Ч увствате ли се същият човек през февруари, както през юни? За повечето хора отговорът е категорично „не“. През зимата енергията ви има тенденция да спада, имунната ви система понася удар и може да се чувствате по-малко социални. Изследванията показват, че през зимата хората са по-малко склонни да спазват тренировъчния си режим.
За разлика от това, по-дългите пролетни дни могат да ви накарат да се чувствате сякаш оживявате от енергия, като лятото се посочва като най-активният и социален от сезоните.
И в зависимост от това в коя част на света живеете, енергията ви през февруари или юни ще бъде много различна от тази на членовете на семейството и колегите ви в противоположното полукълбо.
Маша Ремскар е поведенчески учен с десетгодишен опит в изследването на това как мозъкът, тялото и поведението си влияят взаимно. Тя разказва за работата си да проучва как технологиите могат да помогнат за измерването и насърчаването на тези връзки за по-добро здраве, например чрез проследяване на активността с преносими устройства или чрез осигуряване на практики за осъзнатост чрез мобилни приложения.
Ето какво споделя тя пред The Independent.
Въпреки че тези подходи могат да бъдат изключително ефективни, вярвам, че повечето изследвания пропускат ефектите от сезоните и другите цикли, на които е подчинено човешкото тяло. Въпреки че може да очаквате производителността и настроението ви да останат постоянни независимо от контекста, тези ритми влияят на способността ви да се справяте със стресорите в живота си: родителство, здравословни проблеми, крайни срокове на работа и дори неудобства като задръствания.
Ритми, влияещи върху стреса и устойчивостта
Устойчивостта на стрес се влияе от няколко циклични процеса, вариращи от индивидуални механизми на клетъчно ниво до универсалния цикъл на сезоните. Важно е да се отбележи, че всички тези ритми се натрупват един върху друг и си взаимодействат, което означава, че устойчивостта никога не е фиксирано състояние, а по-скоро динамичен баланс между менталните и физическите възможности на човека и изискванията, поставени пред него.
На индивидуално ниво капацитетът на тялото е подчинен на неговите вътрешни часовници, поредица от сложни вериги за обратна връзка, задвижвани от физиологични сигнализиращи механизми, като хормони и невротрансмитери. Те диктуват нашите ежедневни ритми и се синхронизират от основния часовник на тялото.
Някои от телесните часовници, които ви влияят всеки ден, са цикълът сън-будност (циркадният ритъм) и вашият хронотип, естественото времево предпочитание на тялото, често описвано като това да бъдете „ранна птица“ или „нощна сова“. По-бавните телесни ритми, като женския репродуктивен цикъл, могат допълнително да влияят върху енергията, физическата готовност или настроението.
Хората са се договорили за няколко колективни крайни срока и ритъма, които поддържат функционирането на обществото. Те включват учебните срокове и ваканциите между тях, както и периодите на интензивна работа на работното място, като например края на тримесечието. Освен това всяка страна има свои широко отбелязвани празници и фестивали, а повечето дори се съгласяват с произволни крайни срокове, като например деня за подаване на данъчни декларации.
Тези ритми могат рязко да променят изискванията към хората, например когато децата в училищна възраст са във ваканция, но от родителите все още се очаква да работят със същото темпо.
Сезоните могат също така да диктуват основни промени в нашата среда, начин на живот и дори физиология: температурите, времето и количеството дневна светлина, на което е изложен човек, са важни определящи фактори за нивата на енергия, сезонните хранителни източници и до кои места хората имат достъп за отдих или социализация. Сезонните ефекти върху настроението и биологията варират значително в зависимост от това колко далеч от екватора живеете.
Когато тези ритми взаимодействат помежду си, например натискът в края на тримесечието на работа по време на студените и тъмни зимни дни, можете да изпитате период на висок стрес и намалена производителност.
Предизвикателство за глобалните екипи
С навлизането на хибридната и дистанционната работа след пандемията от COVID-19, бизнесите все повече разчитат на сътрудничество между различни държави и полукълба. Приблизително 1 от всеки 3 срещи вече обхваща няколко часови зони.
Заедно с многобройните си предимства, такава глобална работна сила създава уникални предизвикателства за организационното представяне и устойчивост. Например, много хора сега редовно работят с колеги, които преживяват различен набор от сезонни и регионални цикли. Членовете на екипа в средата на гореща вълна в Париж могат да се чувстват вяли поради жегата, докато техните колеги в Сантяго, Чили, усещат забавянето на зимата, а членовете на екипа в Калгари, Канада, се чувстват енергични от приятните температури и дългите летни дни.
По този начин сезонните промени в стреса и устойчивостта имат последици за благополучието и представянето на глобалните екипи, въпреки че в момента те рядко се отчитат от ръководството.
Една практична стъпка, която екипите могат да предприемат, е нормализирането на разговорите за стреса, сезонния капацитет и управлението на работното натоварване. Проучване от 2024 г. сред близо 28 000 служители в 16 държави установи, че когато лидерите насърчават култура на психологическа безопасност, служителите са по-щастливи и много по-малко склонни да напуснат. Това проучване установи, че служителите, които се чувстват най-малко комфортно да повдигат теми като натоварване, психично здраве и колебания в производителността, са с около 10% по-склонни да напуснат работата си в сравнение с онези, които се чувстват най-комфортно.
Екипите могат също така да хармонизират усилията си на различните континенти и цикли, като предлагат инструменти за редовно наблюдение на стреса, като преносими устройства или приложения за проследяване на настроението, и като защитават времето на служителите за лично развитие и възстановяване. Този подход проактивно развива устойчивост и смекчава стреса целогодишно, изграждайки умение, което аз и моите колеги наричаме „стрес интелигентност“.
Как да изградите устойчивост, която работи заедно с ритмите
Устойчивостта пред лицето на променящите се изисквания и капацитет е непрекъснат процес на балансиране, както за отделните хора, така и за глобалните екипи. Въз основа на най-новите научни доказателства, предлагам три стъпки, които можете да предприемете, за да помогнете за нейното изграждане и поддържане.
- Първо, признайте: Признаването на колебанията във всички тези ритми като нормални може да ви помогне да пренастроите здравите изблици на стрес като нещо, което подобрява фокуса и резултатите, а периодите с нисък капацитет - като ключови за почивка и устойчиво представяне. Тези техники се подкрепят от значителни доказателства от психологията на нагласите, изследването на това как начинът, по който мислите за света, оформя вашите възприятия, поведение и дори физиологични реакции. Можете също така да картографирате кои ритми ви влияят на всяко ниво, индивидуално, обществено, планетарно, и какви вярвания имате спрямо тях.
- Второ, интегрирайте: Където е възможно, се настройвайте така, че да работите с вашите ритми, а не срещу тях. Това може да означава да изместите времето за лягане с 30 минути по-рано, за да спите повече през зимните месеци, или да се стремите към по-голям дял упражнения с лека интензивност, за да поддържате тренировъчните си планове реалистични. На работното място бихте могли да блокирате часовете от деня, които са най-добре съобразени с вашия хронотип, т.е. когато се чувствате най-бодри, за работа, която изисква най-голям фокус. Или да планирате стратегически дълъг уикенд за презареждане след края на натоварено тримесечие.
- Трето, адаптирайте се: Неизбежно ще има ситуации, в които корекциите не са възможни, където крайният срок е фиксиран или единственото налично време за среща не е идеално за вашия цикъл сън-будност. Най-добрият начин да се подготвите за тях е да изградите буфер за устойчивост със здрави навици, като достатъчно сън, свежа и разнообразна храна и редовни упражнения.
По-целенасочените стратегии за регулиране на стреса, като практики за осъзнатост (mindfulness), също са полезни в инструментариума ви. И ако имате нужда от бързо презареждане, дори двуминутно упражнение за заземяване, като припомняне на три неща, за които сте благодарни, може да осигури облекчение в момента.
И така, същият човек ли сте през февруари, какъвто сте през юни? Вероятно не и това не е дефект за коригиране, а ритъм, с който да работите. Когато спрете да третирате устойчивостта като постоянна величина, може да откриете, че спирате да се изненадвате от собствените си спадове, и от тези на хората около вас, и вместо това започвате да ги приемате.
Добави ни в предпочитани източници в Google
