Д атата 14 март остава завинаги в историята като деня, в който се е родил един от най-великите умове на нашето време.
Алберт Айнщайн е бил магнетичен човек. Той е вдъхновявал хората с любовта си към науката, която грижливо е пазил в най-съкровените кътчета на сърцето си. Айнщайн не просто е бил добър физик и математик. Науката е била неделима част от него.
Трудът, който немският учен е полагал, не може да бъде оспорен, но талантът му да чува гласа на Вселената, както никой друг досега, е бил разковничето, което е изковало името му в камъка на човешката история.
Нито една от многото награди, които е получавал през годините, включително и Нобелова награда за физика, не са го подтиквали да гледа на себе си като на по-специален човек и дори на моменти е подхождал със самоирония на въпроси, касаещи революционните му идеи.
Земният път на великия учен приключва на 18 април 1955г. Погребението е скромно, в тесен кръг от хора, както приживе е желаел физикът. Тялото му е кремирано, а прахът му е разпръснат във въздуха.
Другите за Айнщайн:
"Алберт Айнщайн ходеше по един особен начин, сякаш се боеше да не подплаши истината и тя да избяга" - Ипей Окамото, японски карикатурист
"Геният на Алберт Айнщайн води до Хирошима" - Пабло Пикасо, художник
"Някои хора цял живот се опитват да проумеят тайните на женското сърце. Други се посвещават на по-прости задачи като например да разберат теорията на относителността" - надпис върху немска пощенска картичка
Смъртта на Айнщайн обаче е белязана от разтърсващата история на Томас Столц Харви, патологът, извършил аутопсията на тялото на учения малко след смъртта му.
Още докато е жив, Алберт Айнщайн заявява, че не желае след смъртта му тялото му да бъде обект на научни изследвания. Това обаче не спира Харви, който е решен да разгадае мистерията около гениалността на немския физик.
При извършването на аутопсията патологът взима мозъка на Айнщайн, скрива го и бяга. След като го премерва и установява, че теглото на мозъка е 1,2кг., Харви го разрязва на 170 парчета, които съхранява в буркани в мазето си с години.
Патологът успява да се скрие от хорското внимание за забележително дълго време, но когато слухът за делото, което е извършил, достига до ушите на близките на Айнщайн, те не му забраняват да прекрати проучването си.
Единственото им условие е всички резултати да бъдат използвани единствено с научна цел, с тях да не се прави пропаганда, нито опити за сензации.
Най-обичаните цитати от великия учен:
"Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят".
"Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За първото не съм толкова сигурен".
"Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш".
"Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо".
"Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново".
След 40 години укриване Харви застава пред обществото и разказва историята си, показвайки запазени части от мозъка на гения. Някои от тях са предоставени на учени, които да проведат допълнителни изследвания и да докажат произхода им.
През 2005г., по случай 50-годишнината от смъртта на Айнщайн, патологът дава интервюта пред много медии, разкривайки повече подробности за периода, в който е изучавал мозъка на немския физик.
Харви умира на 5 април 2007г. на 94-годишна възраст в Университетската болница в Принстън. Три години след смъртта му неговите наследници даряват всички запазени частици и документи, свързани с изследванията му, на Националния музей по здраве и медицина в Силвър Спринг, Мериленд заедно със снимки на целия мозък, невиждани до този момент.
Няколко години по-късно част от дарените веществени доказателства са присвоени от музея „Мютер” във Филаделфия.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
