Б ългария засега отказва разполагането на войски на НАТО на своя територия, обяви във вторник министърът на отбраната Стефан Янев. Според него не са налице необходимите обстоятелства, които могат да аргументират подобно решение.
Янев потвърди, че заради "дейностите по източния фланг на НАТО" от страна на Русия в "момента в рамките на НАТО се коментират различни варианти за отговор, включително разполагане на допълнителни войски в България и Румъния по модела на засиленото предно присъствие". Но според него "на този етап няма основания наблюдаваните процеси да се разглеждат като директна заплаха за Алианса и релевантната зона за сигурност", пише Дойче веле.
Стефан Янев: Не са нужни още войски на НАТО в България
Междувременно съпредседателят на "Демократична България" (ДБ) Христо Иванов заяви, че ще настояват министър Янев да обясни позицията си за НАТО в комисията по отбрана, когато такава бъде сформирана. Това се налага, за да "не боравим с "Фейсбук" статуси, защото темата е твърде важна", каза Иванов в кулоарите на парламента.
НАТО повиши оперативната готовност на силите за бързо реагиране
Напрежението между Русия и Запада обаче не стихва. Докато руският президент Владимир Путин втвърдява тона, НАТО предприема конкретни мерки в отговор на струпването на руски войски по границата с Украйна.
Русия строи нови военноморски бази
Според информация на вестник "Ди Велт", алиансът е повишил оперативната готовност на своите сили за бързо реагиране. Силите от Съвместната оперативна група трябва да бъдат готови за разполагане в кризисна зона в рамките на пет дни. Досега периодът беше седем дни. Най-експедитивната част от силите за бързо реагиране включва около 6400 войници и в момента се ръководи от Турция, пише още изданието.
Готовността на специалните и логистични части също е била повишена. В допълнение към ескалацията на конфликта в Украйна, целта е да се подобри защитата на източните членове на НАТО. Те се чувстват все по-застрашени от последните събития на руско-украинската граница. Говорителите на НАТО отказаха да коментират решенията, но подчертаха, че алиансът вече ясно е заявил, че всяка агресия от страна на Русия ще има "цена и последици".
Защо Владимир Путин е толкова фокусиран върху Украйна
Путин заплаши с "ответен удар"
От своя страна руският президент заплаши с "военно-техническа" реакция на евентуално "неприятелско" поведение от страна на Запада. Ако Западът не се откаже от своето "откровено агресивно поведение", "ще приложим съответния военно-технически ответен удар", каза той в Москва. Русия ще "реагира твърдо на неприятелските ходове", допълни Путин в реч пред високопоставени представители на армията и на руското министерство на отбраната.
Путин подчерта, че Русия не желае "въоръжен конфликт" и "кръвопролития", а да разреши противоречията "по политически и дипломатически път". Но той отново се оплака от подкрепата на САЩ за Украйна, чието военно обучение струва над 2,5 милиарда долара. Това се случва "пред входната ни врата", предупреди Путин.
Путин към НАТО: Въоръжен конфликт, кръвопролитие
Опасения за възможно руско нападение срещу Украйна
От седмици руският президент обвинява САЩ и НАТО, че нагнетяват напрежението в близост до границата на Русия. Изказванията на Путин подклаждат опасенията, че руската армия може да планира инвазия в Украйна. Русия струпва десетки хиляди войници на границата със своята съседка.
Държавите от Г7 и Европейският съюз заплашват, че военна агресия от страна на Русия ще доведе до "мащабни последици". Западът се опасява, че под претекста на предполагаема провокация от страна на Украйна Русия ще започне мащабна инвазия. Кремъл отрича подготовката на такава и обвинява Киев и НАТО в провокации. Путин, освен това, настоява за писмени гаранции от САЩ и Запада, че НАТО няма да се разширява на изток и да изгражда свои бази в бившите социалистически републики.
Путин е дал "подробна информация" за тези си искания в първия си телефонен разговор с новия германски канцлер Олаф Шолц, съобщиха от Кремъл. Той е поискал "сериозни преговори" относно гаранциите за сигурност, за които настоява. Шолц пък е изразил своята "загриженост за ситуацията" и е подчертал спешната "необходимост от деескалация", съобщи говорител на германското правителство.
