Т ри от най-апокалиптични ядрени събития на 20-ти век се случили в три града. Два от тях са в Япония и един в Украйна.
Цената, която хората плащат е висока. През следващите години много от оцелелите съобщават за случаи на левкемия, както и други видове рак. Сред бременните жени, изложени на взривовете, имало значително по-високи нива на спонтанни аборти и детска смъртност. Децата, които са оцелели след раждането, били по-склонни да имат увреждания в развитието, интелектуални увреждания, забавен растеж и повишен риск от развитие на рак.
There is a very short answer to do with radiation levels, but that’s less fun than diving into the details.https://t.co/GIfeL3qDkM
— IFLScience (@IFLScience) June 26, 2023
Вероятно всички сме запознати с историята покрай тези събития, но това, което не е толкова ясно, е защо хората могат да живеят и процъфтяват в Хирошима и Нагасаки, но не и в Чернобил.
Какво се случило?
В началото на август 1945 г., в края на Втората световна война, Съединените щати взривили две ядрени бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки, с разлика от три дни. Общо въздушното нападение довело до между 129 000 и 226 000 смъртни случая, като повечето жертви били цивилни. Дори тези, които отишли за да помогнат на пострадалите след експлозиите, бързо били облъчени от радиацията.
Back in the day the United States dropped two nuclear bombs on the Chinese in modern times that explains why the weaponize fentanyl there's pictures of Hiroshima and Nagasaki after the bombing pic.twitter.com/mzWqX9aaIa
— ok (@ok0525563778327) June 27, 2023
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са примери за използване на ядрени оръжия срещу вражеско население. За разлика от тях обаче, Чернобилската катастрофа е авария, станала в нощта на 26 април 1986 г., когато дефектен реактор избухва, освобождавайки радиация в атмосферата. Силата на експлозията изпратила замърсена материя над големи части от територията на Съветския съюз (съвременните държави Беларус, Украйна и Русия). По време на експлозията загинали двама души, а в рамките на една седмица същата съдба сполетяла около 28 други. 600 000 служители, участвали в операциите по почистване (наречени „ликвидатори“) също били изложени на опасни нива на радиация.
Съветското правителство прикривало инцидента за известно време и поради липсата на подробни данни за инцидента е трудно да се установи колко смъртни случая всъщност е причинил. ООН изчислява, че 50 души са загинали като пряк резултат от бедствието, но през 2005 г. излязло проучване, според което 4000 души може да умрат заради дългосрочните ефекти от излагането на радиация.
This is an aerial photo of Chernobyl taken on April 29, 1986
— Ted Theodore Logan (@TedLogan1010) June 24, 2023
That’s 3 days after the “largest nuclear disaster in human history”
Do you see the problem here? pic.twitter.com/xSzLnZ3U9i
Така че инцидентите са три, но се делят на два вида - имаме две големи експлозии, които довели до много жертви за сравнително кратък период от време, и по-малка експлозия, която довела до по-малко преки смъртни случаи, но значително по-голямо въздействие върху околната среда.
Експлозии и делящи се материали
Основната разлика между тези случаи е естеството на самите бедствия – как ядрената експлозия се различава от експлозията на ядрен реактор. Бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, са детонирани много над нивото на земята. Това увеличило максимално мощността на експлозиите, причинявайки по-големи незабавни щети, но също така намалило нивата на радиация.
"The Trolley Problem and the Dropping of Atomic Bombs"
— Masahiro Morioka (@masa_morioka) June 27, 2023
In this paper, the ethical and spiritual aspects of the trolley problem are discussed in connection with the dropping of atomic bombs on Hiroshima and Nagasaki. https://t.co/pux3bL2fJ7 pic.twitter.com/Wo0hA7o1sS
Експлозията в Чернобил била много по-малка и се случила на нивото на земята, заради което изхвърлила над 400 пъти повече радиоактивен материал в атмосферата, като оставила и големи парчета от ядрени отпадъци (части от реактора, замърсени с радиация) в областта.
След това има количество делящ се материал. Повечето ядрени оръжия и ядрени реактори работят с обогатен уран, съдържащ високи концентрации на изотопа уран-235 (U-235). Той образува горивото за реакторите и е нещото, което кара една бомба да се взриви. Това се постига чрез делене, при което неутроните се използват за разделяне на U-235 атоми, което освобождава големи количества енергия. Когато атом U-235 се раздели, той освобождава и повече неутрони. След това тези неутрони разделят повече U-235 атоми, освобождавайки повече енергия и така нататък, образувайки ядрена верижна реакция.
There are reports of Russian plans to BLOW UP a nuclear power plant bigger than Chernobyl. #DramaAlert
— DramaAlert (@DramaAlert) June 26, 2023
(via @MarioNawfal) pic.twitter.com/uH53TZemRg
При ядреното оръжие целта е да се увеличи максимално количеството освободена енергия чрез консумиране на възможно най-много уран, възможно най-бързо. Тази реакция не изисква толкова много уран, за да се постигне значителна експлозия – 1 килограм U-235 може да освободи енергия, еквивалентна на около 17 килотона. „Малкото момче“, бомбата хвърлена над Хирошима, съдържала 64 килограма уран.
За разлика от това, ядреният реактор използва контролни пръти за абсорбиране на допълнителни неутрони, така че верижната реакция на делене да може да се поддържа при по-нисък интензитет и за много по-дълго време. Затова един реактор ще изисква значително по-големи количества обогатен уран, за да го захранва - Чернобил съдържал около 180 тона гориво.
Ядрените реактори също генерират високи нива на странични ядрени продукти, които са изключително радиоактивни. Тези ядрени отпадъци обикновено се класифицират като нискоактивни (LLW), средноактивни (ILW) или високоактивни (HLW) в зависимост от съдържанието им. Въпреки че в тях има различни радиоактивни вещества, най-вредни са цезий, йод и графит (който се използвал като модератор в някои ядрени реактори като Чернобил).
Footage of an Mi-8 helicopter crashing over the core of the Chernobyl nuclear reactor in October, 1986. pic.twitter.com/CjRwmbllO7
— The Spectator Index (@spectatorindex) June 23, 2023
Обикновено, когато ядреното гориво се изразходва – вече не генерира енергия – то се заменя и съхранява в реактора, докато може да бъде безопасно изхвърлено или рециклирано за по-нататъшна употреба. В случая с Чернобил обаче експлозията изпуснала този материал в атмосферата и околната среда. Тези странични продукти имат дълъг полуживот, което означава, че остават вредни за хората много по-дълго.
Именно тези фактори оставят Чернобил все още негостоприемно място.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
