П риключи заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Илияна Йотова, посветено на рисковете и заплахите за морската сигурност и критичната инфраструктура на България на фона на войната в Украйна, предаде NOVA.
На „Дондуков“ 2 пристигнаха представители на парламентарните сили, правителството и службите за сигурност. Преди началото на разговорите участниците се подредиха за традиционната протоколна снимка, след което влязоха в залата за заседанието, което бе закрито за медиите.
То беше свикано след атаката срещу два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Темата е „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.
Политическите реакции след нападението срещу корабите край България
След края му представители на парламентарните сили дадоха изявления.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че участниците не са постигнали съгласие по предложеното становище. Той обясни, че не може да подкрепи проекта на президентската институция, тъй като според него в документа се разглеждат последиците от ситуацията в Черно море, но не и причините за нея.
„Решение очевидно няма да бъде взето. Имаше, разбира се, предложение за становище от страна на президентската институция, което аз няма как да подкрепя, защото в него има много неща, които будят повече въпроси, отколкото отговори. В цялото становище на госпожа Йотова, което беше предложено за обсъждане и около което поне към настоящия момент не стигнахме до общо решение, се говори за последиците, но не се говори за причините за този момент, заради който беше свикан Консултативният съвет“, каза Костадинов.
Лидерът на „Възраждане“ коментира и атаките срещу двата търговски кораба в Черно море, заради които беше свикан КСНС. Според него съществува риск подобни инциденти да се повторят с развитието на войната.
„Има ударени кораби в Черно море. За съжаление, ще продължава да има такива и аз имам много сериозни опасения, потвърдени и от други присъстващи на съвета, че конфликтът ще се интензифицира и ще има и други подобни инциденти, да ги наречем. Ние няма как при всеки един подобен случай да правим Консултативен съвет по национална сигурност“, каза той.
Костадинов изрази мнение, че предизборната обстановка е повлияла върху свикването на заседанието. По думите му въпреки резервите си е присъствал на КСНС „от държавническа позиция“.
Едно от основните възражения на Костадинов е срещу записаното в предложения проект за активно участие на България в процеса за постигане на мир. Според него тази цел противоречи на досегашните действия на страната спрямо Русия.
Илияна Йотова свиква КСНС заради заплахите за морската сигурност на България
„В този документ, който беше предложен, беше заявено, че България трябва да участва активно в процеса за постигане на мир. Аз зададох един въпрос - как, след като България само преди три седмици, в лицето на самата госпожа Йотова, подкрепи декларация за осъждане действията на Руската федерация? Как, след като в момента България участва в обсъждането на следващия пакет санкции на ЕС срещу Русия?“, посочи Костадинов.
Той обвърза позицията си и с продължаващия износ на оръжие от България за Украйна и настоя страната да се стреми към ролята на посредник между Москва и Киев.
„Когато България не е в ролята на посредник, а в ролята на подстрекател, когато България води политика, която очевидно фалира в момента, защото ние и в момента изнасяме оръжие за стотици милиони евро - сега, в този миг, изнасяме оръжие, не е спрян въобще износът, как може България да говори за постигане на мир, при условие че ние подстрекаваме войната? Това е чудовищно лицемерие. И точно поради тази причина нямаше как да подкрепя това предложение“, обяви лидерът на „Възраждане“.
По думите на Костадинов по време на заседанието е било обсъждано и предложение България да отправи позиция към Русия във връзка с военни действия в българската изключителна икономическа зона в Черно море.
Той цитира обсъжданата формулировка като призив България „да поиска от Русия да прекрати и да не извършва военни или други нападателни действия в изключителната икономическа зона на България в Черно море“.
Костадинов заяви още, че според предоставената на участниците в КСНС информация към момента няма окончателни данни за произхода на дроновете, ударили двата кораба.
Лидерът на „Възраждане“ коментира и твърдението на украинския президент Володимир Зеленски, че произходът на дроновете е бил установен съвместно с българските служби. Костадинов оспори това, позовавайки се на информацията, която по думите му е получил по време на КСНС.
„Зададох специален въпрос. Нашите служби са поискали информация. Такъв отговор все още нямат. Ще получат, но все още нямат“, заяви той.
Костадинов отправи и обвинение към Зеленски, че „лъже“, като изрази предположение, че подобни изявления могат да имат отношение към предизборната ситуация в България.
Според него България не води самостоятелна политика по отношение на войната и сигурността в Черно море. Той посочи още, че по време на закритата част на заседанието е била представена чувствителна информация, която не може да разкрие публично.
„Имаше и други неща, които бяха казани, няма как да ги споделя, но те са доста притеснителни по отношение на нашата готовност за наблюдение, отбрана и така нататък. Всичко това, честно казано, говори изключително лошо за политиката, водена от българските правителства през последните години. Като казвам години, имам предвид повече от 10 години. На практика тази политика на васалитет, вместо суверенитет, фалира. И това го виждаме в момента. Изключително съм притеснен за бъдещето на нашата страна“, заключи лидерът на „Възраждане“.
ДПС: Правителството разполага с достатъчно информация, за да посочи кой е отговорен
Правителството разполага с достатъчно информация, за да посочи кой е отговорен за инцидента с двата търговски кораба в Черно море, каза депутатът от ДПС Станислав Анастасов след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност.
По думите му една от темите, по които участниците в КСНС не са успели да постигнат съгласие, е била оценката за това кой е агресорът и причинителят на войната.
„Темата, около която нямаше консенсус, е кой е агресорът в тази война и кой е причинителят в тази война. А той, мисля, че е пределно ясен. Конкретно, дори и за случая с двата кораба, правителството има достатъчно информация, за да посочи кой е причинителят, но това трябва да бъде направено от тях“, заяви Анастасов.
Представителят на ДПС настоя изпълнителната власт да представи публично информацията, с която разполага за атаките. Според него България трябва да има ясна позиция по случая и като държава членка на Европейския съюз и НАТО открито да посочи кой носи отговорност.
„Българските граждани искат отговор. Отговорите са достатъчно ясни. На България ѝ отива, като член на Европейския съюз и НАТО, да излезе и открито да посочи кой е причинил този инцидент с двата кораба“, каза той.
Анастасов заяви още, че за представителите на ДПС, участвали в заседанието, отговорът за причинителя на атаката е станал ясен от представената информация. Той обаче не посочи конкретно държава, като подчерта, че официалното съобщаване трябва да бъде направено от правителството.
„Ние разбрахме кой е причинил този инцидент и правителството много добре знае, че трябва да излезе и да го каже. От ДПС никога няма да позволим България да се отклони от курса си на член на Европейския съюз и НАТО“, допълни Анастасов.
„Демократична България“ не подкрепя общата декларация
„Демократична България“ не подкрепя общата декларация след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, заяви депутатът Ивайло Мирчев след края на срещата, като обясни, че предложенията на формацията не са получили необходимата подкрепа.
Едно от тях е било България да изпрати официална нота до Русия във връзка с нарушаването на международното морско право и да поиска гаранции, че няма да има нови атаки срещу търговски кораби в българската изключителна икономическа зона в Черно море.
„Нашите предложения не бяха подкрепени. Първото беше да бъде изпратена нота до Русия за нарушаване на морското право. И да бъдат поети ясни ангажименти от Русия повече атаки върху търговски кораби в икономическата зона на България да не се случват“, заяви Мирчев.
По думите му предложението е получило подкрепа единствено от „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“ и ДПС. Второто предложение на ДБ също не е било прието. То е предвиждало КСНС да потвърди позицията на 51 държави в ООН, сред които и България, за незабавно прекратяване на огъня и започване на мирни преговори.
„Следващото предложение на „Демократична България“ също не беше подкрепено. А то беше КСНС да препотвърди позицията на 51 страни от ООН, включително и на България, за незабавно спиране на огъня от двете страни и започване на мирни преговори“, посочи депутатът.
Мирчев коментира и въпроса за произхода на атаките срещу двата търговски кораба. Според него по време на заседанието са били представени достатъчно индикации, които сочат към руска намеса при потапянето на единия плавателен съд и удара по другия. Той подчерта, че това е изводът, който самият той прави от информацията, обсъдена по време на КСНС.
„На масата нямаше хора, които да имаха съмнения, че Русия стои зад тази атака“, заяви Ивайло Мирчев.
ПП: Тук стои въпросът дали всъщност е приет този текст
„Когато си тръгваше г-н Костадинов, той каза: „Моят глас го бройте против“. Така че общо са четири. Даже тук стои въпросът дали всъщност е приет този текст, защото по вътрешните правила са необходими три четвърти от участниците“, обясни председателят на „Продължаваме Промяната“ Николай Денков.
Той посочи, че ще изчака окончателния вариант на документа, за да стане ясно дали при гласуването действително е било събрано необходимото мнозинство. Според Денков този въпрос е съществен, тъй като, ако липсва подкрепата на три четвърти от участниците, текстът не би могъл да бъде представен като обща позиция на КСНС. В такъв случай, по думите му, той остава по-скоро „добро намерение“, а отделните политически сили трябва сами да обяснят позициите и аргументите си.
По отношение на атаките срещу двата търговски кораба в Черно море Денков заяви, че не вижда логичен мотив Украйна да стои зад подобно нападение, тъй като Киев има интерес от запазването на морските маршрути, използвани за износ на украинско зърно. „Няма логика Украйна да стреля по собствените си кораби, с които тя превозва зърно от пристанищата в Румъния и Одеса. Така че няма никаква логика в това“, заяви той.
Денков уточни, че участниците в заседанието са се обединили около необходимостта разследването на инцидентите да бъде доведено докрай, след което установената информация да бъде представена пред обществото.
Попитан защо говори за евентуален руски произход на атаката, след като премиерът Румен Радев заяви, че към момента няма достатъчно доказателства кой стои зад нея, Денков настоя думите му да не бъдат интерпретирани като категорично заключение. Денков подчерта, че според него трябва да се прави разграничение между произхода на използваното оръжие и това кой реално е извършил атаката. Той даде пример с възможността дрон с украински произход да бъде прихванат и впоследствие управляван от друга страна.
„Атаката може да стане и с украински дронове, ако те бъдат прихванати и се управляват от руските служби. Аз искам да видя края на разследването“, заяви Денков.
По думите му именно установяването на извършителя е било един от ключовите въпроси в дискусията по време на КСНС. До приключването на проверката той не представи окончателен извод кой стои зад нападението.
Добави ни в предпочитани източници в Google
