Д -р Уилям Торнтън се състезавал със смъртта в замръзналата провинция на Вирджиния сутринта на 15 декември 1799 г. Ако конят му беше успял да го отведе пред прага на Маунт Върнън, преди Джордж Вашингтон да умре от внезапна вирусна инфекция, лекарят без съмнение можел да спаси живота на своя приятел и благодетел.
Когато пристигнал и влязъл в гостната на Маунт Върнън обаче, Торнтън заварил семейството и приятелите му да скърбят над трупа на Вашингтон – замръзнал заради студените температури след смъртта му през нощта. Опечалените казали на шокирания Торнтън, че е пристигнал твърде късно, за да предотврати смъртта на бившия президент.
It's the birthday of George Washington. This is Mount Vernon, as seen from the Potomac. #GeorgeWashington #Presidents #MountVernon pic.twitter.com/R9atWHnORW
— Mark Werling (@MarkWerling5) February 23, 2024
„Не“, помислил си Торнтън. „Не, не беше.“ След това дръзкият лекар стреснал опечалените, като заяви, че може да върне Вашингтон към живот.
Уилям Торнтън бил завършен полимат
Едва ли шарлатанин или истински Франкенщайн, Торнтън бил смятан за гений, казва Джонатан Хорн, автор на „Краят на Вашингтон: Последните години и забравената борба“. „Той бил фигура от Просвещението, персонаж от типа на Томас Джеферсън, който вярвал, че науката и разумът могат да решат почти всеки проблем“, казва той.
Роден в Британската Западна Индия през 1759 г., Торнтън посещавал медицинско училище в Шотландия, преди да се премести в Съединените щати през 1787 г. и да получи американско гражданство. Въпреки че Торнтън не е имал архитектурно образование, Вашингтон избрал дизайна на брилянтния учен за новия Капитолий на САЩ през 1793 г. и на следващата година го назначил за един от тримата комисари, наблюдаващи строителството във Вашингтон, окръг Колумбия.
Като част от своите изследвания на науката за съня, Торнтън записва десетки докладвани случаи на животни и хора, които са били съживени от състояния на суспендирана анимация, след като са изглеждали мъртви. Той се присъединил към Кралското хуманно общество, което е основано в Лондон през 1774 г., за да популяризира иновативната медицинска техника за реанимация уста в уста, описана за първи път през 1744 г. от хирурга Уилям Тосак, за рестартиране на дишането и сърдечния ритъм при видими жертви на удавяне.
Вашингтон се страхувал да не бъде погребан жив
Във времена, когато лекарите от време на време бъркали комата със смъртта, тафефобията - страхът от преждевременно погребване - била толкова разпространена, че довела до изобретяването на безопасни ковчези, като един от моделите, включвал връв, която обитателят може да издърпа, за да звънне на надземна камбана като сигнал, че е бил погребан жив.
The Bizarre Plan to Bring George Washington Back to Life | HISTORY https://t.co/9x3xVnSQXJ
— Joe Hickman🇺🇸🇺🇦 (@joehick58) February 17, 2024
Вашингтон се опасявал от подобен сценарий, докато лежал на смъртното си легло вечерта на 14 декември 1799 г. Последната инструкция на бащата-основател към неговия секретар, Тобиас Лиър, била да остави да минат поне два дни преди да бъде погребано тялото му.
Уошингтън претърпял мъчителни 48 часа след заразяване с вирулентна инфекция на гърлото, за която се смята, че е била остър епиглотит, която затруднява преглъщането и дишането. Докато Уошингтън бавно се задушавал до смърт, лекарите и надзирател от Маунт Върнън изцедили 40 процента от кръвта му – повече от два литра – с вярата, че четирите кръвопускания ще коригират дисбаланса на четирите основни вещества – кръв, храчки, жълта жлъчка и черна жлъчка – за които се смятало, че причиняват инфекцията.
Лекарите също поставили мехури от кантариди, покривали гърлото му с пшенични лапи и прилагали клизми и очистителни средства, докато Вашингтон учтиво поискал лекарите да спрат усилията си.
Когато новината за болестта на 67-годишния бивш президент стигнала до Вашингтон, Торнтън предприел познатото пътуване до Маунт Върнън, където бил чест гост. Въпреки че не е бил личен лекар на Вашингтон и никога не е практикувал медицина след пристигането си в Съединените щати, Торнтън притежавал „най-пълната увереност, че може да го облекчи“, като извърши иновативна, но изключително рядка хирургическа техника – трахеотомия.
При срещата си с вдървеното тяло на Вашингтон, Торнтън се замислил за случаи, които е чел за риби, които са били върнати към живот след замразяване и замислил възкресението на покойния президент. Той предложил да размразят трупа на Вашингтон в студена вода, преди да го затоплят с одеяла. След това той щял да отвори проход към белите му дробове с трахеотомия и, както си спомнил през 1820 г., „исках да ги надуя с въздух, за да произведа изкуствено дишане“. За да компенсира кръвта, взета от Вашингтон, последната стъпка на Торнтън била да прелее на пациента агнешка кръв.
„Той гледал на това не от религиозен, а от научен ъгъл и виждайки процесите, които убили Вашингтон решил, че може да ги обърне“, казва Хорн. Торнтън обяснил мотивите си зад неортодоксалното предписание. „Той умрял от загуба на кръв и липса на въздух. Възстановете ги с топлината, която била спадната и тъй като организацията била перфектна във всяко отношение, нямало съмнение, че неговото възстановяване е възможно.“
Никой друг в Маунт Върнън обаче не споделял увереността на лекаря. „Не подкрепиха това ми предложение, тъй като беше счетено за безполезно“, пише Торнтън. „Някои се съмняваха дали, ако изобщо е възможно, би било правилно да се опитваме да върнем към живота човек, който си е отишъл изпълнен с чест и слава.“ Особено след мъчителния край, който преживял Уошингтън, семейството му пожелало да почете инструкциите, които той дал на лекарите си предния ден: „Моля се да не се тревожите повече за мен, оставете ме да си отида спокойно.“
Торнтън искал тялото на Вашингтон да бъде преместено в Капитолия
Блокиран в опита си да съживи Вашингтон, Торнтън все още не бил доволен да остави първия президент на страната да почива в мир в Маунт Върнън. Въпреки че Вашингтон оставил инструкции в завещанието си да бъде погребан в имението си, Торнтън се надявал, че вместо това ще бъде погребан в специална гробна камера, която той проектирал под ротондата на Капитолия на САЩ. „Ако не го оставили да опита да накара Вашингтон да се изправи от смъртния си одър“, казва Хорн, „можел поне да накара Капитолия да се издига над тялото му.“
Did you know the @uscapitol Building in DC was designed by @AbdnUniAlumni Dr William Thornton? @scotgovamericas #AberdeeninAmerica pic.twitter.com/qnciHJL26w
— Aberdeen Uni Alumni (@AbdnUniAlumni) April 3, 2017
Няколко дни след смъртта на Вашингтон президентът Джон Адамс попитал Марта Вашингтон, която била изпълнител на завещанието на съпруга си, дали би преместила тялото му в Капитолия на САЩ. Толкова често разделяна от съпруга си през живота му, Марта планирала да прекара вечността погребана до него, но скърбящата вдовица отново се съгласила да пожертва желанията си за доброто на страната.
Когато Конгресът научил чрез Лиър за желанието на Марта да бъде погребана до съпруга си, той се съгласил да направи място в криптата на Капитолия и за нея. Засегнато от недостиг на пари и материали - и пожар, подпален от британските войски по време на войната от 1812 г. - строителството на Капитолия се проточило през следващите десетилетия.
С наближаването на стогодишнината от рождения ден на Вашингтон през 1832 г., съпротивата срещу местенето на тялото му нарастнало. „В този момент идеята срещнала съпротива от жителите на Вирджиния, които вярвали, че тялото му принадлежало на тях и трябва да остане във Вирджиния“, казва Хорн. След като останките на Вашингтон били поставени в новопостроената гробница в Маунт Върнън, идеята в крайна сметка умряла и никога повече не възкръснала. В гробницата Маунт Върнън се съхраняват останките на Вашингтон, тези на съпругата му, както и на 25 други членове на семейството.
