С увереност може да се каже, че повечето изобретения идват с чисти намерения. Чрез науката нашият вид е успял да създаде технологии, култура, архитектура и какви ли не други неща, които ни помагат в разрешаването на привидно безкрайните проблеми, които възникват пред нас. Зад всяка добра идея обаче дебне нечие лошо намерение и точно тогава нещата претърпяват особени обрати.
Джефри Хинтън и AI
Geoffrey Hinton
— Lepa (@lepanigeria) May 5, 2023
The godfather of AI leaves Google and warns of the dangers ‼️ pic.twitter.com/clE8BLWfCK
Джефри Хинтън и двама негови колеги известни още като „кръстниците на изкуствения интелект“ спечелили наградата Тюринг за 2018 г. за тяхната работа, която проправила пътя на изкуствения интелект. Но наскоро Хинтън споделил пред New York Times, че съжалява за делото на живота си и дори напуснал работата си в Google, за да може да говори свободно за това.
Сега Хинтън говори открито за рисковете от ИИ, за разпространяването на дезинформация, премахването на работни места и дори за опасенията си, че ИИ може да стане по-умен от хората, когато започне да пише и изпълнява свои собствени кодове. „Мислех, че това е сценарий за поне след 30, 50 години или дори повече“, каза Хинтън. Очевидно вече не мисли така. Той казал още, че утехата му е, че ако не бил той, някой друг е щял да го разработи.
Итън Зукерман и изскачащите реклами (pop-up adds)
Ethan Zuckerman, inventor of the pop-up ad, later admitted he was sorry for creating it, and believes its creation started a path that lead to the mass surveillance of the internet. https://t.co/8L8LBe5cgt pic.twitter.com/tnKA4JoWte
— Bad Spit (@BadSpit) January 6, 2023
Създаването на pop-up рекламите е по-смешно, отколкото повечето хора знаят. Един от клиентите на Зукерман се стреснал, след като рекламата им се появила на страница, възхваляваща вид секс, защото като голяма автомобилна компания те не искали да бъдат свързвани с това.
След това Зукерман измислил начин да показва рекламите си и на популярни сайтове, без да изглежда, че е свързано със съдържанието на страницата. „Така създадохме един от най-мразените инструменти в рекламната индустрия - изскачащите реклами. Съжалявам. Намеренията ни бяха добри“, казал Зукерман в есе за The Atlantic.
Джон Силван и кафето на капсули
Are you into single-serve coffee?
— Compass Coffee (@CompassCoffeeDC) June 20, 2023
We've got K-Cups and capsules, just waiting to be delivered to your door.https://t.co/2pUg3SIHJG#coffee #espresso #speed #delicious pic.twitter.com/SmIFkAzbdE
Самият изобретател на кафемашината Keurig K-cup не използва такава машина, казал той пред The Atlantic. Може би се чудите защо, тъй като пластмасовите капсули за еднократно кафе са навсякъде, така че със сигурност проблемът не е в парите?
Е, Силван всъщност се аргументирал в полза на капковото кафе. Той съжалява, че капсулите не са рециклируеми или биоразградими, което води до по-вредно депониране. „Понякога се чувствам зле, че изобщо го направих“, признава той.
Михаил Калашников и АК-47
A Thread 👇🏻#OnThisDay (10 Nov), 1919, Mikhail Kalashnikov was born. He was a Soviet and Russian lieutenant general, inventor, military engineer, author, and creator of small guns. He is best known for creating the assault weapon AK-47. pic.twitter.com/zfFj16gVNc
— The International Magazine (@TheIntlMagz) November 10, 2022
Покойният Михаил Калашников, който служил в танковите части в началото на Втората световна война и изобретил някои подобрения за танковете, бил натоварен със задачата да създаде пушка, която да помогне на руската огнева мощ да се справи с тази на Германия. Автоматичното му оръжие се оказало издръжливо, леко и изключително популярно — по-популярно отколкото му се искало.
Изобретението му станало любимо оръжие сред военачалници и терористи и до ден днешен това оръжие е причинило повече смъртни случаи от всяка друга щурмова пушка. Калашников, който починал през 2013 г., казал пред The Guardian: „Предпочитам да бях изобретил машина, която хората да могат да използват и която да помага на фермерите в работата им – например косачка за трева.“
Виктор Груен и търговските центрове (молове)
As we approach our episode on architect Victor Gruen, the inventor of the shopping mall, we're going to take a look at a few other creative figures responsible for the form, function, and feel of suburban America. pic.twitter.com/RXdMorXvZF
— Art of Darkness podcast (@artofdarkpod) January 22, 2023
През 40-те и 50-те години на миналия век, когато предградията се развивали и били далеч от магазините в центъра, на Виктор Груен му хрумнала идеята да създаде зона, където хората да могат да се разхождат и да пазаруват, докато се наслаждават на зелени площи, изкуство и други неща. Първият му мол в Детройт не бил затворена в една сграда...
Други се хванали за тази идея, но я променили и започнали да правят молове изцяло на закрито и премахнали всички зелени площи и изкуство, така че да има повече място за магазини. През 1978 г., две години преди да умре, Груен казал: „Бих искал да се възползвам от възможността да се отрека от „бащинството“, което ми приписват за моловете, веднъж завинаги. Отказвам да плащам за тези тъпи проекти. Те унищожиха градовете ни.“ Той дори не доживял да види колко по-лошо станало след 80-те.
Робърт Пропст и офисната кабина
The office cubicle was invented by Robert Propst in 1968.
— Fact-O-Pedia (@PediaFact) February 1, 2022
His original design was called the Action Office System and provided “a social kind of privacy” for the worker. pic.twitter.com/RYM3FxyxbR
Робърт Пропст излязъл с идеята за офис кабините през 60-те години, когато забелязал, че много служители били разсеяни и се нуждаели от уединение и тишина на работното си място. Той имал добри намерения, както самият той казал пред The New York Times през 1997 г. Това трябваше да „даде на хората упражняващи интелектуален труд да имат по-гъвкава среда“.
Компаниите обаче скоро видели изобретението като начин да събират повече хора в едно пространство, принуждавайки служителите да работят в малките, тесни кубове. „Наблъскването на хора в кубове в корпорациите е монолитна лудост“, оплакал се Пропст.
Скот Фалман и емотиконите
Scott Fahlman is credited with originating the first smiley emoticon in 1982, which he thought would help people on a message board at Carnegie Mellon to distinguish serious posts from jokes. He proposed the use of :-) and :-( for this purpose, and the symbols caught on. pic.twitter.com/EZV9Zrs1W2
— Bad Spit (@BadSpit) May 16, 2023
Емотикони или стикери, както и да ги наричате, със сигурност сте получавали поне един. Тези малки реакционни изображения често могат да заменят цял текст, тъй като в тях са кодирани различни значения. Така че защо ли изобретателят им, Скот Фалман, съжалява, че ги е направил?
Професорът по компютърни науки първоначално създал емотиконите като начин да уведоми някого, че в имейла или текстовото съобщение има шега, но шегата отишла твърде далеч, поне според него. „Понякога се чувствам като д-р Франкенщайн“, казал той пред The Wall Street Journal. „Моето същество започна като доброкачествено, но стигна измерения, които не одобрявам.“
Анна Джарвис и Денят на майката
This is Anna Jarvis, the woman who created Mother’s Day in 1905.
— Arlen Parsa (@arlenparsa) May 11, 2019
She hated how chocolatiers, greeting card manufacturers, and florists turned it into a massive commercial enterprise.
To silence her the companies paid to lock her in a mental institution.https://t.co/uzYegUgnsK pic.twitter.com/X0gNZxCnsJ
Анна Джарвис създала „Деня на майката“ от силната любов към майка си и от признателност към всички майки навсякъде. За пръв път празникът бил отбелязан на 10 май 1908 г. Анна изпратила на майка си 500 бели карамфила в нейна чест. Но нещата бързо излезли извън контрол и Джарвис намразила празника, който създала.
Това, което влошило нещата било комерсиализирането. В прессъобщение тя нарекла индустрията за производство на цветя, поздравителни картички и сладкарски изделия „шарлатани, бандити, пирати, рекетьори, похитители и термити, които подкопали с алчността си едно от най-добрите, най-благородните и най-истински празненства“.
Алберт Айнщайн и неговото известно уравнение
Remembering Albert Einstein, the eminent physicist and a socialist.
— Gibin (@piebyfour) March 14, 2023
He is best known for developing the theory of relativity, which revolutionized our understanding of space and time, and for his famous equation, E=mc², which expresses the relationship between mass and energy. pic.twitter.com/hckO9xQAIG
Известното E = mc² на Алберт Айнщайн помогнало на учените да създадат атомната бомба. Айнщайн дори призовал президента Франклин Рузвелт през 1939 г. да се продължи разработването, защото вярвал, че нацистите разработвали свои собствени.
Чак след унищожаването на Хирошима и Нагасаки, разбрал до какъв ужас е довела работата му. През 1947 г. той се оплакал пред Newsweek, че ако знаел, че германците няма да успеят да създадат своя атомна бомба, той нямало да прави нищо.
Дж. Робърт Опенхаймер и атомната бомба
Here ya go:https://t.co/xvHG0s6RPO
— Kevin Coffey (@tunesmithCoffey) June 21, 2023
Действителният „баща на атомната бомба“ бил Дж. Робърт Опенхаймер, военновременен ръководител на лабораторията в Лос Аламос, който ръководил разработването на бомбата. Той и много други участници в проекта Манхатън изразили съжаление, че участвали след бомбардировката на Нагасаки, която смятали за ненужна.
По-късно Опенхаймер заявил, че се е чувствал така сякаш имал кръв по ръцете си и за да се поправи, той започнал да работи с „Комисията за атомна енергия“ на САЩ, за да може по някакъв начин да контролира използването на ядрени оръжия.
Алфред Бернхард Нобел и динамитът
Today is the birthday of Alfred Bernhard Nobel (21 October 1833 – 10 December 1896) who was a Swedish chemist, engineer, inventor, businessman, and philanthropist. He held 355 different patents, dynamite being the most famous. He founded the Nobel Prize. pic.twitter.com/mJYVdYJzFT
— World of Engineering (@engineers_feed) October 21, 2020
Алфред Нобел бил шведски химик, инженер, изобретател, бизнесмен и филантроп, който направил значителна промяна в кариерата си след като създал динамита през 1860 година. Причината за създаване била, за да помогне на минния бизнес на семейството си, но военните започнали да го използват, за да убиват враговете си.
И един фалшив некролог, го накарал да промени пътя си. През 1888 г. брат му Лудвиг умира, но вестниците решили, че е починал Алфред, наричайки го „търговецът на смърт“. Написали още, че той станал богат, като намерил начини да убива повече хора и по-бързо от всякога. Нобел бил изпълнен с угризения и по-късно завещал богатството си, за да учредяване на Нобеловата награда.
Фило Фарнсуърт и телевизията
DID YOU KNOW: Inventor of television Philo Farnsworth wouldn’t let his own kids watch TV — he’s quoted saying: “There’s nothing on it worthwhile, and we’re not going to watch it in this household, and I don’t want it in your intellectual diet.” 📺🤔 pic.twitter.com/bEU14iwsUz
— An0maly (@LegendaryEnergy) March 1, 2019
Фило Фарнсуърт помогнал за изобретяването на телевизията след Първата световна война с надеждата, че тя ще помогне на семействата и общностите да споделят историите си, да станат по-малко невежи и дори да допринесе за световния мир. Трябвало да бъде инструмент за просветяване на обществото.
Фарнсуърт починал през 1971 г. с чувството, че телевизията се е превърнала в "опиатът на човечеството". Той смятал, че хората пропиляват живота си в гледане на телевизия и дори се твърди, че забранил на сина си да я гледа.
