Военният сблъсък между Индия и Китай е начало на по-голяма криза

С ъбитията около оспорваната хималайска граница между Индия и Китай ескалираха, въпреки че международните наблюдатели се надяваха споровете между тези две огромни държави да отшумят.

Сражение между Индия и Китай, десетки загинали

След седмици на кавги и сбивания между войници в различни части на дългата над 3000 км. граница, стотици индийски и китайски войници влязоха в смъртоносен сблъсък в района Ладах. Индийските власти съобщиха първоначално за трима убити от тяхна страна, но броят нарасна на 20 през нощта на 16 срещу 17-ти юни. За първи път от 1975 индийски войници са убити в граничната зона с Китай. Военни официални лица в Пекин признаха за сблъсъка и че има ранени китайски войници, без да съобщават техния брой. Индийската преса посочва 43 загинали и ранени.

Indian soldiers' lives lost in clash with Chinese soldiers in border region "will not be in vain" - Indian PM Modi https://t.co/i0spx11PAU

— BBC Breaking News (@BBCBreaking) June 17, 2020

Китайските войски са пресекли границата на няколко километра навътре в индийска територия в Ладах. По-точно, те навлизат в долината на река Галван, към която претенции имат и двете държави, и от там може да се наблюдава стратегическия път, който Индия изгражда.

Защо Индия и Китай струпват армия на границата си

Отвъд новинарския поток, детайлите около събитията продължават да бъдат смътни предвид отдалечеността на района и липсата на независими източници, различни от военните. Стръмните планински склонове на граничната зона между Китай и Индия, са виждали няколко пъти ескалация през последните десетилетия. Последните ръстове на напрежения бяха охлаждани с отстъпки между Ню Делхи и Пекин, които като цяло предпочитат инструментите на дипломацията. Двете държави са ядрени сили и са двете най-населени страни в света. Всеки спор между тях има последствия не само в Азия, но и като цяло за международните отношения, тъй като Китай и Индия разполагат с низ от съюзници, включително в Европа.

Три ядрени държави, ще има ли война

Но провокациите не спират. Този месец китайската армия извърши учение, по време на което хиляди войници се придвижиха от централната провинция Хубей към отдалечените хималайски райони. Учението, което беше широко популяризирано от китайските медии, е с цел изпращане на съобщение към Индия. Видеокадрите показват способността на китайската армия да се справя с тежките климатични условия в Хималаите в израз на увереност, че Китай ще защитава претенциите си на всяка цена.

Какво ще се случи при ядрена война между Индия и Пакистан

Събитията от тази седмица бележат край на почти пет десетилетия спорове, които не стигнаха до кръвопролитие. Навлизането на китайски войски в индийска територия е рязка ескалация и реално те окупират част от долината на река Галван. Според международните анализатори, отношенията между Индия и Китай няма да се върнат към старите норми, а ще се превърнат в постоянно съперничество, което е начало на по-дълбока криза. Тази криза има потенциал да засегне целия регион.

Как Индия може да започне война, от която никой няма нужда

Междувременно, китайският лидер Си Дзинпин продължава агресивната си политика не само към Индия, но и към Тайван и Хонконг. Събитията са свързани и според анализатори, Пекин прилага много по-тежка политика навън, откогато и да е било преди Си. Всъщност от 2012 насам, китайската дипломация често се свързва с извършване на натиск на терен – както с икономически, така и с военни и идеологически средства. Отношението на Китай към Хималаите и убеждението, че този регион принадлежи на Пекин, предизвика силни геополитически трусове. Неслучайно коментатори обръщат внимание на цялостната картина – Китай разгръща влиянието си върху различни райони едновременно, от Южнокитайско море до граничната зона с Индия.

#BREAKING: China demands that India carry out a thorough investigation into a border conflict incident, and immediately stop all provocative actions so as to ensure that such incidents do not happen again, Chinese FM tells his Indian counterpart in a phone conversation pic.twitter.com/65r9rB266i

— China Xinhua News (@XHNews) June 17, 2020

Днес Китай трябва да вземе решение дали ще поеме по пътя на велика сила, която разполага с икономическа мощ, но с риска да срещне сериозен отпор не само от САЩ, но и от съседни държави. Така например, Сингапурският премиер открито предупреждава за засилването на Пекин. Виетнам гледа с недоверие на китайските амбиции в Лаос, където беше построена военна база. Тайван – трънът в очите на Си Дзинпин и лидерите преди него – става все по-видим, въпреки усилията на Китай страната да бъде игнорирана.

Изчезналите 54 - вече 40 години в безизвестност

Индия е една от страните, които имат желанието и възможността да отговори на китайските амбиции. Икономическото и политическо настъпление на Пекин са проблем за целите на Делхи в индийските зони на влияние – от Пакистан, Непал и Бутан до Бангладеш и Шри Ланка. Индия е критик на инициативата „Един пояс, един път“, а китайските кораби в Индийския океан са разглеждани като провокация. В резултат, въпреки критиките на Вашингтон към националистическата доктрина на Нарендра Моди, Индия се сближава със САЩ – през февруари Делхи подписа оръжейна сделка за 3,5 милиарда долара. Индия намира все повече общи теми и с Виетнам.

Индия арестува розов пакистански гълъб

За индийския лидер обаче опциите са ограничени. Няма съмнение, че това, което се случи в долината на Галван представлява най-големият тест за правителството на Моди до този момент. Той е разглеждан като непоколебим, а образът му беше подсилен от извършването на удари по пакистански цели през 2016 и 2019 в оспорвания района Кашмир. Обществените нагласи в Индия са силно критични към Китай в момента заради пандемията от Covid-19 – пограничните сблъсъци само задълбочават кризата. Ако дори намекне да отстъпи от територията, която в момента Китай е окупирал, това би имало разрушаващ ефект за Моди у дома.

Пакистан: При нас има само един индийски пилот

Желанието на Пекин да разбие сегашния установен ред в международните отношения, притеснява редица държави и се очаква отпор с последици върху глобалната икономика. В момента много зависи от това, което Пекин се надява да спечели. В добрия случай, ако Си Дзинпин просто се стреми да унижи Индия и да я предупреди да спре със задълбочаване на връзките с опоненти на Китай, той може да нареди на войските си да се оттеглят. Но ако той иска да преначертае границата и да изпрати съобщение на други лидери - в Тайван, Япония, Югоизточна Азия или другаде, - че Китай е решен да вземе каквото поиска - тогава деескалирането на ситуацията ще бъде много трудно за Индия и партньорите ѝ.