Г одината, която трябваше да възвести дългоочакваното възраждане на Запада и неговото влияние, донесе не само горчиво разочарование, но и катастрофа с невероятни размери, пише британският „Телеграф“.
С влизането на Джо Байдън в Овалния кабинет по-рано през годината се появиха надежди, че неговото управление ще излекува гнева и разделенията, които тормозеха трансатлантическите отношения при предшественика му Доналд Тръмп. Това обяви самият Байдън, обещавайки в речта при встъпването си в длъжност „да защитава демокрацията“, а в последвала реч в Държавния департамент - да възстанови водещите позиции на САЩ на световната сцена.
„Америка се завърна, дипломацията също“, каза Байдън, обещавайки, че администрацията му „ще възстанови престижа и моралния авторитет“. Колко безсмислено звучат тези думи днес. Защото Байдън не само не успя да възстанови хегемонията на Запада на световната сцена, но и допусна катастрофална ерозия на западното влияние и това не вещае добро за съдбата на демокрацията през идващата година.
Война? НАТО в бойна готовност, България с позиция
Ако Байдън наистина е сериозен за възстановяване на отношенията с Европа, както обещава, тогава защо за почти година работа не назначи американски посланици в нито една от големите европейски столици, включително Лондон? И накрая, американският лидер е този, който носи по-голямата част от вината за резкия спад на западния престиж, тъй като неговата слабост и нерешителност са очевидни за всички, особено за опоненти като Китай и Русия.
С нежеланието си да се изправи срещу Пекин и безразсъдното поведение по време на пандемията, от началото на която китайските власти заглушават експертите и ограничават достъпа на учените, Байдън само насърчава ненаситното желание на Китай да смаже опонентите си, независимо дали по улиците на Хонконг или в джамиите на Синдзян. Ако Съединените щати и техните съюзници дори не са готови да осъдят Пекин за ролята му в пандемията, която разтърси цялата световна икономика, тогава е малко вероятно Китай да срещне сериозна съпротива по пътя си към световно господство.
Путин към НАТО: Въоръжен конфликт, кръвопролитие
Друга страна, която усети слабостта на Вашингтон, е Русия. Тя се обедини с други сили, за да всее максимално разделение и разкол в Европа. Двучасовата среща на върха на Байдън през юни с руския президент Владимир Путин в Женева трябваше да убеди Кремъл, че Съединените щати са сериозни относно ролята си на световен лидер. Но Путин явно не е бил впечатлен: по-късно той започна да изнудва Европа с енергийни доставки, разпали миграционната криза в Беларус и заплаши да нахлуе в Украйна.
Дори сега, когато се твърди, че Москва е разположила над 100 000 войници на източната граница на Украйна, не е изключено Байдън да последва желанието си да успокои Кремъл и да разбие надеждите на Киев за пълноправно членство в НАТО.
Това е напълно възможно да се очаква от човека, който само преди четири месеца хвърли цяла нация на милостта на талибаните, едностранно прекратявайки продължилия 20 години ангажимент на САЩ към народа на Афганистан. Операцията на НАТО в Афганистан може и да е имала своите критици, но докато западните сили поддържаха поне остатъчно присъствие в този стратегически регион, можеха да проследяват действията на ислямисти и терористични групи, както и на съперници като Китай и Иран.
Сега, поради безразсъдното решение на Байдън, Западът загуби тази възможност и безценните подземни богатства на Афганистан са на път да бъдат взети от Пекин като подарък.
Последният бастион на доверие в администрацията на Байдън рухна с лятното бягство от Кабул, но последните действия на водещите европейски сили също са разочароващи. Създадената от политиците енергийна криза в Германия потопи страната в дълбоки размисли за по-нататъшна зависимост от Москва по отношение на газопровода „Северен поток-2“ по дъното на Балтийско море, а френският президент Еманюел Макрон посвети голяма част от изминалата година, отмъщавайки на британските си съседи за Брекзит.
Кой ще мигне пръв - Байдън или Путин?
Що се отнася до Борис Джонсън и неговата визия за Глобална Британия, каквото и да твърди Лондон, ролята му е засенчена от вътрешни кавги: мнозина смятат, че Даунинг стрийт набляга на вечеринките, а не на управлението.
Липсата на силно и ефективно лидерство в западния съюз със сигурност е сериозна причина за безпокойство през новата година, не на последно място защото Западът става все по-уязвим за враговете си и техните машинации. Както бившият ръководител на британските въоръжени сили, генерал сър Ник Картър, предупреди малко преди оставката си миналия месец, може би основният риск от евентуална ескалация между Запада и неговите противници е, че една трагична грешка от двете страни може да доведе до открита военна конфронтация.
Това е особено вярно за Украйна: Путин не подчинява войнствеността с останалата част от Европа и една грешна стъпка от силите му може да завърши трагично.
Друга страна, чиято балансиране на ръба на войната крие сериозен риск, е Иран. Докато Техеран чака да се споразумее със Запада относно ядрената си програма, иранските военни проведоха учения за противовъздушна отбрана през последния месец, за да се защитят от атаки на западните сили. Но както показва случайно сваленият украински пътнически лайнер през януари 2020 г., иранските ракети не винаги са точни и западното разузнаване получи тревожни съобщения, че иранската противовъздушна отбрана е стреляла поне два пъти по грешна цел.
От Пекин до Москва и Техеран до Кабул, светът през 2022 г. очевидно може да стане по-опасен, отколкото е днес. Основното нещастие на Запада е, че му липсва силно и обединено ръководство, завършва „Телеграф“.
