К осмосът е магия, приключение, но и голямо предизвикателство.
А онези, които се осмеляват да се сблъскат с него и вековните му тайни, определено притежават необикновена смелост, въображение и жажда за знания.
На днешната дата преди 66г. си отива един от пионерите на астрономията – Едуин Хъбъл.
Име, което днес повечето хора свързват с космическия телескоп „Хъбъл” на НАСА, благодарение на който успяваме да надникнем през красивите вселенски пейзажи.
Едуин Хъбъл се ражда на 20 ноември 1889г. в Маршфийлд, Мисури, САЩ в семейството на Джон и Вирджиния Хъбъл.
Още от ранна детска възраст Едуин чете научнопопулярна литература, като едно от любимите му произведения е романът „Двадесет хиляди левги под водата” на Жул Верн.
През 1898г. Джон и Вирджиния Хъбъл заедно с осемте си деца се преместват да живеят в Чикаго, Илинойс.
Там Едуин завършва гимназия, като през тийнейджърските си години показва завидни спортни умения. Едуин спечелва стипендия за Университета в Чикаго, където започва да учи през 1906г.
През този период той е асистент в лабораторията на Робърт Миликан, който няколко години по-късно ще спечели Нобеловата награда за физика.
След дипломирането си през 1910г., Хъбъл заминава за Оксфорд, където завършва философия на правото. По това време баща му Джон умира.
След кратък престой в щата Индиана Хъбъл се връща в Чикаго, където учи астрономия. Съвсем скоро той е нает от калифорнийската обсерватория „Маунт Уилсън”, където помага за изграждането на телескопа „Хуукър”.
Преди да продължи работата си в обсерваторията Хъбъл защитава успешно докторат по астрономия, записва се в армията и отдава военна служба по време на Първата световна война.
По време на работата си в обсерваторията „Маунт Уилсън” Хъбъл успява да докаже, че във Вселената съществуват други галактики освен Млечния път.
Тогава науката все още няма ясна представа относно границите на нашата галактика. Макар и технологиите да не са толкова развити в началото на ХХ век, Хъбъл успява да изчисли приблизителното разстояние до Андромеда, която тогава е смятана за мъглявина, а не за самостоятелна галактика.
Според изчисленията на Хъбъл Андромеда се намира на 900 000 светлинни години от Земята. В действителност разстоянието е 2,4 млн. светлинни години, но благодарение на труда на Хъбъл Андромеда е прекласифицирана от мъглявина в галактика.
В средата на 20-те години на миналия век Едуин Хъбъл и неговият близък приятел Милтън Хюмасон започват да изследват спектралния анализ на галактиките и тяхното движение.
Според изследването, публикувано през 1929г., галактиките се отдалечават една от друга, тоест Вселената се разширява. Законът на Хъбъл изразява връзката между скоростта на отдалечаване на галактиките и разстоянието им до нас.
Откритието на Хъбъл и Хюмасон е прието с одобрение в научните среди.
Едуин Хъбъл работи в обсерваторията „Маунт Уилсън” до 1942г., когато заминава във военната база на САЩ в Абърдийн, Мериленд. След края на Втората световна война, през 1946г. Хъбъл получава специален Медал за заслуги.
До края на своя живот през 1953г. Хъбъл не спира да работи в името на науката. Астрономът умира на 63-годишна възраст на 28 септември 1953г. вследствие на претърпян сърдечен удар.
Трудът на Хъбъл в областта на астрономията и до днес се приема като революционен.
Неслучайно той е сочен за един от най-великите астрономи на всички времена. Изборът на НАСА да кръсти своя най-добър космически телескоп до момента именно на Едуин Хъбъл също не е случаен.
Едуин Хъбъл се жени за Грейс Бурке през февруари 1924г., но не оставя свои преки наследници.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
