С ъздаването на Република Сръбска бе обявено преди точно 32 години. Но тъкмо датата 9 януари е свързана с мрачен спомен - смята се, че тя е една от причините, довели до кървавата гражданска война от 1992 година. Това съобщава Deutsche Welle.
Милорад Додик умее да разпалва емоции. "Да си го сложат в рамка това решение“, провокативно заяви той през 2015 година, след като стана известно решението на Конституционния съд на Босна и Херцеговина (БиХ). С него съдът, в който участват и трима международни юристи, обяви за нелегално прокламираното на 9 януари 1992 г. създаване на Република Сръбска (РС) в Босна, с което на практика бяха дискриминирани хърватите и бошняците, живеещи на същата територия.
Защо 9 януари поляризира така силно?
След това Конституционният съд на няколко пъти потвърди решението си от 2015 година, които обаче и до днес си остава неизпълнено. Нещо повече – и на този 9 януари Република Сръбска отново ще се представи за държава в държавата – отделна република в състава на Босна и Херцеговина.
Датата 9 януари поляризира силно обществото – смята се, че именно провъзгласяването на Република Сръбска на тази дата е причината за гражданската война от 1992 година - най-голямото масово гонение и етническо прочистване, както и най-тежкото дотогава кръвопролитие в Европа за времето след Втората световна война.
Честването на тази дата е обида най-вече за босненските мюсюлмани, които са основните жертви на войната. Клането в Сребреница, където сръбските военни избиха около 8000 босненци под погледа на международните наблюдатели, е мрачният символ за извършените тогава зверства.
Черният списък на САЩ с „галениците на съдбата“ на Балканите
Годишнината като политически сигнал
Празнуването на 9 януари 2024 г. в Република Сръбска е нещо повече от тържествен ритуал. За проницателния политик и опитен провокатор Додик и за повече от един милион сърби в Босна и Херцеговина денят, който се отбелязва всяка година с помпозност и паради, е политически сигнал. За тях общата държава на сърби, мюсюлмани бошняци и хървати съществува само на хартия. А мечтата на Додик е Република Сръбска да се присъедини към Сърбия под мотото "Всички сърби в една държава".
Този спор показва дълбокото разделение в Босна и Херцеговина, особено на фона на постоянните провокации от страна на Милорад Додик, опитващ се да дестабилизира цялата държава. Наскоро той назначи в Сената на Република Сръбска бившия шеф на сръбското разузнаване и проруски пропагандатор Александър Вулин, който е санкциониран от САЩ.
Додик е в постоянен открит конфликт с върховния международен представител за Босна и Херцеговина Кристиан Шмидт. Бившият германски министър на земеделието (2014-2018 г.) е вече осмият политик, който заема този пост, съществуващ от 1995 г. насам. Правомощията му са широки и варират от законодателни инициативи до освобождаването на служители, назначени след избор.
Светът се срамува от това: Най-жестоките геноциди в историята
Завишени санкции
В началото на декември 2023 г. Шмидт упражни предоставените му права: Додик трябваше да отговаря пред съда по обвинение, че игнорира решенията на Върховния представител. Преди това с промени в Наказателния кодекс на Босна и Херцеговина, инициирани от Шмидт, бяха завишени санкциите за политици, които не изпълняват решенията на Върховния представител. Сега за такова провинение може да се лежи до 5 години в затвора.
Това е важен политически и юридически тест за правомощията на Шмидт и неговата служба, който ще определи дали Върховният представител може да преследва политици, които открито отхвърлят Споразумението от Дейтън. Мирното споразумение от 1995 г., което сложи край на гражданската война, постави двете полуавтономни части на страната - Република Сръбска и Хърватско-бошняшката федерация - под егидата на централно правителство, което Додик многократно е саботирал.
64-годишният президент на босненските сърби, който заемаше този пост от 2010 до 2018 г. и отново от 2022 г., използва влиянието си и срещу държавните институции. Междувременно РС оттегли тримата си съдии от деветчленния състав на Конституционния съд. Миналата година Додик демонстрира влиянието си във вътрешните дела на крехката общностна държава. На 9 януари 2023 г., за 31-ата годишнина от създаването на Република Сръбска, Додик отпразнува събитието с парад в едно от предградията на Сараево. Само в Сараево по време на гражданската война от 1992-1995 г. сръбската армия е убила повече от 11 000 души.
Вучич възнамерява да се срещне с Путин, ето кога
Повече паради няма да има?
Миналогодишният парад имаше за цел не само да вдъхнови сръбските му сънародници, но беше и един вид обявяване на война на ЕС и САЩ, архитектите на Дейтънския мир. Малко преди парада Додик почти демонстративно връчи най-високото отличие на РС именно на Владимир Путин, като по този начин подчерта ролята на Русия за Република Сръбска. В Съвета за сигурност на ООН Русия неведнъж е защитавала РС с правото си на вето, като по този начин е гарантирала нейното съществуване.
С такива приятели Додик не трябва особено да се страхува. Миналата година, след военния парад край Сараево, Кристиан Шмидт бе категоричен, че в бъдеще такива паради повече няма да има.
