Могат ли психеделиците да пренастроят депресирания мозък?

С поред Световната здравна организация (СЗО) повече от 300 милиона души по света страдат от депресия и подобен брой хора живеят с тревожност. Тъй като хората често изпитват такива психични състояния едновременно, което се нарича съпътстваща болест, и много от тях не търсят лечение, реалният брой вероятно е много по-висок.

Досега подходът на изследователите към лечението на тревожност и депресия до голяма степен се фокусира върху постигането на деликатен баланс между химическите пратеници в мозъка. Повечето от предписаваните лекарства - като SSRIs - селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин - работят на този принцип.

Проучвания върху халюциногенните съединения обаче показват, че такива лекарства могат да помогнат на невроните в мозъка да „говорят помежду си“ чрез невротрансмитери или химически пратеници.

Промени в мозъка

Без лечение депресията и тревожните разстройства могат да променят начина, по който функционира мозъкът и да причинят физически промени.

Например, при продължителни епизоди на тревожност, амигдалата, отговорна за емоциите и мотивацията, нараства и става свръхчувствителна. Стресът, причинен от постоянна тревожност, също така свива хипокампуса - структурата, участваща в ученето и запомнянето.

Тези физически промени могат също да доведат до повече психологически симптоми или да ги влошат.

По време на тревожност постоянното сигнализиране за „опасност“ към хипоталамуса – интелигентния център за контрол и координация дълбоко в мозъка – в крайна сметка води до отслабване на връзките между амигдалата и префронталната кора, която е отговорна за планирането и вземането на решения. В резултат на тази верига от реакции човек може да започне да губи способността си да мисли аналитично или логически.

Патофизиологията на тревожността и депресията

Една от най-ранните хипотези за патофизиологията на депресията е, че това е дисбаланс на химикали в мозъка. Но в действителност това е доста сложно взаимодействие на множество фактори. Подобни теории са изложени и за тревожността.

„Предишното ни разбиране за депресията и тревожните разстройства се фокусираше предимно върху невротрансмитерите, защото за тях използвахме селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, за да лекуваме тези състояния“, казва д-р Амброуз, психиатър, описвайки сегашния подход.

Вместо това по-нови проучвания смятат, че дисфункцията в невронните вериги е фактор, а изследователите идентифицират „горещи и студени области“ в мозъка.

Д-р Амброуз твърди, че има различни аспекти на мозъка, които се хиперактивират и хипоактивират.

„За тревожното разстройство, както и за паническото разстройство например, има хиперактивиране на това, което наричаме страхова мрежа - специфични части от мозъка, които включват таламуса, амигдалата, хипокампуса и стриатума."

Текущи лечения

При оценката на всички лекарства, използвани в момента за контрол и лечение на тревожност и депресия, три категории лекарства се открояват от останалите.

Трицикличните антидепресанти са най-старият клас антидепресанти и са въведени в края на 50-те години на миналия век. Въпреки това, те често се свързват с много странични ефекти.

Следващата най-популярна първа линия на лечение са селективните инхибитори на обратното захващане на серотонин, които са лекарства, които действат върху молекулите на серотонина и манипулират тяхното ниво, за да увеличат косвено други невротрансмитери. Те бяха одобрени през 80-те години.

Що се отнася до тревожността, краткосрочното лечение включва успокояващи лекарства като бензодиазепини и психотерапия. В дългосрочен план лекарите често предписват антидепресанти и лекарства против тревожност като буспирон.

Изследвания обаче показват, че антидепресантите могат да подобрят симптомите само при около 40% до 60% от хората.

На сцената излизат психеделиците

Терминът психеделик идва от „psyche“ и „dēlos“ на гръцки, което означава „проявяващ се ум“. Терминът е измислен през 50-те години на миналия век от британския психиатър Хъмфри Осмънд.

Когато се говори за психеделици, става дума за наркотици и психоактивни вещества, които предизвикват определен вид и степен на преживяване. Някои примери са ЛСД (диетиламид на лизергиновата киселина или киселина), псилоцибин (магически гъби) и ДМТ (диметилтриптамин).

Ако сравним обикновените антидепресанти с психеделиците, най-очевидната разлика би била в механизма им на действие.

Антидепресантите действат, като манипулират нивата на невротрансмитерите, които обикновено са твърде ниски или твърде високи в мозъците на хора, изпитващи депресия или тревожност. Междувременно психеделиците действат върху невронните вериги, като стимулират, потискат или модулират активността на мрежите, които използват серотонин.

Едно от предимствата на използването на психеделици при лечение на депресия или тревожност, както показват проучванията, е, че изследователите са успели да подобрят или да се отърват от симптомите само с няколко пъти употреба, особено на псилоцибин. Антидепресантите, от друга страна, обикновено трябва да се приемат всеки ден в продължение на месеци или години.

Едно такова проучване е рандомизирано клинично проучване, включващо 24 участници с тежко депресивно разстройство. Участниците, които са получили незабавна терапия с псилоцибин (в допълнение към психотерапията), са имали по-леки депресивни симптоми в сравнение с тези, които са получили забавено лечение. До 4-та седмица след първоначалното лечение 54% от участниците вече не са били класифицирани като депресирани.

Изследователите също така са открили, че психеделиците могат да увеличат невронните връзки в мозъка.

Защо кетаминът може да е различен?

Кетаминът е одобрен от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ анестетик и лекарство за дисоциативни разтройства. Въпреки че има подобни ефекти като психеделиците и води до подобно разширено състояние на съзнанието, той има различен механизъм на действие. В този смисъл някои изследователи се въздържат от етикетиране на кетамина като класически психеделик.

Кетаминът действа чрез отпускане на инхибиторната "архитектура" на мозъка, докато психеделиците действат, като не зачитат тази система.

Поради този механизъм много хора описват опита си с психеделиците като разрушителен. В сравнение с това участниците в проучванията описват опита си с кетамина като "по-приятно преживяване".

Въпреки това, проучвания върху животни също установиха, че кетаминът може да изисква по-редовен прием за удължаване на антидепресантните му ефекти, което поражда опасения относно пристрастяването.

Нова ера на медицината на съзнанието?

Доказателства сочат, че халюциногенните лекарства могат да бъдат ефективни терапии за устойчиви на лечение депресия и тревожност. Новото разбиране на невронауката за тревожността и депресията също кара изследователите да преосмислят подобни терапии за тези състояния.

Както при всеки вид лекарства, те имат свой собствен набор от ползи и рискове.

Психеделиците могат да притежават потенциала да „отворят“ мозъците на хората, като му помогнат да стане по-гъвкав, според д-р Амброуз.