Д а се изиска от Висшия съдебен съвет (ВСС) да провери дали кандидатите за членове от квотата на парламента по някакъв начин са включени в материалите, събрани по трите случая: „Мартин Божанов – Нотариуса“, „Осемте джуджета“ и „Красимир Георгиев - Красьо Черния“, реши правната комисия. А ако техните имена по някакъв начин фигурират при проверките, да бъдат изпратени всички необходими документи на комисията, които засягат съответните кандидати.
Правната комисия ще изиска от прокурорската и съдийската колегии на ВСС кадровите досиета на кандидатите, които са действащи или бивши магистрати, като заповедите за назначение, повишение, командироване, атестации, дисциплинарни наказания, ако има такива. От Инспектората към ВСС ще се изискват и резултати от проверки.
Петима кандидати допуснати до избора за членове на ВСС от прокурорската квота
За тези, които не са прокурори, съдии и следователи, а преподаватели, ще са необходими професионалните им досиета от съответните университети, дали имат или не дисциплинарни наказания, тяхното кариерно развитие.
От адвокатските колегии ще се изисква информация за дисциплинарните накацания на адвокатите, прие комисията.
Надежда Йорданова от „Демократична България“, съвносител заедно със Стою Стоев от „Продължаваме промяната“, на предложението да се провери фигурират ли кандидатите по някакъв начин в случаите с „Нотариуса“, „Красьо Черния“ и „Осемте джуджета“, обясни, че обемът от информация е много голям и затова предлагат, само ако след проверката има данни за съпричастност, те да бъдат предоставени на НС. По думите ѝ обществото трябва да бъде убедено, че кандидатите нямат такава съпричастност.
„Целта е да имаме гаранция, че хората, които ще изпратим във ВСС, нямат зависимости, могат да отстояват на натиск и няма да може да бъде оказвано влияние върху тях“, посочи Стою Стоев.
ВСС изпраща в парламента материалите по случая „Нотариуса“
„Затова предлагаме процедура, в която да отправим искане до Бюрото за СРС за проверка дали спрямо кандидатите са били прилагани разузнавателни средства, вместо да искаме от всички съдилища справка дали е искано разрешение за СРС“, обясни той.
Петър Петров от „Възраждане“ отбеляза, че у нас СРС нерядко се използват по незаконосъобразен начин за упражняване на влияние.
„Има случаи, когато се оказва, че цялата информация, събрана със СРС, е била целенасочено унищожена, затова смятам, че когато трябва да е разбере дали е имало събиране на данни чрез СРС, трябва да проверим дали е нямало унищожаване на информация“, подчерта депутатът.
Иван Вачев от „Прогресивна България“ декларира, че в лично качество няма да подкрепи нито едно от предложенията, с които се посочва какви документи за кандидатите трябва да бъдат изисквани.
„При хипотеза, в която за някой кандидат дойдат всички материали, а за друг не пристигнат изисканите документи, ще бъдат ли те в равностойно положение, обоснова се той. Според него ще имат право да оспорват избора и това ще е „бомба“ да не може да се избере ВСС. За СРС има специален закон, по който се използват, нашата комисия не е компетентна да изисква информация от Бюрото, смята депутатът. Какво ще постигнем с това дали спрямо някой от кандидатите са използвани СРС?“, попита Вачев.
Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ посочи, че, когато има законно подслушване, проследяване, тези СРС се считат за автентични резултатите, те не могат да бъдат оспорени.
Председателят на правната комисия Янка Тянкова смята, че наличието или липсата на прилагане на СРС спрямо даден кандидат само по себе си не е основание той да не заеме някаква длъжност.
„Ако само на това основание правим изводи за професионалните и нравствени качества, ще направим юридически необосновани заключения, подчерта тя. Фактът, че са прилагани СРС не може да е автоматично основание за негативна оценка на кандидат“, смята председателят на комисията.
Добави ни в предпочитани източници в Google
