Кой ще мигне пръв - Байдън или Путин?

В идеоконферентната среща на президентите на Русия и САЩ знаменателно се проведе в самото навечерие на 30-годишнината от разпадането на Съветския съюз на 8 декември 1991 г.

Смъртоносният удар по СССР

Тогава лидерите на трите славянски съветски републики подписват споразумение, че "СССР престава да съществува като субект на международното право и като геополитическа реалност".

Но фактът, че сега се наложи организиране на макар и дистанционна среща между Джо Байдън и Владимир Путин заради Украйна, свидетелства, че както изглежда Съветският съюз е навлязъл в период на полуразпадане, поне що се отнася до манталитета в Москва и "твърдо сварените" стереотипи от съветско време. Затова над срещата от два часа и пет минути Вашингтон-Москва, посветена на отсъстващия от нея Киев, образно казано тегнеше своеобразна холограма със съветски символи.

Десет противоречия между Байдън и Путин

На пръв поглед изглежда, че срещата не постигна нищо - Байдън не прие руското изискване за получаване на писмени гаранции, че НАТО няма да се разширява на Изток, а Путин отказа да изтегли войските, струпани по границата с Украйна.

Нямаше и диалог, а само последователно излагане на позиции, в стила на монотонен предизборен диспут, в който дискусия липсва, или на заснето и излъчено с най-съвременни технологии старовремско "ритуално показване на мускули" от двама съперничещи си предводители.

Както посочи ръководителят на полското Бюро за национална сигурност Павел Солох, цитиран от Ройтерс, този разговор "беше по-скоро обозначаване на позиции". Последните събития потвърждават и констатацията на Збигнев Бжежински, че без Украйна Русия не може да бъде империя.

От 30 години Украйна е суверенна държава, член на ООН, с аспирации да се присъедини към НАТО и ЕС. През декември 1994 г. Русия подписва Меморандума от Будапеща, с който се ангажира да се въздържа от заплахи или използване на сила срещу Украйна, а Киев се отказва от дотогавашния си ядрен арсенал, върху който обаче не е имал оперативен контрол. Както свидетелства помощникът на Борис Елцин Сергей Шахрай, през 1991 г. именно референдумът за независимост на Украйна и последвалото решение на украинския Върховен съвет да се откаже от Договора за създаване на СССР от 1922 г., са сложили политически и юридически завършек на процеса на дезинтеграция на съюзната държава. А новоизбраният тогава украински президент Сергей Кравчук е изиграл ключова роля за разпадането на СССР, отхвърляйки всякаква обновена негова версия, припомня Асошиейтед прес. Да, ама не. След срещата на 7 декември 2021 г. украинският външен министър Дмитро Кулеба отбеляза, както съобщи Ройтерс, че контактът Байдън-Путин сам по себе си служи за възпиране и деескалация на напрежението, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че руски и американски представители скоро ще започнат обсъждане на "сложната конфронтационна ситуация".

Но НАТО, на която Украйна е само партньор, а не член, може само да предупреждава Москва, а Западът - да използва "разтърсващи икономически и други санкции", докато Русия може да продължава да изтъква, че се чувства заплашена и е в правото си да брани националната си сигурност.

Ето защо САЩ и Североатлантическият пакт участват с Русия в играта "Кой ще мигне пръв?". Проблемът е, че правилата на политическата игра са различни за двете страни. Западни наблюдатели посочват, че руският лидер, който възприема разпадането на СССР като най-голямата геополитическа катастрофа на 20 в. и в своя статия посочва, че "съвременна Украйна е изцяло продукт на съветската епоха", обича да бъде непредсказуем.

Така че, във всеки момент неговият видеоекран може да застине в "стоп кадър", а другата страна известно време да умува дали пък това не е техническа повреда, а по-късно да се окаже, че "приказките по телефона" са приключили. Но въпросният промеждутък от време може да се окаже достатъчен за преминаване от "ритуално показване на мускули" към реални действия.

На видеоконферентната среща Путин е призовал Байдън да не се стоварва върху Русия отговорността за ескалацията на обстановката около Украйна. Според руския президент "НАТО прави опасни опити да използва украинската територия и да развива своя военен потенциал до нашите граници", предадоха световните агенции.

Истината е, както съвсем на място отбелязва президентът на Чикагския съвет по глобални въпроси Иво Даалдер, цитиран в статия на в. "Ню Йорк таймс", че Путин не е провокиран от разширяването на НАТО, а от независимостта на Украйна, с която битуващият в свое измерение съветски манталитет не може да се примири. Още повече, че третата славянска съветска република - Беларус, в момента е придърпана в съюзна държава с Русия, а ръководството й страда от "Стокхолмски синдром".

Но прекомерният натиск също може да се окаже нож с две остриета, защото в резултат Украйна само ще стане още по-петимна за сближаване със Запада и по-малко русофилска. Така в дългосрочен план "Хомо совиетикус" ще загуби и ще дефинира случващото се като поредна геополитическа катастрофа.

Преди последните президентски избори в Украйна евроатлантическата ориентация на страната беше вписана в украинската конституция - застраховка, в случай, че начело застане проруски държавен глава.

Обезсърчаващото е, че процесът на украинско втвърдяване може да се разпростре твърде дълго във времето, отвъд хоризонта на поне едно поколение. А междувременно, при евентуална украинска офанзива в Източна Украйна, да бъде задействана руската военна доктрина за защита на руски граждани в чужбина, в случая - на получилите руски паспорти жители на Донецк и Луганск.

За момента американският зам.-държавен секретар Виктория Нюланд вижда в случващото се опити за възстановяване на СССР. А руският сенатор Андрей Климов, цитиран от ТАСС, смята, че американците са разгорещили страстите, за да пробутат по-изгодно историята за това как били спрели руската агресия и едва ли не, благодарение на видеоконферентната среща, спасили Европа от нова война.

Руският политолог Фьодор Лукянов пък направо описа за руския в. "Взгляд" действията на САЩ като нещо подобно на историята за това, как барон Мюнхаузен поставил ултиматум на Англия.

Справедливо е да се отбележи, че Русия постигна една от целите, заради които се стремеше към среща с Байдън. Тя успя да накара Запада отново да търси контакт с Кремъл и да говори с Руската федерация като с утвърдена силна държава, а не като с регионална сила.

Иначе Путин предварително определи видеоконферентната среща като "протоколно мероприятие", съобщи ТАСС. Затова предстои да видим доколко "протоколни" са предупрежденията на американския президентски съветник по националната сигурност Джейк Съливан, цитирани от световните агенции, че ако сега Русия нахлуе в Украйна, "сме готови да направим неща, които през 2014 г. (при анексирането на полуостров Крим от Москва) не направихме".

Три дни след дистанционната среща Путин-Байдън украинският президент Володимир Зеленски заяви в телевизионно интервю, че не изключва провеждане на референдум по въпроса за Донбас и за Крим, предаде ТАСС. Това навежда на мисълта, че Вашингтон може да окаже натиск върху Киев да даде известна автономия на източните райони, контролирани от подкрепяните от Русия сепаратисти. Проблемът е как това да бъде направено, без да изглежда, че Киев отстъпва пред Москва и по този начин допълнително насърчава Кремъл да продължава да поставя условия

В четвъртък началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили генерал Валерий Герасимов предупреди Киев да не използва военна сила в района, защото "всякакви провокации (...) за разрешаване на проблемите в Донбас със сила ще бъдат потушени", съобщи Асошиейтед прес.

И главоблъсканицата "Кой ще мигне пръв?" продължава.