В края на октомври руски медии публикуваха интригуваща информация, която скоро обикаля международните агенции и привлича вниманието към руската външна политика в Северна Африка. По време на боеве южно от либийската столица Триполи загиват руски войници, които се оказват членове на наемната група „Вагнер“. Броят на загиналите варира между 10 и 35, но е ясно, че жертви има, а руските граждани са загинали при нанесени удари на правителството в Триполи. Скоро след тази новина излиза извън Либия, тя беше допълнена с нови детайли.
Според руски медии, при боеве в Либия е починал и един журналист от Екатеринбург, бивш прессекретар на спасителната служба „Сова“ - 55-годишният Евгений Илюбаев. Той е участвал във военни действия в Сирия и Либия като служител на станалата известна по света руска частна военна компания „Вагнер“. И докато погребението на Илюбаев се състоя в родината му в Оренбургска област, новата информация доказва спекулациите, циркулиращи сред военни експерти от поне година насам, че Русия разширява обсега на действие на компании като „Вагнер“ извън Сирия и Украйна, които през последните години бяха станали опитно поле за подобни военни операции.
Руските наемници загиват в района на Каср Бин Гашир – зона, южно от Триполи, оспорвана от армиите на подкрепеното от ООН централно правителство и генерал Халифа Хафтар. Именно в подкрепа на силите на Хафтар Русия разположи около двеста души от „Вагнер“, част от които се намират на фронтовата линия до Триполи. По данни на руски и западни медии, тези наемници са пристигнали в Либия през последните два месеца в нов опит на Москва да наклони везните на войната в северноафриканската държава в полза на Хафтар.
Либия върви все повече към разпадане
След четири години на неофициална подкрепа за Хафтар, Русия изглежда иска да засили влиянието си в Либия, след като в ситуацията за правителството на Башар Асад в Сирия се закрепи. Освен наемници, Кремъл изпрати на помощ на либийския генерал самолети „Сухой“, артилерия, снайперисти и ракети. Какъвто и да е ефектът от тази подкрепа, в дипломатически смисъл Русия вече има де факто вето върху всяка възможно резолюция за конфликта.
Libya has become the first drone war, where rival fleets from the U.A.E. and Turkey fight in the skies. Now Russia is sending mercenaries to fight on the ground. https://t.co/bReM84hLoo
— New York Times World (@nytimesworld) 5 ноември 2019 г.
Трябва да се припомни защо Либия представлява интерес за Русия и други регионални играчи като Саудитска Арабия, Катар, Турция, Франция, Италия и Обединените арабски емирства. Макар войната в страната да не привлича така вниманието както военните действия в Сирия или Украйна, тя представлява шанс за геополитически престиж, икономически облаги и налагане на влияние в Северна Африка. В Либия, Русия подкрепя Халифа Хафтар – военен лидер, базиран в Източна Либия и Бенгази. Той получава подкрепа също от Египет, Саудитска Арабия, Емирствата и Франция. Хафтар се намира във война от повече от пет години срещу алианс от милиции, управляващи Западна Либия и столицата Триполи. Днешното правителство в Триполи е съставено от ООН през 2015 година и официално е подкрепено от западните сили и САЩ. На практика, обаче, единственият патрон на кабинета е Турция. Катар също се счита за покровител на правителството в Триполи, но през последната година Доха намали активността си в района.
Либия - конфликтът се задълбочава, кои страни участват
Усилията на ООН да организира избори и да спре боевете, са неуспешни вече осем години. Либия има голямо регионално значение. С огромна територия и мащабни петролни залежи, страната изпомпва над 1,3 милиона барела на ден, въпреки конфликта. Дългият средиземноморски бряг е само на 400 км. от Италия и дълго време служи за отправна точка на стотици хиляди мигранти и бежанци. Отворените и несигурни пустинни граници на Либия осигуряват възможност и за радикални групи да преминават без проблем – като например Ислямска държава, чиито бойци от Сирия и Ирак се вливат в африканския клон на групировката, разположен в Субсахарска Африка и Нигерия; в Либия организацията разполага с поне две бази, станали обект на американски въздушни удари през последните няколко месеца.
Освен, че в Либия има две правителства, които се борят за надмощие, либийската война е уникална по своите специфики. Турция и Емирствата превърнаха Либия в първата модерна война, водена предимно с бойни дронове. По данни на ООН, за последните шест месеца двете държави са извършили над 900 мисии с дронове. В същото време, на терен ситуацията е коренно различна. В сравнение със Сирия и други военни зони, в Либия военните сили са малки (и заради по-малкото население), като често се сражават по общо 400 души от двете страни на фронтовата линия. По-голямата част от сраженията се водят в затънтени пустинни постове или южно от Триполи, където предградията са разположени през няколко километра едно от друго, а улиците са почти постоянно задръстени от коли.
Arrival of Russian mercenaries adds deadlier firepower, modern tactics to Libya’s civil war https://t.co/u9wZ4ZGCnW
— The Washington Post (@washingtonpost) 6 ноември 2019 г.
Пристигането на руските наемници вече променя войната. Според европейски военни анализатори, куршумите, използвани от снайперисти южно от Триполи показват общи бележи с тези, използвани от руски снайперисти в Източна Украйна. През април либийският конфликт беше що-годе спрял, а генералният секретар на ООН Антониу Гутериш пристигна в Триполи, за да преговаря за мир. На следващия ден, подкрепен от Русия и Египет, Халифа Хафтар обяви начало на офанзивата си към Триполи, рестартирайки военните действия. Оттогава либийските фронтови линии са активни и смъртоносни.
До неотдавна Кремъл оставяше Египет и Емирствата да изнасят основната роля във военната помощ за Хафтар. Но от септември насам, атаката върху Триполи не върви по план и буквално буксува. Ето защо Русия смята това за добра възможност да се намеси ударно с идеята военните действия да приключат по-скоро и Либия да попадне под контрола на генерал Хафтар.
Либия – тайната война на Макрон
След като се срина на ниво враждуващи градове-държави след свалянето на дългогодишния либийски диктатор полковник Муамар Кадафи през 2011 г., Либия е по-малко функционираща държава и повече огромен портфейл. Жителите и градовете са обединени само от споделена зависимост от петролните приходи, които преминават през националната банка в Триполи към силно раздутата правителствена работна сила. Някои от тези заплати в крайна сметка отиват за бойци от всички страни на войната. Контролът върху Централната банка и петролните приходи превърнаха Триполи в най-ценната награда за враждуващите сили. 75-годишният генерал Хафтар е бивш личен приятел на Кадафи, който либийският диктатор изоставя насред войната в Чад през 1980-те. Хафтар е изнесен от африканската страна с помощта на ЦРУ и остава в САЩ до 2011 година, но не получава водеща роля в бунта, тъй като хората го свързват със стария режим.
Пет години по-късно, Хафтар призовава за управлението на Либия под негово ръководство, но военните му успехи постепенно замират след превземането на източните градове Бенгази и Дерна. Огромната Либийска пустиня прави логистиката трудна и военните действия са трудни. Ето защо, Хафтар става зависим от външни фактори и един от основните му съюзници става Русия. Макар Москва да подкрепя резолюцията за извършване на интервенция в Либия през 2011, днешната руска администрация вижда възможност да разшири влиянието си в страната и по този начин да придобие директен достъп до петролните полета и търговските пътища навътре в Африка.
Руската роля в Либия не свършва с Хафтар. Москва печата либийски банкноти и ги доставя на генерала в Бенгази. През 2015 руснаците установиха база в Западен Египет, за да предоставя директна подкрепа. Преди година Русия започна да изпраща военни съветници на екипа на Хафтар, а миналият ноември либийският командир проведе среща с Евгений Пригожин – човекът, седящ зад „Вагнер“ и един от най-близките хора на Владимир Путин. Хафтар получи такова силно рамо, че дори Тръмп похвали генерала за „борбата му срещу тероризма“, както Хафтар нарича операцията си срещу правителството в Триполи, въпреки че САЩ официално подкрепят другата страна. Днес, силите на Хафтар извършват редовни въздушни удари по милиции в Западна Либия, които по-рано сътрудничеха на Вашингтон в изтласкването на Ислямска държава от либийската й крепост град Сирт.
Освен руските наемници, Хафтар разполага и с помощта на Емирствата, чиито дронове атакуват постоянно столицата Триполи. Всеки един от тези дронове – произведените в Китай Wing Loong - струва над 2 милиона долара. Според данните, две-трети от убитите досега над 1100 цивилни, са загинали при удари с тези дронове. Според правителството в Триполи, атаките са координирани с руските сили, а за да изравнят сили, триполитанските сили закупиха дронове от Турция – Bayraktar TB2, произведени от Анкара и на цена от 5 милиона долара всеки. Турците изпратиха също военни съветници и дори разузнавачи, които да помагат на терен – двама от тях бяха ранени в края на октомври и върнати спешно в Турция.
С помощта на Турция, силите на правителството в Триполи успяха да си върнат контрола над стратегическия град Гариян, стоящ на пътя към столицата. Но с изпращането на наемниците от „Вагнер“, Русия отново накланя везните в полза на Хафтар. Въпреки, че в Сирия Москва и Анкара намират много общи точки и дори успяха да разпределят контрола върху Северна Сирия, в Либия те са на две различни страни. Наличието на наемници от ранга на „Вагнер“, предоставянето на военна сила и дори военновъздушни сили прави постигането на мир в Либия още по-невъзможно начинание, а Европа скоро ще трябва да обърне внимание на ситуацията около Средиземно море, тъй като заради военните действия, се очаква хиляди хора да тръгнат по опасния път към европейския бряг.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
