Н а 8 май 1945 г. Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на една война, продължила шест години и отнела живота на милиони. Късно вечерта на 8 май (ранните часове на 9 май по московско време) Германия подписва още един път капитулация в присъствието на всички съюзнически сили и СССР.
Въпреки че краят на войната официално настъпва с подписването на капитулацията от Япония на 2 септември 1945 г., вече близо 75 г. Русия чества победата над Нацистка Германия във Великата Отечествена война на 9 май, а Европа празнува Денят на Европа, след като на в своя реч на 9 май 1950 г. в Париж Робер Шуман (френски външен министър по това време) споделя идеята за нова форма на политическо сътрудничество (Eвропейски съюз, тогава Европейска общност за въглища и стомана), която да направи войната между европейските народи немислима.
Войната оставя кървав белег в световната история, който боли и до днес. На дни като 9 май, и не само, е добре да си припомняме историята, за да не я повтаряме.
В този ред на мисли често си припомняме за изгубените синове във войната и по-рядко говорим за приноса на жените във войната, а той съвсем не е малък.
В Съветския съюз
жените авиаторки от 588-и нощен бомбардировъчен полк на Съветските въздушни сили са нямали радари, картечници и парашути. Всичко, с което са разполагали, е карта, компас, линийка, молив, секундомер и фенерче.
Въпреки това успешно осъществяват 30 000 бомбардировки и в продължение на четири години по време на Втората световна война пускат над 23 000 тона боеприпаси върху напредналата германска армия, всявайки страх и спечелвайки си прозвището Нощните вещици.
И докато Нощните вещици, заедно с жените снайперисти на СССР, на които по време на войната са приписани над 12 000 успешно поразени противникови цели, се бият за родината си, други поемат работата на своите бащи, братя и съпрузи, изпратени на фронта.
В Германия
с напредването на войната все повече жени се присъединяват към Луфтвафе (германските военновъздушни сили).
Неслучайно през април 1941 г. самият Адолф Хитлер стиска ръката на жена - авиаторката капитан Ханна Райтш, и я награждава с Железен кръст за изключителни заслуги във войната.
В Япония
на жените е възложена задачата да проверяват празните гилзи за вероятни дефекти, а други се превръщат в жени за утеха (Как момичета насила се превръщат в "жени за утеха").
На Филипините
"Жените горили" не си губят времето и тренират усилено стрелба, в случай, че мъжете им имат нужда от спомагателни полкове.
В Полша
жените във военна униформа гордо маршируват по улиците на Варшава, готови да отбраняват страната си редом до мъжете.
Във Великобритания
в името на страната си във войната се включват "Ack-Ack Girls", отзовавайки се на всяка сирена и всяко нареждане.
САЩ
подготвя своите военни медицински сестри с противогази,
А в края на войната съветските жени на полето с усмивка размахват пръст на германските военнопленници, заради които разчистват земите от отломки и снаряди.
Разберете повече за заслугите на жените във Втората световна война накратко в снимки и текст:
...или четете нататък
„Съветската Амелия Еърхарт“
Полковник Марина Раскова, известна като „Съветската Амелия Еърхарт“, започва да получава писма от жени, които искат да участват във войната. Раскова взима писмата сериозно и изпраща молба до Сталин, да се организира полк от жени пилоти.
Сталин удовлетворява молбата на полковник Раскова и издава заповед за организирането на три бомбардировъчни полка, в които да участват жени. Това решение остава в историята, а СССР става първата държава в света, която позволява на жени да участват във въздушни военни мисии.
Единственият от трите полка, в който участват само жени обаче е 588-и нощен бомбардировъчен полк – Нощните вещици. В него както командирите, така и техниците са жени.
Организирането на 588-и полк започва през 1942 г.
в малкия град Енгелс, в близост до Сталинград. Около 400 жени на възраст от 17 до 26 г. са посрещнати от полковник Марина Раскова.
Дадени са им униформи, които съвсем не им стават, тъй като са шити за мъже. Някои от жените пълнели ботушите си с платове, за да не се изхлузват.
Полкът е снабден и с остарели самолети, които не са предназначени за битка. Самолетите Поликарпов По-2, познати още като У-2 (от учебни), разполагат с две места, две крила, разположени едно над друго, и отворена пилотска кабина. По-2 не предлагали никаква защита на жените военни, изложени на минусови температури и смразяващи ветрове нощем. А съветската зима е сурова – дори докосването до повърхността на самолета представлявало риск от нараняване и откъсване на парчета кожа.
Освен всичко това, самолетите са толкова малки, че могат да носят до две бомби едновременно. За Нощните вещици това означавало повече мисии за изпълнението на целта – средно по осем на нощ.
Командир Надежда Попова например остава в историята са 852 мисии, като най-много за една нощ е извършила 18.
И като за капак на всичко самолетите, с които е снабден полкът, били твърде бавни, леснозапалими и непредпазени от вражески огън.
Всички тези недостатъци обаче имали предимства
Заради примитивната структура на самолетите те трудно се улавяли от радарите, а скоростта им била два пъти по-бавна от тази на един парашутист, затова германците на земята нямали почти никакво предупреждение за вероятна атака, освен ако не чуят самолета в последния момент.
Това внезапно спускане на жените парашутисти напомняло на германските военни на вещици върху метли, затова им дават прякора Нощните вещици.
Германците толкова се страхували от неочаквани посещения, че не палели цигари нощем, за да не разкрият местоположението си. Те дори започнали да разпространяват слухове, че напредналата съветска медицина е снабдила Нощните вещици с нощно зрение, позволяващо им да забележи врага в пълен мрак.
Нощните вещици се превръщат в толкова голяма заплаха за германската армия, че за убита „вещица“ военните получавали Железен кръст.
Не всички Нощни вещици оцеляват,
въпреки добрата стратегия да използват технологическите недостатъци на самолетите в своя полза. Полкът губи 32 пилоти, включително и Раскова.
Полковник Марина Раскова получава почетно военно погребение, а прахът и е погребан в Кремъл.
Освен това 23 пилоти от полка на Нощните вещици са наградени с почетното звание Герой на Съветския съюз.
Жените от 588-и полк на Съветските въздушни сили обаче не са включени в Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва.
Причината? Самолетите им били твърде бавни.
Въпреки това Нощните вещици остават в историята със своите умения, възхитителния си кураж и изключителните си военни постижения, наред с всички жени, дали своя принос във Втората световна война.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
