Н ад 300 писма, изпратени от американски военнослужещ до съпругата му по време на Втората световна война, отново излязоха наяве. Обширната кореспонденция разкрива ежедневието на фронта, а изследователи успяха да установят самоличността на войника и да открият негови роднини.
За някои да оставиш следа в историята означава да спечелиш война, да станеш президент или името ти да бъде увековечено на някоя улица. Луис Уебър, известен с прякора Спийди, е оставил своята следа по друг начин — като е писал безброй писма на съпругата си по време на Втората световна война. Повече от 300 на брой. Те са били съхранени толкова добре, че през 2022 г. някой оставил кутия, пълна с писма, в офис на United Service Organizations (USO) — организация, подпомагаща американските военнослужещи и техните семейства.
Проблемът бил, че никой не знаел кой е Спийди и какво се е случило със съпругата му Франсис. От множеството писма, писани между поредните военни премествания, ставало ясно, че историята се отнася до американски войник и неговата съпруга, останала в Бронкс, Ню Йорк. Почти осем десетилетия след края на войната списание Smithsonian съобщава, че изследователи най-сетне са успели да открият членове на семейството.
За архивиста и историк Майкъл Кейс кореспонденцията се превърнала в истинска загадка. Тя не разказвала за войната през решенията на политическите лидери или чрез официалните военни комюникета, а през всекидневието на 23-годишен нюйоркчанин. От пристигането си в Европа до десанта в Нормандия Спийди описвал в писмата си своите дни на фронта. Те се превърнали в ценен свидетелски разказ за ежедневието, придвижванията и душевното състояние на американските войници по време на Втората световна война.
„Ти си винаги в сърцето ми“ се превърнало в обичайния подпис на подателя. В писмата му се запазило и чувството за хумор, което войната сякаш не успяла да пречупи.
„Попита ме дали има нещо, което искам, но не мога да получа тук. Със сигурност има едно такова нещо. Искам теб. Така че, ако се опаковаш в пакет и сложиш на него етикет „чупливо“, почти съм сигурен, че ще пристигнеш при мен невредима“, пише той на 15 октомври 1942 г.
Тази лекота обаче рязко контрастира с по-мрачните моменти в кореспонденцията. След десанта в Нормандия Спийди разказва за прекосяването на Ламанша. Пред очите му се разкрива внушителна картина — хиляди кораби и самолети, които сякаш закриват небето. На 14 юни 1944 г. той пише: „Беше наистина вълнуващо и невероятно да бъдеш там, когато завесата се вдигна за най-великия спектакъл в света".
Така тази огромна кореспонденция оцелява през десетилетията. От 2022 г. насам опитите да бъдат открити членове на семейство Уебър дълго време не давали резултат. В края на 2024 г. USO предала случая на Washington Post, който установил, че през 1940 г. Спийди и Франсис са живели в Ню Йорк.
След това любителят генеалог Матю Браун се заел с архивите и успял да открие вероятен роднина — Артър Серота, племенник на Спийди, роден през 1942 г.
По-късно Браун се свързал и с друга племенница — Карън Уебър Фигилис. Тя му предоставила две черно-бели фотографии на семейната двойка. След като години наред чел най-интимните изповеди на Спийди, архивистът Майкъл Кейс най-сетне успял да свърже името с лице.
Оказало се, че след войната двамата са водили спокоен живот. Той станал шофьор на камион, а съпругата му работила в американската пощенска служба. Нямали деца и се установили във Флорида. До края на живота си останали заедно.
Историята на една любов, която в продължение на години съществувала единствено върху хартия, но успяла да надживее войната, времето и дори забравата.
