П резидентът Илияна Йотова прочете декларация след днешното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, свикано след атаката срещу два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море, с тема "Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна".
„Войната на Русия срещу Украйна доведе до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море“, заяви Йотова.
По думите ѝ КСНС е констатирал ескалация на военните действия, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион. Отчетена е тенденция към увеличаване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, които водят до повреди и потапяне на плавателни съдове и до загуба на човешки живот.
Политическите реакции след нападението срещу корабите край България
„Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване“, каза президентът.
Йотова посочи, че използването на все повече и все по-високотехнологични и далекобойни безпилотни системи увеличава заплахите за критичната инфраструктура на България.
„С оглед на инцидентите и стратегически обекти на българската отбранителна индустрия беше отчетено, че пред страната ни са налице сериозни предизвикателства в осигуряване защитата на критичната инфраструктура“, заяви тя.
Според Йотова настоящите рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по дипломатически път.
„Най-големите гаранции за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес“, заяви президентът.
КСНС е постигнал съгласие за продължаване на изпълнението на приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на рисковете и заплахите. Идентифицирана е и необходимостта от анализ на нормативната уредба, който да подпомогне изпълнението на тези мерки.
Предложенията към изпълнителната и законодателната власт са били приети с необходимото мнозинство от три четвърти. Йотова уточни, че представителите на три парламентарни групи са гласували против.
„Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите на търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите“, каза тя.
След приключването на проверката изпълнителната власт трябва да информира обществото за резултатите.
Сред предложенията на КСНС са продължаване на мерките за противодействие на рисковете, усилване на морската осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение и ускоряване на модернизацията на въоръжените сили с цел придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.
„Изпълнителната власт да анализира и предложи на вниманието на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната“, посочи Йотова.
КСНС предлага още поддържане във висока степен на готовност на националната система за търсене и спасяване по море.
По отношение на НАТО България трябва да използва възможностите си като пълноправен член за укрепване на сигурността, икономическите и екологичните интереси и стабилността на Черноморския регион. Според Йотова в рамките на инициативата „Източен страж“ страната може да поиска увеличаване на приноса на съюзниците към сигурността на региона.
„Съществува възможност за искане от наша страна за увеличаване приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион, за задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителна система, антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие“, заяви президентът.
КСНС при президента Илияна Йотова завърши без съгласие
По думите ѝ предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо. На този етап КСНС не смята за продуктивно свикването на консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
По отношение на Европейския съюз България ще предложи разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия подход на ЕС към региона.
„Европейският съюз определя морската сигурност като един от основните стълбове на своята черноморска стратегия и предвижда създаването на черноморски хъб за сигурност, но е необходима в случая повече конкретика, която България може да предложи“, каза Йотова.
При необходимост България трябва да може да задейства механизма за гражданска защита заради екологичен риск, както и инструментите за наблюдение на сателитния център на Европейския съюз. Предвижда се и възможност за финансови компенсации за евентуално понесени загуби.
Йотова посочи, че България трябва спешно да проведе консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките по търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването.
„България да поеме активна роля за преговори, намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море“, заяви тя.
Става дума за Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция. Предложението е за мораториум върху бойните действия в Черно море и превръщането му в зона на споделена сигурност.
Темата за Черно море, рисковете, заплахите и решенията за безопасност трябва да бъде представена на всички европейски формати, в които България участва, включително на предстоящата среща на върха на Европейския съюз на 15 и 16 октомври.
По линия на ООН България ще поиска съдействие от механизмите на Международната морска организация за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и приемането на резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в региона.
"Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът сочи към Русия, но това е само една хипотеза", заяви премиерът след заседанието на КСНС, продължило близо 5 часа.
"Комуникация с украинската страна, която да каже какъв е дронът, е нямало", категоричен е Румен Радев.
