С вещеният град на Шри Ланка Анурадхапур, известен сред местните като "Раджарата" (Земя на царете), е обект на ЮНЕСКО за световно наследство и първото царство на острова, създадено през през 377 г. пр. н. е.
Обектът е в сърцето на будистката култура на Шри Ланка. Днес Анурадхапур е едно от най-посещаваните места в страната, привличащо предани поклонници от цялата страна към древните будистки храмове.
Но този свещен град е дом и на нещо много по-любопитно. Тук, в Ранмасу Уяна (Парк "Златната рибка"), древен градски парк, заобиколен от три будистки храма, има диаграма, за която се твърди, че е карта за отключване на тайните на Вселената.
🔵 Un antiguo lugar en Sri Lanka acoge una roca con un ancestral grabado de aproximadamente 1.8 metros de diámetro. Llamado Sakwala Chakraya, las opiniones sobre su utilidad son diversas: desde un mapa cosmográfico antiguo o un portal estelar.https://t.co/G2aWcBlb2j
— Exploración OVNI (@exploracionovni) May 6, 2021
Саквала Чакрая (което в превод означава „Вселенски цикъл“ на синхалски език) е плитко изсечена върху ниска скала сред защитените руини на парка. Предната му фасада се вижда само от нивото на земята. Всъщност четири седалки са изваяни в плоска скална повърхност срещу диаграмата, които осигуряват идеалната зона за наблюдение. Както картата, така и седалките, които също са с мистериозен произход, озадачават историци, археолози и учени повече от век.
Съществуването и функцията на картата не се споменават в никакви исторически записки
„Ранмасу Уяна е бил използван за продължителен период от историята“, разказва професор Радж Сомадева, старши професор по археология в Университета на Келания, Шри Ланка. „Втората голяма фаза на развитие изглежда е започнала през 7-и век н.е. През този период към по-ранното оформление на парка са добавени няколко нови сгради. Диаграмата може да е дело на този период, но е невъзможно да се знае, защото съществуването и функцията ѝ не се споменават в никакви исторически записки, които са били щателно съхранявани от будистки монаси."
Макар че малко се знае за диаграмата и нейното предназначение, иконографията е несъвместима с други резби от периода на Анурадхапура (3-10 век сл. Хр.). Центърът на диаграмата е съставен от седем кръга, разделени от успоредни вертикални и хоризонтални линии. Правоъгълните отделения съдържат малки кръстосани кръгове. На картата де вижда и фигури, наподобяващи чадъри, лъкове, стрели, хвърчило, вълнообразни линии, цилиндрични форми, риби, костенурки и морски кончета.
В сравнение с други резби от същия период - като Сандакада Пахана, която изобразява лози, лебеди и лотос - всички типични за будистката иконография, диаграмата в Анурадхапура е без религиозен контекст, което означа, че няма очевидно обяснение защо е тук.
Това прави мястото много интерестно. Преди зората на интернет диаграмата привлечаше малко внимание в Шри Ланка. Смята се, че тя е оцеляла и след падането на кралството Анурадхапура.
Първият академик, който отбеляза археологическото значение на диаграмата, беше Хари Чарлз Първис Бел, британски държавен служител, назначен за първи комисар по археология на Цейлон (предишното име на Шри Ланка). Бел вклюва описание на картата в своя доклад от 1911 г. за губернатора на Цейлон, където заключва, че „Тази древна „карта на света“, може би най-старата съществуваща, е много интересна. Нейното присъствие... свидетелства за древността на това място."
Макар че диаграмата не прилича на карта в съвременен смисъл, Бел пише, че изобразява „стара космографска карта, илюстрираща с най-наивна простота будистките представи за Вселената“. Той интерпретира кръговете, символите и морския живот на картата, въз основа на познанията си за будизма на острова, посочвайки Земята, моретата, космическото пространство и Вселената.
Докато дискусиите около диаграмата в продължение на много години бяха ограничени главно в академичните кръгове поради историческо важното ѝ местоположение, експлозията на споделянето на снимки в социалните медии през последните няколко години освети мистерията в световен мащаб. Туристи отбелязват паралели между графиката в Анурадхапура и подобни места в други страни, за които някои смятат, че са звездни порти – древни порти, през които хората могат да влязат във Вселената. Тяхната теория гласи, че диаграмата съдържа секретния код за отключване на портала.
Вярващите в теории на конспирациите отбелязват, че звездната порта на Анурадхапура има почти идентични форми и символи с тези, открити в Абу Гораб в Египет и Ла Пуерта де Хаю Марка в Перу. Най-поразителното сходство, казват те, е близостта ѝ до водата. Близкият резервоар Тиса Уева, построен през 300 г. пр. н. е., е бил използван като убедително доказателство, тъй като и Абу Гураб, и Ла Пуерта де Хаю Марка също са построени близо до вода, което според теорията за звездните порти позволява на извънземни същества да обработват злато от земната вода.
Тази теория е допълнително подхранвана от близостта на диаграмата до планината Данигала, известна още като планината на извънземните в близкия свещен град Полонарува. Данигала, която се намира дълбоко в джунглата и е популярна сред туристите, има уникална кръгла форма и изцяло плосък връх. Това накара интернет потребители да заключат, че едно време тя трябва да е била използвана за кацане на НЛО. Според Шри Абейвиккрама, местен екскурзовод, „жителите в района вярват, че планината привлича повече падащи звезди, гръмотевици и светкавици над нея, отколкото където и да било другаде“.
Въпреки това, според Сомадева, "има малко археологически данни, които да предполагат, че това е звездна порта." Вместо това Сомадева смята, че по-разумното заключение е, че диаграмата е ранна карта на света, както е предложено от Бел, тъй като това обяснение има религиозен и космологичен контекст, който е логичен, като се има предвид периода и мястото във времето.
Според Сомадева, „Поне от 250 г. пр. н. е. жителите на Шри Ланка са имали ясна представа за обекти в небето и космическото пространство. В ранните надписи на Брахми, открити в Шри Ланка, има редица имена, които се отнасят до специфични звезди и понятия, свързани с астрономията. Един от надписите в Киринда, религиозно и историческо място на южното крайбрежие на Шри Ланка, съдържа фразата „aparimita loka datuya“, което означава „безкрайната вселена“. Това, което предполага, е, че човекът, който го е гравирал, е имал много добро разбиране на природата на вселената, в която са живели."
Въпреки това Шерин Алмендра, старши преподавател по ландшафтен дизайн в Университета на Моратува, Шри Ланка, предлага различна гледна точка. „Мисля, че диаграмата на Сакуала Чакрая е план за сложен проект, подобен на огромните ступи, които се строяха по това време“, казва тя. "Склонна съм да вярвам, че това е план за Сигирия."
Сигирия е една от най-известните древни забележителности на Шри Ланка, скална крепост от 5-ти век пр.н.е., пълна с течаща вода, зеленени градини и множество жилищни помещения. Намира се само на половин час път от Анурадхапура. „Като се има предвид, че трите седалки, издълбани пред диаграмата, изглеждат леко обърнати една към друга, това ме кара да мисля, че това е било място за дискусия – офис на древен архитект например“, казва тя. „Ако седалките бяха построени с религиозна цел - като медитация, те биха били в права линия."
Sigiriya, one of the most valuable historical monuments of Sri Lanka. The fortress complex includes remnants of a ruined palace, surrounded by an extensive network of fortifications, vast gardens, ponds, canals, alleys and fountains. pic.twitter.com/AERG9Z6cUr
— Dr. M.F. Khan (@Dr_TheHistories) June 24, 2022
Според Сомадева най-голямото предизвикателство при идентифицирането на функцията на диаграмата е липсата на доказателства за правилното ѝ датиране. Докато Ранмасу Уяна и други паркове и ступи в Анурадхапура се споменават в хроники и надписи, датиращи от 250 г. пр. н. е., Саквала Чакрая не е описана в никакви исторически записи. „Определено може би е имало практическа полза от тази диаграма, но е огромно предизвикателство да разберем каква е била тя, когато не можем да я датираме правилно“, каза той.
Така че изглежда, че загадъчната предполагаема звездна порта на Шри Ланка остава обвита в мистерия, нейната цел и смисъл все още са изгубени във времето. Новопридобитият култов статут обаче най-накрая ѝ донесе заслуженото обществено внимание.
