0

Н а 12 септември 1897г. във френската столица Париж проплаква за пръв път първородната дъщеря на Пиер и Мария Кюри – Ирен.

Тогава двамата съпрузи все още не са толкова популярни сред широката публика, но това съвсем скоро ще се промени.

През 1903г. двамата ще си разделят Нобеловата награда за физика, а през 1911г. майката на Ирен – Мария Кюри ще спечели Нобеловата награда за химия, като по този начин ще се превърне в единствения учен, печелил Нобелова награда в двете сфери.

Ирен расте като много стеснително и срамежливо дете, което непрестанно трябва да се справя с недостатъчното внимание от страна на родителите си, които са изцяло посветени на науката.

Тъй като не получава почти никакви ласки от страна на майка си, Ирен се привързва все повече към своя дядо по бащина линия, който живее заедно с тях и се превръща в нейния най-близък човек.

През 1903г. Ирен започва да посещава малко училище в близост до дома.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by IntellectInterviews (@intellectinterviews) on

Загуби и самота

През пролетта на 1906г., когато Ирен е едва 8-годишна, баща ѝ Пиер умира, след като е блъснат от конски впряг на улицата.

Така Ирен, майка ѝ и малката ѝ сестра Ев остават сами заедно с дядо ѝ, който остава да живее заедно с тях.

Именно дядо ѝ е онзи, който ѝ показва пътя на науката и я накара да се влюби в творбите на Виктор Юго. Той е човекът, който повлиява най-много за формирането на характера ѝ.

Дядо ѝ Южен умира през 1910г., четири години след смъртта на сина си Пиер.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by I Fucking Love Science (@iflscience) on

Първите крачки към науката

В настъпилата ситуация Мария Кюри най-сетне влиза в ролята на майка и започва да обръща повече внимание на двете си дъщери, като освен за качественото им образование, се грижи и за тяхната добра физическа подготовка.

Това, което получава като образование в местното училище, не удовлетворява жаждата за знания на Ирен.

Майка ѝ Мария сформира група заедно със свои близки преподаватели от Сорбоната в Париж, които решават да обучават децата си допълнително, за да получат образование на по-високо ниво.

Ирен и останалите девет деца в този клас се обучават на физика от Мария Кюри, на химия от Жан Батист Перен, който по-късно ще спечели Нобелова награда, и на математика от Пол Ланжвен.

Ирен започва все повече да се влюбва в науката и това постепенно се превръща в нещото, което я прави най-щастлива.

Две години по-късно обаче организирането на тези извънкласни дейности приключва, тъй като е изморително както за децата, така и за преподавателите.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Womenity (@womenity_france) on

Пътувания и Айнщайн

През 1911г. Ирен пътува до Стокхолм, Швеция, за да види как удостояват майка ѝ с Нобеловата награда за химия.

По това време 14-годишната Ирен пътува много, а докато пътува не спира да се учи.

През лятото на 1912г. Ирен за пръв път се среща с близкия приятел на своята майка – Алберт Айнщайн. Великият физик е изключително впечатлен от Ирен и нейните познания и интереси към физиката.

Ирен се връща в Париж през септември 1913г., за да завърши средното си образование. Само година по-късно започва Първата световна война.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by @studyofagirlthroughfamousfaces on

Първата световна война

След началото на Първата световна война и немската окупация във Франция Мария Кюри е решена да помогне на своята страна.

Тя се опитва да прилага рентгеновата фотография, за да бъде по-лесно лечението на ранените войници, като по този начин се установява по-лесно дълбочината на раните им и точното разположение на куршумите в телата им.

17-годишната Ирен изкарва курс за медицинска сестра, за да може да помага в работата на своята майка.

Съвсем скоро Ирен започва да обучава сестри, наети от майка ѝ, на тънкостите в рентгенологията.

Ужасът на войната, с който се сблъсква младата Ирен, оставя траен отпечатък в съзнанието ѝ. Смята се, че работата с рентгеновата фотография по време на Първата световна война, допринася за по-ранната ѝ смърт.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

A post shared by Weird Wonderful Women (@weirdwonderfulwomen) on

Животът на учен

След края на войната Ирен завършва физика и химия в Сорбоната в Париж.

Когато е на 21г. става асистент в лабораторията на майка си. Тъй като по време на войната умират голям брой мъже, по-голямата част от учените в Изследователския институт са жени.

Когато майка ѝ отсъства, Ирен поема цялата отговорност за ръководеното на лабораторията, което често предизвиква завист у по-опитните от нея учени.

На 25-годишна възраст Ирен придобива научната степен доктор, благодарение на своите изследвания върху радиоактивния елемент полоний, открит от нейните родители.

Въпреки че науката без съмнение е голямата любов в живота на Ирен, тя все пак успява да открие това усещане и на друго място, обучавайки новопристигналия учен в тяхната лаборатория – Фредерик Жолио.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Cad'histoire : La découverte de la radioactivité artificielle par le couple Joliot-Curie ! 🔬 Irène Curie, fille de Marie et Pierre Curie suit le chemin de ses parents et devient chimiste/ physicienne en présentant sa thèse sur les rayons alpha du polonium qu'elle soutient en 1925. Elle travaille à l'Institut du radium où elle seconde sa mère. En 1926, elle épouse Frédéric Joliot, entré deux ans auparavant dans l’institut. A partir de 1929, le couple Irène et Joliot-Curie travaillent ensemble sur la radioactivité naturelle. En 1934, après de nombreuses expériences, ils créent un nouveau corps radioactif, le phosphore 30, jamais observé. Ils découvrent ainsi la radioactivité artificielle. Les deux chercheurs pensent qu’en cassant des atomes il sera bientôt possible de provoquer des réactions en chaîne, libérant une grande quantité d’énergie. La théorie de la fission est née. Cette découverte de la radioactivité dite artificielle leur vaut l'attribution du prix Nobel de chimie en 1935. Les deux scientifiques poursuivent ensuite leurs travaux pour identifier les radioéléments ou isotopes susceptibles d'être utiles à la médecine, à la géologie ou à la chimie. Frédéric Joliot avec Hans-Heinrich von Halban et Lew Kowarski déposent une série de trois brevets en 1939 pour un « dispositif de production d'énergie ». Les bases pour la conception de réacteurs nucléaires électrogènes sont données.

A post shared by CEA Cadarache (@ceacadarache) on

Двамата се женят през 1926г. и приемат общата фамилия Жолио-Кюри.

Подобно на Мария и Пиер Кюри, Фредерик и Ирен правят заедно научни изследвания, като Ирен се концентрира върху химичната част, а Фредерик – върху физичната.

Ирен и Фредерик Жолио-Кюри получават Нобеловата награда за химия през 1935г., само година след смъртта на майката на Ирен – Мария Кюри.

Ирен и Фредерик имат две деца – Елен, която става професор по ядрена физика, и Пиер, който се насочва към биохимията.

Ирен Жолио-Кюри умира на 58-годишна възраст от левкимия на 17 март 1956г. Причината за смъртта ѝ, по подобие на майка ѝ, е прекаленото излагане на радиация, свързано с работата ѝ върху изследването на радиоактивните елементи.

Съпругът ѝ умира две години по-късно, също на 58г.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@