В енецуела беше съсипана дълго преди две последователни земетресения да изтръгнат страната от основите ѝ миналата сряда. Последствията от повече от десетилетие лошо правителствено управление и икономически санкции се виждат ясно в детската болница „Д-р Хосе Мануел де Лос Риос“ в Каракас, където д-р Хуниадес Урбина-Медина може да лекува само четири деца едновременно в интензивното отделение.
„Някога можехме да приемем до 10 пациенти. Но от поне 10 години насам нямаме достатъчно персонал, нямаме достатъчно лекарства, нямаме достатъчно апарати за изкуствено дишане“ в интензивното отделение, казва Урбина-Медина пред Си Ен Ен (CNN).
Един от четиримата пациенти, които в момента се лекуват, е 12-годишно момиче, затиснато под няколко етажа на срутена сграда. Тя изпитва неистови болки и е с множество опасни за живота наранявания.
Около 100 деца са били прегледани на други места в болницата от миналата седмица насам – съвсем малка част от ранените при земетресенията. Венецуелското правителство актуализира броя на жертвите от земетресенията само поетапно. В момента той възлиза на повече от 1700 загинали и над 5000 ранени.
В понеделник еквадорски спасители съобщиха, че са извадили живо 12-годишно момче от развалините в щат Ла Гуайра, но се очаква спасяванията да стават все по-голяма рядкост, тъй като т.нар. „златен прозорец“ за оцеляване след земетресение вече е изтекъл.
Геоложката служба на САЩ заяви, че има голяма вероятност земетресенията с магнитуд 7.2 и 7.5 да са отнели живота на десетки хиляди хора. Може би никога няма да разберем истинския брой; когато подобна трагедия сполетя щат Ла Гуайра през 1999 г., правителството така и не обяви официален брой на загиналите.
Правителството удължи срока за затваряне на училищата, а предварителната информация показва, че само в Каракас са повредени 432 училища. Непострадалите училища са сред сградите, които се използват за временни убежища за хилядите разселени хора.
Урбина-Медина заяви пред CNN, че нито една болница във Венецуела не е била готова за извънредна ситуация с толкова огромни мащаби, каквато е двойното земетресение от миналата седмица. „Нито една болница във Венецуела не е подготвена за ежедневието. Но с тази катастрофа е още по-зле, защото тук във Венецуела нямаме достатъчно лекарства, персонал и оборудване“, казва Урбина-Медина.
Преди земетресенията правителството като цяло защитаваше националната си здравна система като стабилна, обвинявайки за пропуските санкциите, наложени от Съединените щати.
Останалите лекари, които разговаряха с CNN, изразиха сходни оплаквания. Много болници са повредени, сподели д-р Андрес Кортиз, доброволец в Healing Venezuela – британска благотворителна организация, която предоставя безплатна медицинска помощ в страната. Кортиз заяви, че осем болници в Каракас са били принудени да затворят, а останалите лечебни заведения са претоварени с пациенти и в тях липсват основни почистващи средства като белина и дезинфектант.
Други проблеми датират още отпреди земетресението. Тъй като през последното десетилетие Венецуела затъваше все по-дълбоко в криза поради лошото управление на социалистическото правителство и тежките икономически санкции на САЩ, Урбина-Медина е станал свидетел на това как много квалифицирани медицински кадри напускат страната в търсене на по-добри възможности в чужбина. Същото изтичане на мозъци засегна и венецуелските училища, които страдаха от сериозен недостиг на учители още преди земетресението.
Наложило се е и друг медицински персонал да напусне по-наскоро. Малко след като тогавашният президент Николас Мадуро беше заловен от САЩ през януари, Венецуела прекрати дългогодишната медицинска мисия на Куба в страната, отрязвайки ключов ресурс в общностите с недостатъчно медицинско обслужване.
В хватката на надеждата
Изминаха 24 часа след двете земетресения, преди миризмата на смърт да започне да се процежда от руините в Каракас. Вонята на разложение сега виси около срутените сгради в целия град. Тя е непоносима, но това не спира семействата на хората, които все още са в капан под отломките. Мнозина са разпънали лагери в покрайнините на купчините натрошен бетон и арматурно железо, чакайки каквато и да е вест за своите близки.
Мирела Ерера е сред тях. Тя чака всеки ден пред разрушената жилищна сграда на сина си, търсейки какъвто и да е знак от него, съпругата му и децата им.„Полудявам. Въпреки че се чувствам отчаяна и измъчена, аз вървя, пия вода и се питам как ли са те. Ако все още са живи, сигурно умират от отчаяние да се измъкнат оттам“, казва тя през сълзи.
На бяла дъска близо до мястото на инцидента има схема на сградата и нейните осем етажа. Фамилните имена са изписани на всеки етаж. На нея се отчитат също така загиналите, спасените и изчезналите. До момента в сградата са загинали дванадесет души; трима са спасени, а 20 остават в руините. През последните два дни не е открит нито един човек.
Обикновено след бедствие като това следващите три дни са „златният“ прозорец за откриване на оцелели. Човешките същества обикновено могат да оцелеят само три дни без вода. Пет дни след земетресенията Ерера казва, че все още не губи надежда. „Усещам, че синът ми е силен. Усещам, че ме чака, че знае, че съм тук и го чакам. Поради тази причина не искам да се отказвам“, споделя тя.
В очакване на зелена светлина
Рано в понеделник сутринта Венецуела се събуди от поредното земетресение. То беше слабо – вторичен трус с магнитуд 4.5, но беше достатъчно силно, за да изкара хората по пижами от домовете им и временните убежища на улицата.
Правителството побърза да заяви, че вторичният трус не е причинил щети, но това донесе слаба утеха. Дори тези, чиито домове не са били разрушени миналата седмица, не могат да се завърнат в тях. Пукнатини пълзят по стените на много от оцелелите сгради. По фасадите на много от тях стоят и плакати на бившите президенти Мадуро и Уго Чавес – напомняне за това кой е построил част от лошо конструираните жилища, които се срутиха.
78-годишната Соледад Кампос Апарисио прегръщаше силно кучето си, докато чакаше пред жилищната си сграда в Каракас в понеделник. Сградата до нейната – жилищен комплекс, наречен „Ла Петуния“, се срутила при земетресенията и сега властите не позволявали на нея и съседите ѝ да се приберат у дома. Мястото е оградено от тежка техника, а спасители разчистват отломките.
Някои общини използват код тип „светофар“, за да покажат колко повредена е дадена правостояща сграда. Зелено означава годна за обитаване, жълто означава умерено повредена, а червено сигнализира, че сградата е опасна.
„Влизаме и излизаме, но не ни позволяват да останем. Паднах, припаднах и си нараних коленете. Не се чувствам добре, а съм съвсем сама“, сподели Кампос Апарисио пред CNN. Тя изключително много иска да се върне в апартамента си.
