О бединеното кралство отново се изправя пред един от най-сериозните въпроси за бъдещето си: може ли държавата да остане в сегашния си вид?
Днес, 14 септември, в Кардиф лидерите на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия се срещат на знакова среща, на която се очаква да подкрепят обща позиция за правото на своите нации да определят сами конституционното си бъдеще. Лидерите на Шотландската национална партия Джон Суини, на Plaid Cymru Рун ап Йоруърт и на Sinn Féin Мишел О'Нийл се очаква да подпишат меморандум, призоваващ Уестминстър да „подготви, планира и улесни конституционна промяна“ в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
Великобритания е на път да се разпадне
Срещата е важна и заради политическата промяна през тази година. След изборите през май за първи път трите нации са управлявани от партии, които подкрепят независимостта или промяна на конституционния им статут. Това не означава, че Обединеното кралство е пред непосредствен разпад. Но означава, че въпросът за неговото бъдеще вече е едновременно политически, а не само исторически или периферен.
- Какво се случва сега
Инициативата в Кардиф идва след поредица от политически събития, които промениха разговора за британския съюз.
През май Plaid Cymru спечели изборите за Уелския парламент и сложи край на повече от век доминация на лейбъристите в Уелс. Партията получи 43 от 96 места и Рун ап Йоруърт стана първият министър-председател на Уелс. Plaid Cymru е партия, която подкрепя независимостта, макар че не постави провеждането на референдум като непосредствен приоритет в предизборната си програма.
В Шотландия Шотландската национална партия запази властта си, макар че не успя да спечели абсолютно мнозинство в парламента в Единбург. Джон Суини обаче продължи да настоява, че бъдещето на страната трябва да се решава от самите шотландци.
В Северна Ирландия първи министър остава Мишел О'Нийл от Sinn Féin, партия, която подкрепя обединението на Северна Ирландия с Република Ирландия.
Така за първи път политическите сили, които поставят под въпрос сегашния конституционен модел на Обединеното кралство, управляват едновременно в трите му съставни нации.
Близо ли е Обединеното кралство до разпад?
- Шотландия: независимостта, която веднъж вече беше отхвърлена
Шотландия е най-напред в този процес.
На 18 септември 2014 г. шотландците гласуваха дали страната да стане независима държава. Резултатът беше 55% „не“ срещу 45% „да“.
Тогава британското правителство и шотландското правителство бяха постигнали споразумение за провеждането на референдума, а резултатът беше приет и от двете страни. Въпросът обаче не изчезна.
Една от причините е Brexit. През 2016 г. Великобритания гласува за напускане на Европейския съюз, но Шотландия гласува с мнозинство за оставане. За шотландските националисти това се превърна в аргумент, че решения, взети от мнозинството в Англия и други части на Обединеното кралство, могат да променят бъдещето на Шотландия против волята на нейните избиратели.
Шотландското правителство от години настоява за втори референдум.
Проблемът е, че Единбург не може просто едностранно да насрочи такъв вот.
През 2022 г. Върховният съд на Обединеното кралство постанови единодушно, че шотландският парламент няма правомощия сам да приеме закон за референдум за независимост, защото въпросът за съюза между Англия и Шотландия е запазен за британския парламент в Уестминстър.
Именно тук се появява новият спор.
Британският премиер Анди Бърнам заяви в парламента, че позицията му по отношение на Шотландия е сходна с тази за Северна Ирландия: ако общественото мнение се промени достатъчно и се появи ясен консенсус, въпросът за референдум може да бъде разгледан.
Шотландският първи министър Джон Суини веднага поиска разговор с Бърнам, за да се превърне този принцип в конкретен правен механизъм.
Точно това даде нов тласък на идеята за общ фронт между трите нации.
Лондон отхвърли призива на Тръмп за обединение на Ирландия
- Какво иска Шотландия
Искането на шотландските националисти не е просто за повече автономия.
Те искат възможност шотландците сами да решат дали да останат част от Обединеното кралство или да създадат независима държава.
Шотландското правителство представя независимостта като начин решенията за икономиката, социалната политика, енергетиката, имиграцията и международните отношения да се вземат в Единбург, а не в Лондон.
Противниците на независимостта обаче поставят въпроси за икономическите последици, валутата, държавния дълг, търговията, границата с Англия и отношенията с Европейския съюз.
Следователно дори при разрешен референдум резултатът далеч не би бил предрешен.
От архитект на Брекзит до заложник на скандалите: Феноменът Найджъл Фараж
- Уелс: Най-новият играч в битката за повече самоуправление
Уелс има различна история. Дълго време идеята за независимост там остава значително по-слаба от тази в Шотландия. В последните години обаче подкрепата за по-голяма автономия нараства.
Исторически Уелс е включен в английската държавна система още през XVI век, а съвременната му автономия е много по-ограничена в сравнение с тази на Шотландия.
Уелският парламент, Senedd, получава значителни законодателни правомощия след създаването му през 1999 г., но някои ключови сфери, включително правосъдие и полиция, остават под контрола на Уестминстър.
Именно това е една от причините Plaid Cymru да настоява първо за разширяване на правомощията.
Рун ап Йоруърт дори подчертава, че Уелс трябва да бъде разглеждан като отделна нация, а не като регион на Англия. В същото време той отхвърля представата, че непосредствената цел на неговото управление е разпадането на Обединеното кралство.
„Не идвам с идеята да работим заедно или поотделно, за да разрушим Обединеното кралство. Искам да изградя моята нация“, е позицията му, като той определя независимостта като възможна бъдеща цел, която трябва да бъде решена от самите уелсци.
Това е важна разлика.
В Уелс днес въпросът не е непременно „независимост веднага“, а колко самостоятелно трябва да бъде управляван Уелс и кой трябва да има последната дума за неговото бъдеще.
- Северна Ирландия: Различен въпрос, различен механизъм
Северна Ирландия често се поставя в един списък с Шотландия и Уелс, но юридически ситуацията е различна.
Там въпросът не е за създаване на отделна независима северноирландска държава.
Става дума за това дали Северна Ирландия да остане част от Обединеното кралство или да стане част от обединена Ирландия.
Това е пряко свързано с историята на острова.
През 1921 г. Ирландия е разделена, а Северна Ирландия остава в Обединеното кралство. В следващите десетилетия между националисти, подкрепящи обединение с Ирландия, и юнионисти, подкрепящи британския съюз, се натрупват тежки конфликти.
Т.нар. „Смутни времена“ продължават около три десетилетия и приключват политически с Белфасткото споразумение от 1998 г., известно и като Споразумението от Разпети петък.
Именно този договор създава и специален механизъм за бъдещето на Северна Ирландия.
- Кога може да има референдум за обединена Ирландия
Съгласно договореностите от 1998 г. Северна Ирландия остава част от Обединеното кралство, докато мнозинството от населението не реши друго.
Британският министър за Северна Ирландия има правомощието да свика т.нар. border poll, ако прецени, че е вероятно мнозинство да гласува за обединение с Република Ирландия.
Това прави положението на Северна Ирландия различно от това на Шотландия.
Там вече съществува договорно и законово признат механизъм за допитване относно конституционния статут.
Именно затова думите на Анди Бърнам за Шотландия са толкова важни. Ако британското правителство действително приеме, че сходен принцип може да се приложи и към Шотландия, това би означавало сериозна промяна в досегашната позиция на Уестминстър.
- Защо въпросът се връща точно сега
Има няколко причини. Brexit задълбочи усещането в Шотландия, че политическите решения в Лондон могат да имат огромни последици за страна, която е гласувала различно.
Но ефектът не е само шотландски.
В Северна Ирландия Brexit създаде сложни въпроси около границата с Република Ирландия и търговските отношения.
За уелските националисти Brexit също се превърна в аргумент за по-голям контрол върху решенията, които засягат Уелс.
Исландия ще проведе референдум за присъединяване към ЕС
- Лондон срещу периферията
В основата на спора стои един по-широк въпрос: къде трябва да се вземат решенията във Великобритания?
Уестминстър запазва огромна власт, въпреки че Шотландия, Уелс и Северна Ирландия имат собствени парламенти и правителства.
Националистите твърдят, че това създава демократичен дефицит.
Техните опоненти отговарят, че децентрализацията вече е дала значителни правомощия на трите нации и че британската държава остава обща политическа и икономическа рамка, от която всички имат полза.
- Националната идентичност
Има и нещо, което не може да бъде измерено само с икономически показатели.
Шотландците, уелсците и северноирландците имат свои исторически, културни и политически идентичности.
Те имат различни образователни системи, институции и политически традиции. Шотландия има собствена правна система. Уелс има собствен език и културна идентичност. Северна Ирландия има специфичен политически модел, изграден около отношенията между британската и ирландската идентичност.
Това не означава автоматично желание за независимост. Но обяснява защо въпросът за самоуправлението остава толкова устойчив.
- Какво показват проучванията
Подкрепата за независимост не е мнозинство и в трите нации.
Според данните, цитирани около срещата в Кардиф, около 47% от шотландците биха подкрепили независимостта при референдум, срещу 32% в Уелс и 36% в Северна Ирландия за съответната конституционна промяна. Тези показатели показват значителна обществена подкрепа, но не означават, че във всяка от трите територии има стабилно мнозинство за отделяне от Обединеното кралство.
Особено важно е, че мотивите на избирателите не се изчерпват с национализма.
Икономиката, състоянието на обществените услуги, политиката на британското правителство и недоволството от традиционните партии също играят голяма роля.
Това се видя ясно на изборите през май.
- Новият политически баланс
Резултатите от изборите през 2026 г. промениха политическата карта.
В Шотландия SNP остана водеща сила.
В Уелс Plaid Cymru излезе начело.
В Северна Ирландия Sinn Féin запази водещата си позиция.
Това създава необичайна ситуация, при която трите основни национални политически движения могат да координират позициите си срещу централизираната власт в Лондон.
Те обаче не са еднакви.
SNP иска независима Шотландия.
Plaid Cymru говори за бъдеща независимост на Уелс, но в момента поставя акцент върху разширяването на правомощията.
Sinn Féin иска край на британското управление в Северна Ирландия и обединение с Република Ирландия.
Така общият им знаменател е правото на самоопределение, а не една и съща крайна цел.
- А какво иска Лондон
Правителството на Анди Бърнам се опитва да отговори на нарастващите искания за повече автономия, без да отваря автоматично път към разпадане на държавата.
Бърнам е дал сигнал, че е готов да обсъжда допълнителна децентрализация. Но същевременно е заявил, че няма основание за незабавен референдум за обединена Ирландия, тъй като според него в момента няма необходимата обществена подкрепа.
Това е политическият баланс, пред който е изправен Лондон:
повече автономия може да намали напрежението, но също така може да даде на националистическите правителства повече инструменти за постигане на независимост.
По-малко автономия пък може да засили аргумента, че решенията за Шотландия, Уелс и Северна Ирландия продължават да се вземат прекалено много от Лондон.
- Доналд Тръмп също се намеси в дебата
Темата получи международен отзвук и заради позицията на американския президент Доналд Тръмп.
При посещението си в Ирландия Тръмп заяви, че би искал да види обединена Ирландия и определи това като естествено развитие. Той обаче отказа да коментира дали подкрепя независимостта на Шотландия.
Изказването му предизвика остра реакция сред британските юнионисти, тъй като САЩ традиционно се стремят да не заемат страна по въпроса за конституционния статут на Северна Ирландия.
То идва и в момент, когато британското правителство настоява, че условията за нов референдум за обединена Ирландия все още не са изпълнени.
Може ли Обединеното кралство действително да се разпадне?
Това е най-важният въпрос.
Краткият отговор е: не изглежда неизбежно, но рискът вече не може да бъде определян като чисто хипотетичен.
Няма решение за независимост нито в Шотландия, нито в Уелс.
Няма насрочен референдум за независимост на Шотландия.
Няма насрочен референдум за обединение на Ирландия.
Няма и политически мандат за незабавен референдум за независимост на Уелс.
Освен това трите движения имат различни цели, различна обществена подкрепа и различни юридически пътища.
Но за първи път те имат едновременно силно политическо представителство и общ език за конституционното бъдеще.
- Трите държави, три различни пътя
Тук е и голямата особеност на британската ситуация.
Шотландия вече е провеждала референдум и иска втори. Но няма право сама да го организира без необходимата правна основа от Уестминстър.
Уелс няма същия исторически и политически опит с референдум за независимост. Plaid Cymru засега говори за изграждане на подкрепа и постепенно разширяване на самоуправлението.
Северна Ирландия има специално договорено право на референдум за промяна на конституционния си статут. При определени условия британското правителство може да бъде задължено да свика такъв вот.
Следователно общият фронт от Кардиф не създава автоматично право на трите нации да напуснат Обединеното кралство.
Той е преди всичко политическа декларация, че бъдещето на съюза трябва да бъде въпрос на демократичен избор.
- Има ли аналогия с разпадането на други държави?
Историята показва, че подобни процеси рядко започват с един референдум.
Обикновено първо се променя политическият баланс, след това се увеличават правомощията на отделните територии, появяват се спорове за финансите и компетенциите, а накрая въпросът за държавния статут се превръща в централен.
В случая с Обединеното кралство част от този процес вече се е случила чрез децентрализацията.
Но има и съществена разлика.
Обединеното кралство не е федерация с една писана конституция. Неговата конституционна система се основава на комбинация от закони, съдебни решения, политически конвенции и исторически договорености.
Това прави въпроса за евентуалното отделяне изключително сложен.
- Какво би станало при независима Шотландия?
Това би било най-сериозният удар върху сегашния модел.
Ще трябва да се решат въпроси за държавния дълг, валутата, отбраната, ядрените оръжия, границата с Англия, търговията, енергетиката и международните договори.
Ще възникне и въпросът за отношенията с Европейския съюз.
Шотландското правителство вижда независимостта като възможност страната да се върне към европейската интеграция, но евентуалното членство в ЕС би било отделен процес и не би последвало автоматично от независимостта.
- А ако Северна Ирландия избере обединение с Ирландия?
Последиците също биха били огромни.
Това би означавало промяна на международната граница и конституционния статут на Северна Ирландия.
Но именно затова Споразумението от Разпети петък предвижда демократичен механизъм за решаването на въпроса.
При положителен вот в Северна Ирландия трябва да последват договорености между британското и ирландското правителство за осъществяването на промяната.
Това би било историческо събитие, но и процес, който ще изисква множество практически решения.
- И може ли Уелс да последва Шотландия?
Това е най-несигурният от трите сценария.
Подкрепата за независимостта на Уелс е по-ниска, а Plaid Cymru не поставя незабавен референдум като приоритет.
Но политическата промяна през 2026 г. е важна.
За първи път партия, която открито разглежда независимостта като възможна крайна цел, управлява Уелс.
Това означава, че въпросът може постепенно да се премести от периферията към центъра на политическия дебат.
- Какво означава срещата в Кардиф
Най-важният резултат от срещата не е, че Шотландия, Уелс и Северна Ирландия напускат Обединеното кралство.
Те не го правят.
Нито една от трите територии няма решение за незабавно отделяне.
Истинската промяна е друга: за първи път трите политически движения могат да представят въпроса за бъдещето си като общ европейски и британски конституционен проблем, а не като три отделни национални спора.
Именно това поставя Уестминстър пред ново предизвикателство.
Ако Лондон предостави повече правомощия, може да намали напрежението, но едновременно да засили националните институции.
Ако откаже, националистите получават нов аргумент, че британският съюз не позволява достатъчно демократичен контрол на отделните нации.
- Затова въпросът вече не е просто „Ще се разпадне ли Великобритания?“
По-важният въпрос е: Може ли Обединеното кралство да се промени достатъчно, за да остане единно?
Към момента отговорът все още не е ясен. Но едно е очевидно - дебатът за бъдещето на британския съюз вече не е само шотландски въпрос. Той се превръща в обща конституционна битка за това кой има правото да решава бъдещето на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
