Б роят на заразените с коронавирус по света се увеличи хиляди пъти, а границите на страните не са отворени и досега. Точно преди една година, на 11 март 2020 година, СЗО призна епидемията от новата инфекция за пандемия. По повод годишнината агенция ТАСС е изготвила проекта „Пандемия. 366 дни по-късно“, посветена на това, как болестта промени планетата, съобщава „Фокус“.
Разпространение на заразата по света
Световната здравна организация (СЗО) призна епидемията от коронавирус за пандемия на 11 март 2020 г., по това време на планетата бяха регистрирани общо 118 хиляди заразени в 114 държави и бяха откривани около 5 хиляди нови случая на ден.
Какви са симптомите при зараза с британската мутация
Към днешна дата инфекцията е обхванала почти всички страни и континенти, включително Антарктида. Общият брой на хората, заразени през годината на пандемията, се е увеличил хиляди пъти, възлизайки на около 118 милиона, а в 21 държави вече има над 1 милион заразени.
Максималният дневен прираст е регистриран от СЗО на 20 декември миналата година - над 843,2 хиляди нови случая. Това е повече, отколкото за цялото време на пандемията, разкрити например в Португалия (812 хиляди).
Над 2,6 милиона пациенти са починали за една година поради коронавируса. Максималният брой смъртни случаи на ден, регистриран на 22 януари тази година, е 16 635, което е 57 пъти повече от регистрираните на 11 март миналата година.
Последно: този щам на ковид е с много по-висока смъртност
Учените успяха бързо да дешифрират генома на коронавируса и да разработят ваксини за борба с инфекцията. Те обаче все още не са успели да установят източника на пандемията и да се приближат до обяснението защо инфекцията се разпространява по напълно различни начини в страни със сходни климатични и социално-икономически условия.
Първа вълна
Първите съобщения за огнище на неизвестна болест в Китай, впоследствие класифицирана като COVID-19, се появиха през декември 2019 г. Към края на януари вече имаше около 10 хиляди случая. Епидемията на COVID-19 вече беше по-голяма от ТОРС от 2002-2003 г., която също се случи в Китай. На 30 януари тя беше обявена за извънредна ситуация в областта на здравеопазването, имаща международно значение.
По времето, когато СЗО реши да признае огнището като пандемия, Китай до голяма степен спря разпространението на инфекцията.
САЩ: Идва четвърта вълна на ковид заради новите щамове
Европа е призната за епицентър, ситуацията е особено трудна в Италия и Испания, където ежедневното нарастване на случаите на инфекция започва да наброява хиляди. В същото време в страните от Източна и Северна Европа епидемичната ситуация остана доста спокойна.
Следвайки Европа, инфекцията започна да се разпространява бързо в Съединените щати, където вече от втората половина на март започнаха да се откриват десетки хиляди заразени хора на ден. В Индия по време на началото на пандемията са открити само 56 случая на инфекция.
Географията на разпространението на коронавируса е много разнородна. Някои държави са претърпели само една вълна, докато други вече регистрират четвърто нарастване на заболеваемостта. Освен това ситуацията е драстично различна дори в съседни държави с подобен жизнен стандарт и еднакви климатични условия.
Американски епицентър
В Съединените щати, където е регистриран най-голям брой заразени хора (над 26,92 милиона !!!), имаше три вълни: пролетна (с пик през април - 33,5 хиляди заразени на ден), лятна (юлски максимум - 74,4 хиляди) и есенно-зимната (връх през януари - 313,5 хиляди).
COVID-19: Нова мутация, рискът от смърт до 11 пъти по-висок
В съседна Канада имаше само две такива вълни. Пикът на първата пада през май, когато се откриват 2-3 хиляди случая на ден, втората вълна започва шест месеца по-късно и достига своя максимум в началото на януари, когато дневно се регистрират 10 хиляди нови случая. В Мексико са отбелязани две нараствания на честотата, като първото се простира от април до август, а второто започва през ноември и е два пъти по-силно от първото (с максимум над 22 хиляди случая на ден).
Втора вълна премина и през Бразилия, която е на трето място в света по брой заразени (над 11 милиона).
Въпреки това, в Колумбия (2,3 милиона заразени), третата, най-мощна, вълна завършва с връх през януари от над 21 хиляди заразени на ден.
Вълни и пикове в Европа
Картината е разнородна и в европейския регион. От март до май нарастване на заболеваемостта се регистрира почти навсякъде, но максималните нива се различават - от няколко десетки или стотици в малките източноевропейски държави до хиляди в големите страни от Западна Европа.
Това беше последвано от дълга лятна рецесия, но през септември всичко започна отново и сега осезаем удар падна върху страните от Източна Европа. Например в Чехия и Полша заболеваемостта се е увеличила над 30 пъти, докато в западноевропейските страни - 5-6 пъти.
Във Великобритания, Испания, Нидерландия, освен пролетната вълна, имаше още две - есенна и зимна, а в Германия и Франция се наблюдава само едно увеличение на заболеваемостта през този период, но се оказа много по-силно от пролетното.
Сега в Европа има девет държави, където броят на заразените надхвърля 1 милион. Това са Обединеното кралство (4,2 милиона), Франция (3,9 милиона), Испания (3,2 милиона), Италия (3,1 милиона), Германия (2,5 милиона ), Полша (1,8 милиона), Украйна (1,5 милиона), Чехия (1,4 милиона) и Нидерландия (1,1 милиона).
Огнища в Азия и Африка
В Индия, която е основното огнище на коронавируса в Азия (11,3 милиона заразени, втори в света), вълната, подобно на Китай, беше само една, но много дълга: започвайки с единични случаи през март, честотата постепенно нараства и в средата на септември вече са регистрирани 100 хиляди случая на ден - по това време това е най-високият показател в света. След това започна също толкова постепенен спад. Сега в страната средно ежедневно се откриват 15-17 хиляди заразени хора, което приблизително съответства на показателите от юни миналата година.
В Иран (1,7 милиона) могат да се проследят три вълни - през пролетта, през лятото и - най-мощната - през есента. В съседна Турция (2,8 милиона) бяха две, въпреки че в действителност ситуацията с заболеваемостта там може да е съвсем различна: както се оказа, страната отдавна подценяваше статистиката и когато през ноември я смени по препоръките на СЗО, показателите рязко се повишиха от 10 хиляди до 30 хиляди или повече нови случая на ден.
В Индонезия (1,4 милиона заразени), както и в Индия, честотата нараства постепенно от март, но достига своя връх (над 14 хиляди случая на инфекция на ден) едва през януари тази година.
В същото време в страни, подобни по отношение на развитие и климат, като Филипините и Малайзия, има 600 хиляди и 317 хиляди заразени, докато в Тайланд има 26,5 хиляди, а във Виетнам само 2,5 хиляди. Но и обхватът на тестваното за коронавирус население в Тайланд и Виетнам е значително по-малък от този в Индонезия, Филипините и особено в Малайзия.
В Африка най-голямото огнище на коронавируса е в Южна Африка (1,5 милиона), където по време на втората вълна през януари честотата се е увеличила до 22 хиляди случая на ден и сега е спаднала до 800.
Смъртност
В САЩ и редица европейски страни (Италия, Испания, Франция, Великобритания) смъртността от коронавирус е сравнима с бойните загуби по време на Втората световна война. Пиковете по правило съвпадат с нарастването на заболеваемостта, въпреки че и тук има някои особености.
Най-много смъртни случаи от коронавирус са регистрирани в САЩ (около 530 хиляди). През пролетта около 2 хиляди души умират всеки ден в страната, а през януари са регистрирани многократно над 4 хиляди смъртни случая. По този начин заболеваемостта в САЩ се е увеличила 10 пъти, докато смъртността се е удвоила само два пъти.
В Италия и Франция смъртността, дължаща се на коронавирус, е била приблизително на същото ниво както при първата, така и при втората вълна. В Испания обаче пикът се пада през пролетта на миналата година, когато се регистрират 900 смъртни случая на ден - това е един и половина пъти повече от максималните стойности на третата вълна през февруари тази година.
Във Великобритания в сравнение с миналата пролет дневните ставки са се увеличили с 1,5-2 пъти, а в Германия - 4 пъти. Най-същественото увеличение на смъртността е в страните от Източна Европа, където през пролетта на миналата година са регистрирани 20-30 смъртни случая на ден. До март тази година смъртността, например, в Полша се е увеличила 10 пъти, в Украйна - 13 пъти, в Чехия - 20 пъти.
В същото време, в относително изражение, едно от най-високите нива на смъртност е в Чешката република, където има 208 смъртни случая на 100 хиляди жители поради коронавирус, както и в Белгия (193) и Великобритания (184). В Индия, където над 158 хиляди души са починали от Covid-19, поради голямата гъстота на населението, тази цифра е една от най-ниските - 11 смъртни случая на 100 хиляди жители.
В същото време най-високата смъртност се отбелязва в Йемен, където са издъхнали 25,2% от всички заразени, Мексико (9%) и Сирия (6,7%).
Хипотези за произхода на вируса
Международна мисия от експерти на СЗО, която посети Ухан, Китай в началото на февруари тази година, формулира четири основни хипотези за произхода на коронавируса: в резултат на директно предаване от животно на човек; инфекция от неизвестен вид животни, която е служила като междинно звено; навлизането на коронавирус чрез храна, донесена в Ухан или замразени продукти; изтичане от лабораторията в града.
Според експертите на СЗО „лабораторната“ версия за произхода на SARS-CoV-2 е „изключително малко вероятна“. Най-вероятната хипотеза за тях е предаването на SARS-CoV-2 на хората от диви животни чрез междинна връзка. Според експерти вирусът може първо да се e разпространи сред една популация от животни от естествения „резервоар“, в който коронавирусът мутира, преминава междувидовата бариера и става способен да заразява хората.
