Н а 12 септември 1897г. във френската столица Париж проплаква за пръв път първородната дъщеря на Пиер и Мария Кюри – Ирен.
Тогава двамата съпрузи все още не са толкова популярни сред широката публика, но това съвсем скоро ще се промени.
През 1903г. двамата ще си разделят Нобеловата награда за физика, а през 1911г. майката на Ирен – Мария Кюри ще спечели Нобеловата награда за химия, като по този начин ще се превърне в единствения учен, печелил Нобелова награда в двете сфери.
Ирен расте като много стеснително и срамежливо дете, което непрестанно трябва да се справя с недостатъчното внимание от страна на родителите си, които са изцяло посветени на науката.
Тъй като не получава почти никакви ласки от страна на майка си, Ирен се привързва все повече към своя дядо по бащина линия, който живее заедно с тях и се превръща в нейния най-близък човек.
През 1903г. Ирен започва да посещава малко училище в близост до дома.
Загуби и самота
През пролетта на 1906г., когато Ирен е едва 8-годишна, баща ѝ Пиер умира, след като е блъснат от конски впряг на улицата.
Така Ирен, майка ѝ и малката ѝ сестра Ев остават сами заедно с дядо ѝ, който остава да живее заедно с тях.
Именно дядо ѝ е онзи, който ѝ показва пътя на науката и я накара да се влюби в творбите на Виктор Юго. Той е човекът, който повлиява най-много за формирането на характера ѝ.
Дядо ѝ Южен умира през 1910г., четири години след смъртта на сина си Пиер.
Първите крачки към науката
В настъпилата ситуация Мария Кюри най-сетне влиза в ролята на майка и започва да обръща повече внимание на двете си дъщери, като освен за качественото им образование, се грижи и за тяхната добра физическа подготовка.
Това, което получава като образование в местното училище, не удовлетворява жаждата за знания на Ирен.
Майка ѝ Мария сформира група заедно със свои близки преподаватели от Сорбоната в Париж, които решават да обучават децата си допълнително, за да получат образование на по-високо ниво.
Ирен и останалите девет деца в този клас се обучават на физика от Мария Кюри, на химия от Жан Батист Перен, който по-късно ще спечели Нобелова награда, и на математика от Пол Ланжвен.
Ирен започва все повече да се влюбва в науката и това постепенно се превръща в нещото, което я прави най-щастлива.
Две години по-късно обаче организирането на тези извънкласни дейности приключва, тъй като е изморително както за децата, така и за преподавателите.
Пътувания и Айнщайн
През 1911г. Ирен пътува до Стокхолм, Швеция, за да види как удостояват майка ѝ с Нобеловата награда за химия.
По това време 14-годишната Ирен пътува много, а докато пътува не спира да се учи.
През лятото на 1912г. Ирен за пръв път се среща с близкия приятел на своята майка – Алберт Айнщайн. Великият физик е изключително впечатлен от Ирен и нейните познания и интереси към физиката.
Ирен се връща в Париж през септември 1913г., за да завърши средното си образование. Само година по-късно започва Първата световна война.
Първата световна война
След началото на Първата световна война и немската окупация във Франция Мария Кюри е решена да помогне на своята страна.
Тя се опитва да прилага рентгеновата фотография, за да бъде по-лесно лечението на ранените войници, като по този начин се установява по-лесно дълбочината на раните им и точното разположение на куршумите в телата им.
17-годишната Ирен изкарва курс за медицинска сестра, за да може да помага в работата на своята майка.
Съвсем скоро Ирен започва да обучава сестри, наети от майка ѝ, на тънкостите в рентгенологията.
Ужасът на войната, с който се сблъсква младата Ирен, оставя траен отпечатък в съзнанието ѝ. Смята се, че работата с рентгеновата фотография по време на Първата световна война, допринася за по-ранната ѝ смърт.
Животът на учен
След края на войната Ирен завършва физика и химия в Сорбоната в Париж.
Когато е на 21г. става асистент в лабораторията на майка си. Тъй като по време на войната умират голям брой мъже, по-голямата част от учените в Изследователския институт са жени.
Когато майка ѝ отсъства, Ирен поема цялата отговорност за ръководеното на лабораторията, което често предизвиква завист у по-опитните от нея учени.
На 25-годишна възраст Ирен придобива научната степен доктор, благодарение на своите изследвания върху радиоактивния елемент полоний, открит от нейните родители.
Въпреки че науката без съмнение е голямата любов в живота на Ирен, тя все пак успява да открие това усещане и на друго място, обучавайки новопристигналия учен в тяхната лаборатория – Фредерик Жолио.
Двамата се женят през 1926г. и приемат общата фамилия Жолио-Кюри.
Подобно на Мария и Пиер Кюри, Фредерик и Ирен правят заедно научни изследвания, като Ирен се концентрира върху химичната част, а Фредерик – върху физичната.
Ирен и Фредерик Жолио-Кюри получават Нобеловата награда за химия през 1935г., само година след смъртта на майката на Ирен – Мария Кюри.
Ирен и Фредерик имат две деца – Елен, която става професор по ядрена физика, и Пиер, който се насочва към биохимията.
Ирен Жолио-Кюри умира на 58-годишна възраст от левкимия на 17 март 1956г. Причината за смъртта ѝ, по подобие на майка ѝ, е прекаленото излагане на радиация, свързано с работата ѝ върху изследването на радиоактивните елементи.
Съпругът ѝ умира две години по-късно, също на 58г.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
