склад на „Арсенал“ край Мъглиж.
И този случай по-късно е включен в общото разследване на прокуратурата за предполагаемите руски саботажи, заедно с Ловнидол и двата взрива в Иганово.
Така четирите случая от периода 2011–2020 г. се превръщат в основата на делото, по което през 2024 г. са издадени европейските заповеди за арест на шестима руски граждани.
- 2022 г.: отново взрив в склад на „ЕМКО“
На 31 юли 2022 г. около 4:00 часа сутринта мощен взрив и пожар унищожават склад в базата на „ЕМКО“ край Карнобат.
Няма жертви и пострадали.
Случаят е разследван, но причините не са установени по категоричен начин. Той не е част от делото за четирите взрива от 2011–2020 г., за които шестима руски граждани са обвинени в тероризъм.
- 2023 г.: втори пожар в Карнобат
На 25 юни 2023 г. в същата база на „ЕМКО“ край Карнобат избухва нов пожар.
Случаят отново предизвиква въпроси за сигурността на складовете и за възможна външна намеса. Разследването за двата случая в Карнобат - от 2022 и 2023 г. - продължава отделно.
През 2025 г. прокуратурата спира разследването за двата инцидента. Публично съобщените данни не дават отговор на въпроса какво точно е причинило пожарите.
Така до началото на 2026 г. остават два различни кръга от случаи: старото разследване за предполагаеми руски саботажи от 2011–2020 г. и отделните разследвания за пожарите в обекти на „ЕМКО“ през 2022 и 2023 г.
- 10 август 2026 г.: пожар и взривове край Белица
На 10 август 2026 г. в складова база на „ЕМКО“ край село Белица, община Трявна, избухва пожар, последван от взривове.
Около 300 души са евакуирани от района. Няма жертви и пострадали. Пожарът е овладян, а първоначалните проверки не показват опасно замърсяване на въздуха.
Първоначално се появява информация за запалил се камион, но причината за инцидента не е установена.
Вътрешният министър Иван Демерджиев заявява в деня на инцидента, че към онзи момент няма данни за външна намеса. Той уточнява и че липсата на външна намеса не означава автоматично, че причината е човешка грешка.
От „ЕМКО“ излизат с позиция, че човешка грешка е изключена.
Прокуратурата образува досъдебно производство за палеж.
- Какво установява разследването
До 4 септември прокуратурата все още не е изключила нито една от първоначалните версии.
Назначени са пожаротехническа, химическа, комплексна, строително-оценъчна, ДНК, дактилоскопна и две видеотехнически експертизи. Разпитани са 11 свидетели, а ДАНС и полицията извършват оперативно-издирвателни действия.
Изследва се и движението на материалите в склада, включително входът и изходът на съхраняваната продукция.
Към 4 септември прокуратурата изрично посочва, че нито една от първоначалните версии за причината за пожара не е изключена.
- 11 септември 2026 г.: нов пожар и взривове край Дряново
Само малко повече от месец след случая край Белица, на 11 септември около 23:00 часа избухва пожар в складова база на „ЕМКО“ в землището на село Горни Върпища, община Дряново.
Пожарът започва в склад №12, в който се съхраняват боеприпаси и взривни вещества. От него следва взрив, а огънят засяга и друг склад. В базата има 11 склада.
По време на инцидента на място са били двама охранители, които са напуснали терена.
По данни на компанията в базата основно се съхраняват барутни състави и сравнително малко количество боеприпаси от среден калибър.
Няма жертви и пострадали.
Районът е отцепен, а заради опасността от нови детонации първоначално се използват дронове за наблюдение. След обезопасяването на мястото в района влизат разследващи екипи и специалисти.
- Проверка е имало дни преди втория инцидент
На 14 септември областният управител на Габрово Кристина Сидорова съобщи, че четири-пет дни преди втория инцидент в „ЕМКО“ службите за контрол на общоопасните средства към МВР са извършили проверка на складовете.
По думите ѝ при проверката не са установени нарушения.
Сидорова заяви, че разследването на втория инцидент продължава и че институциите работят интензивно по случая. Тя определи факта, че в областта се случват два подобни инцидента за по-малко от месец, като притеснителен за местните жители.
- Какво казва държавата
След втория инцидент вътрешният министър Иван Демерджиев заяви, че ще бъде обследван всеки склад за боеприпаси в страната.
Той постави въпроса и за условията, при които се съхраняват взривни вещества и боеприпаси, както и за начина на охрана на подобни обекти. По думите му държавата ще предприеме мерки, ако бъде установено неглижиране на изискванията.
На 13 септември Демерджиев съобщи, че държавата подготвя пакет от мерки след последните инциденти.
Президентът Илияна Йотова заяви, че обмисля свикването на Консултативния съвет за национална сигурност заради зачестилите случаи и необходимостта службите за сигурност да дадат оценка на ситуацията.
- А какво твърди Емилиян Гебрев
Собственикът на „ЕМКО“ Емилиян Гебрев отхвърля тезата, че проблемите могат да бъдат обяснени единствено с нарушения при съхранението или охраната.
След последния инцидент той заяви, че според него министърът на вътрешните работи е бил подведен за случилото се.
От „ЕМКО“ поддържат версията, че инцидентите трябва да бъдат разглеждани в контекста на по-широка серия от посегателства срещу българската отбранителна индустрия. Компанията посочва, че нито едно от множеството подобни разследвания през годините не е довело до окончателно изясняване на причините и извършителите.
След взрива край Дряново компанията заяви и че конкретният склад не е бил използван от месеци и че човешка грешка според нея не е възможна. Това твърдение предстои да бъде проверено в рамките на разследването.
- Какво е доказано и какво остава версия
Историята около „ЕМКО“ често се представя като една обща поредица от взривове, но фактите са по-сложни.
Установено е, че през годините са станали множество инциденти в складове и предприятия, в които е имало продукция на „ЕМКО“, както и няколко пожара и взрива директно в бази на компанията.
Установено е, че българската прокуратура свързва четири взрива от периода 2011–2020 г. с шестима руски граждани, обвинени в тероризъм, за които през 2024 г. са издадени европейски заповеди за арест. Съдът обаче отбелязва, че доказателствата за авторството са косвени.
Установено е, че Емилиян Гебрев, синът му и служител на „ЕМКО“ са били отровени през 2015 г., а трима руски граждани са задочно обвинени по това отделно дело.
Не е установено окончателно, че пожарите и взривовете в складовете на „ЕМКО“ през 2022, 2023 и 2026 г. са резултат от саботаж.
За инцидента край Белица прокуратурата към 4 септември не е изключила нито една версия. За новия пожар край Дряново разследването тепърва трябва да установи причината.
