Ученият, който разбра, че Земята не е в центъра на Вселената

Петнадесети век е време на много знакови събития, които белязват историята на човечеството и променят из основи представите на хората за света.

Във века, в който е създаден първият глобус, изобретена е печатната машина и Христофор Колумб стига до бреговете на Америка, в полския град Торун се ражда Николай Коперник.

Роден на 19 февруари 1473 година в семейство на германка и поляк, Коперник е най-малкото от четири деца. Сестра му Барбара и брат му Андреас се посвещават на религиозната служба, а другата му сестра Катарина се омъжва за знатен градски съветник, на когото ражда пет деца. Коперник се грижи за тях до края на живота си, а самият той никога не се е женил, нито е имал деца.

Благодарение на доброто финансово и социално състояние на семейството си, ученият получава образование на високо ниво. Коперник първоначално постъпва в катедрата по изкуства към Краковския университет.

Ученият получава още математическо и медицинско образование. По-късно Коперник заминава за Италия и в университета в Болоня изучава канонично право. И въпреки че астрономията е странично занимание за поляка, тя все пак се превръща в голямата му страст.

На 35-годишна възраст Коперник започнал да си задава въпроси за структурата на нашата Слънчева система и разгледал модела на Птолемей, който изобразявал една Вселена, в чийто център стои Земята.

Полският учен веднага забелязал, че нещо не е наред в тази теория и започнал да търси липсващото парченце от пъзела. Хелиоцентричният модел, с когото преобръща представите на човечеството за мястото ни в космическото пространство, всъщност е много логичен.

След като построява своя собствена обсерватория, за да прави по-детайлни астрономически наблюдения, Коперник установява, че времето, за което ще се завърти една планета около своята звезда, зависи от разстоянието между двата обекта. Тази негова идея е революционна за времето си.

Аксиомите, които Коперник разписва, за да опише своя хелиоцентричен модел, са основата на модерната астрономия. Мисленето на учения обаче не съвпада с каноните на католическата църква и те напълно отричат теориите, които полякът проповядва.

Научните му трудове са забранени за период от поне три века.

Здравето на Коперник се влошава значително в последните години от живота му. Той умира на 24 май 1543 година от кръвоизлив в мозъка. За нито един миг ученият не спира да защитава своята хелиоцентрична теория, която се превръща в житейска мисия и на друг прочут астроном и негов последовател – Галилео Галилей.

На 22 май 2010 година останките на Николай Коперник са препогребани в катедралата на Фромборк, Полша. Върху надгробния му камък е нарисуван хелиоцентричният модел на неговата Вселена.