А ко погледнем към кризите, които се разрастват по света, ще видим, че се намираме в епоха на геополитическо напрежение, която наподобява Студената война - време на постоянни и непрекъснати заплахи за международния ред. Но този път Западът се отнася към всяка от тези заплахи като към еднократен случай, с който трябва да се справи поотделно с надеждата, че нормалността скоро ще се върне. Но конфликтът е новото нормално явление.
Огледайте се. Войната върви зле за Украйна, която е критично превъзхождана от много по-големия си противник. Ключовото ѝ предимство - достъпът до западни оръжия и пари - е в опасност. Конгресът на САЩ изглежда не желае да приеме закон, който да ѝ изпрати повече оръжия и пари. Европейският съюз се намесва и запълва част от недостига, но Европа не разполага с военнопромишлен комплекс, за да изпрати на Украйна въоръжението, от което тя се нуждае, за да се бори с Русия.
САЩ отлагат разглеждането на помощта за Украйна за средата на март
Украинската армия се противопоставя геройски на руското нападение. Украинците са смели и дръзки, но не са свръхчовеци. Те няма да могат да се задържат, ако нямат оръжия и доставки.
Руският президент Владимир Путин се уверява, че може да продължи войната, като получава оръжия от Северна Корея и набира хора чак от Куба. Той продължава да се възползва от факта, че много от големите световни икономики - от Китай и Индия до Турция и държавите от Персийския залив - търгуват свободно с Русия. Ако агресията на Русия се окаже успешна, тя разкъсва една норма, която до голяма степен се е запазила в продължение на 80 години: никаква промяна на границите със сила.
Междувременно в Близкия изток мнозина вярваха, когато започна войната в Газа, че тя ще бъде кратка и че правителството на министър-председателя Бенямин Нетаняху ще падне. Нито едното, нито другото е вероятно.
Израелските отбранителни сили, унизени от изненадващата атака на 7 октомври, са решени да изкоренят напълно "Хамас" от Газа. Това означава още месеци на бомбардировки, сражения и булдозериране. Напрежението и вътрешните дебати, които действията на Израел ще предизвикат в други държави, само ще се увеличават.
Нетаняху няма да стигне доникъде. Повечето израелци може и да не го харесват, но одобряват военната му политика. Тази седмица, в остър отпор на международните - включително американските и британските - призиви за търсене на решение с две държави, израелският Кнесет одобри резолюция, в която се обявява против едностранното признаване на палестинска държава, с 99 от 120 гласа. (Коалицията на Нетаняху има само 64 депутати, така че много опозиционни парламентаристи се присъединиха към нея).
Нетаняху: Израел е против едностранното налагане на палестинска държавност
Един по-малко забелязан театър се проведе в Севера. Израел нанася удари и убива бойци на "Хизбула", като по една от сметките е убил над 200 от тях. Тази кампания ще продължи и може дори да се ускори.
Целта на ЦАХАЛ е да отслаби "Хизбула" до такава степен, че около 80 000 израелци, които са избягали от домовете си в Северен Израел, да могат да се завърнат. В определен момент "Хизбула" може да отговори със сила, което да предизвика израелско нахлуване в Ливан, което наистина да разшири войната.
"Това не ни плаши": Израел се подготвя за война с Ливан
Имаме и хутите, които успяха да се наложат чрез поредица от удари, които според една консултантска фирма са намалили броя на контейнеровозите през Суецкия канал с около 72% от началото им през декември. Усилията на САЩ да организират ефективна коалиция, която да запази търговския поток през Червено море, се провалиха. Усилията на САЩ да отговорят на атаките на хутите не доведоха до прекратяване на ударите на хутите.
Този неуспех е удар по доверието в гарантирането от страна на Съединените щати на свободата на моретата - ключов компонент на отворената световна икономика, изграждан в продължение на два века, първо с британския, а след това с американския флот. А на хоризонта се задават още заплахи за морските основи на този ред. Русия и Китай развиват капацитета си за прекъсване на подводни кабели, които сега са неразделна част от "облака", в който се съхраняват данни по целия свят. Ако Съединените щати не могат да възпрат подмолен актьор като хутите от разрушителното му поведение в Червено море, какъв шанс имат срещу сили като Китай и Русия?
Има начини за справяне с всички тези проблеми. Но това изисква промяна на парадигмата в западния свят. Сега се намираме в епоха на висока степен на сигурност. Това означава, че правителствата трябва да изразходват значително повече средства за отбрана - и да ги изразходват по-ефективно.
През 1945 г. САЩ поеха ролята на гарант за свободата на моретата и оттогава са господар на моретата. През 80-те години на миналия век САЩ разполагаха с почти 600 кораба, а днес те са по-малко от 300. Европа загуби военнопромишления си комплекс, който ѝ позволяваше да произвежда боеприпаси почти непрекъснато.
В тези нови, опасни времена републиканците в Конгреса решиха да се върнат към изолационизма, надявайки се, че могат да заровят главите си в пясъка и проблемите някак си ще изчезнат. Трябва да се отбележи, че противно на общоприетото схващане, щраусите не си заравяме главите в пясъка, за да избегнем заплахите. Всъщност това би довело до тяхното задушаване. Може би птиците разбират нещо, което конгресмените републиканци не разбират.
