Т оварен самолет на германски доставчик на куриерски услуги се разби в Литва, два подводни кабела за пренос на данни бяха повредени в Балтийско море, а проруски десен екстремист изненадващо достигна до решителния втори тур на изборите за президент в Румъния. Тeзи събития от последните дни ни карат да се замислим, пише DW.
(*Във видеото: След поредната масирана руска атака: Докъде ще стигне Путин)
Севернокорейски войници в Русия са загинали при сражения с украинските сили
Макар досега нищо да не е категорично доказано, редица западни политици и разузнавателни служби подозират една и съща движеща сила зад всички тези инциденти: Русия. Опасностите, породени от така наречената хибридна война, водена от Кремъл, не са нови. Но експертите предупреждават, че те са се увеличили драстично след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 година.
„Хибридната война“ съдържа инструменти за шпионаж, саботаж, кибератаки, намеса в избори, пропагандни или дезинформационни кампании с цел отслабване и дестабилизиране на противника отвътре. Експертите предупреждават, че през последните години Русия непрекъснато разширява арсенала си от възможности за водене на хибридна война.
Два телекомуникационни кабела са прекъснати под Балтийско море, предупреждение за руска намеса
Шпионаж
След нахлуването на Русия в Украйна европейските държави изгониха около 500 руски дипломати. Британската тайна служба MI5 категоризира поне 400 от тях като шпиони. Твърди се, че много руски посолства и генерални консулства са оборудвани с най-съвременни комуникационни и шпионски технологии.
Това не може да бъде доказано по безспорен начин - все пак сградите се считат за неприкосновена руска територия и се ползват със статут на дипломатическа защита. А нидерландските тайни служби предупредиха, че Русия снабдява шпиони с фалшиви документи и ги внедрява в западни институции, като им създава алиби на бизнесмени.
Редовно се появяват и доклади, в които Русия е обвинявана в шпионаж. Знаем например за прехванати телефонни разговори на офицери от Бундесвера, посветени на системата за противоракетна отбрана „Таурус“. Има съмнения, че руски безпилотни самолети прелитат над европейски военновъздушни бази и индустриални зони със специални поръчения. Същото се отнася и за кораби, които кръстосват моретата на Северна Европа, за да картографират критична инфраструктура на морското дъно за евентуални саботажи.
Приключи разследването на саботажа с повредения кабел в Балтийско море
Саботаж
Твърди се, че китайски товарен кораб, управляван от руски капитан, е повредил два подводни кабела с помощта на котва, влачена по морското дъно. Подобен инцидент имаше и през октомври 2023 година.
Миналия месец беше извършен палеж на склад в Лондон, в който се съхраняваха доставки за Украйна. През юли в логистичния център на куриерската компания в Лайпциг пламна пратка, която е трябвало да бъде изпратена с въздушен транспорт. В тези и много други случаи се подозира руски саботаж. Досега обаче нищо не е категорично доказано.
Въпреки това европейските разузнавателни служби предупреждават, че броят на саботажите и палежите в ЕС и Обединеното кралство е нараснал драстично през последната година.
Кибератаки
Федералната служба за сигурност на информационните технологии също предупреждава, че нивото на заплаха в киберпространството е „по-високо от всякога“. Шпионажът и саботажът процъфтяват онлайн. „Свързани с Русия групи бяха особено активни в Германия в сферата на кибершпионажа и финансовите атаки с цел откуп. След началото на руската агресивна война срещу Украйна спектърът на заплахите се разшири допълнително“, казват от службата.
Рязко се е увеличил например броят на DDoS атаките „от страна на проруски хакери“. При тях сайтове и сървъри на институции биват заливани с вредителски трафик, поради което те излизат от строя от претоварване. Нараства и броят на хакерските атаки с цел проникване в защитените мрежи на дружества или институции.
Дезинформация и пропаганда
Друга основна сфера на дейност в хибридната война е опитът да се повлияе на общественото мнение в определени държави. Това включва разпространяване на фалшива информация и проруски или антиукраински наративи, например чрез т.нар. фабрики за тролове в социалните медии или чрез руски медии.
В началото на 2024 г. германското външно министерство разкри т.нар. кампания „двойник“: 50 000 фалшиви потребителски акаунта разпространяваха фалшиви съобщения и проруски мнения в социалните мрежи, препращайки към фалшиви уебсайтове, някои от които измамно приличаха на сайтовете на авторитетни медии - с тази разлика, че там се разпространяваха проруски фалшиви новини.
Намеса в избори и политически процеси
Една от основните цели на тези кампании за дезинформация е да се подкопае подкрепата за Украйна сред населението. Друга цел е да се подкопае политическата стабилност в целевата (демократична) държава чрез укрепване на крайнодесни партии и техните кандидати. Това се прави например чрез финансова подкрепа.
През април чешките тайни служби изобличиха пропагандния сайт „Гласът на Европа“, за който се предполага, че е финансиран от Москва и че през него са плащани подкупи на различни европейски депутати.
Самолет падна върху къща в Литва, има загинал и ранени
Западните разузнавателни служби обвиняват Русия, че пряко или косвено е повлияла на изборите в десетки страни - в Европа, в Северна и Южна Америка. Така например се твърди, че руският пропаганден канал RT е произвел за нуждите на предизборната кампания за президентските избори в САЩ видеа по много оспорвани теми, като помощта за Украйна, миграцията и икономиката. Тези клипове пък са били разпространявани от десни американски блогъри.
Хакерските атаки също са част от репертоара: умишлено се хакват информации на политици или партии и се публикуват поверителни документи, понякога дори смесени с други фалшиви документи и непосредствено преди избори. Видяхме това на изборите в САЩ през 2016 година или по време на кампанията за президентските избори във Франция през 2017 година.
Ликвидиране на врагове
Теоретично нападенията срещу отделни лица също попадат в обхвата на хибридната война. Путин не се смущава да преследва враговете си дори в чужбина, какъвто беше например случаят с ликвидирания в Берлин бивш чеченски командир и нападенията срещу Александър Литвиненко и Сергей Скрипал в Обединеното кралство. Досега жертви на такива нападения са ставали предимно руски граждани. През юли 2024 г. обаче стана известно, че Русия e била планирала покушение и срещу шефа на „Райнметал“ Армин Паппергер. Тази германска компания произвежда танковете „Леопард“-2 за Украйна.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
