С ъединените щати изтеглиха войниците си от Либия. Базираното в Щутгарт Африканско командване на американската армия нарече оттеглянето „временно“, но не посочи кога се планира връщането на военните части“, съобщава „Ройтерс“.
В Либия политическата ситуация се изостря, фелдмаршал Халифа Хафтар започна офанзива срещу Триполи, столицата, в която е базирано правителството на националното единство на премиера Фаиз Сарадж, признато от ООН.
Въпреки, че отрича да подкрепя Хафтар, в неделя Русия блокира изявление на Съвета за сигурност на ООН за Либия, което призовава силите, лоялни на фелдмаршала, да спрат настъплението си към Триполи.
Москва не обявява подкрепа за нито една от страните в либийския конфликт, руското външно министерство официално заяви, че е против военен конфликт. В същото време преди месец се появи информация за това, че „ЧВК Вагнер“ (руска частна военна компания „Вагнер“, неофициално въоръжено формирование – бел. ред) на милиардера Евгений Пригожин доставя за армията на Хафтар артилерия, танкове и боеприпаси, пише „Новая газета“.
Според арабиста Алексей Малашенко, ръководител на научно-изследователския институт „Диалог на цивилизациите“, „ Либия винаги е била разделена на три части, а сега както никога досега разделението се усеща силно, но то вече е на две части и половина: на изток (Бенгази и Тобрук), северозапад (Триполи) и юг, където поне засега изобщо не е ясно какво се случва. Противопоставянето изглежда така: от една страна е Триполи, т.е. правителството на националното единство, а от другата са Бенгази и Тобрук, където се намира националният парламент и националната армия под ръководството на фелдмаршал Халифа Хафтар.
Целият въпрос се заключава в следното: ще се договорят ли или ще воюват до победа? Ако се проследят събитията от януари и февруари, между двете страни се наблюдава известно равенство. Самият Хафтар беше готов да преговаря. Планираше се някаква общонационална конференция, където по идея на страните, трябваше да се постигне консенсус, но в един момент Хафтар се почувства силен. Армията му наистина е добре организирана, съвсем нелошо въоръжена, в това число и с руско оръжие. Той притежава боен опит, удържа няколко важни победи над терористите и екстремистите. И преди две седмици усети, че е настъпило време да завземе Триполи с щурм и да не се договаря с Фаиз Сарадж.
Хафтар до такава степен е уверен в себе си, че хората му вече предупредиха местните жители да не се боят от нищо, да си седят по домовете, а той просто ще се разправи с противниците си.
Армията на Хафтар вече се бие край летището, т.е. фактически е влязла в Триполи. Кой ще ѝ се съпротивлява? В столицата има сили, верни на правителството, но има и неформални военни подразделения. Еко хората се разбягат (в т. ч. и отделните групировки, които се определят като радикални, екстремистки), то естествено Хафтар ще превземе града. Изглежда, че към днешна дата позициите на фелдмаршала са съвсем стабилни.
Русия, естествено, в този конфликт подкрепя Хафтар. Въпреки 20-те години, които е прекарал в Америка, той знае руски, има прекрасни връзки, добри отношения лично с руския военен министър Шойгу и Русия може да му даде оръжие, включително и комплекси С-300. Що се отнася до Сарадж, той е по-близък с Европа и САЩ. Тук обаче има следният момент: Русия непрекъснато изтъква необходимостта от преговори. Позицията на Москва е „прохафтарова“, но и двойствена същевременно. Защото ако Хафтар внезапно изгуби - това е Либия, където всичко е възможно, то за Русия ще възникнат проблеми. Крайно ясно мнение Москва няма да обявява, ако, разбира се, в скоро време Хафтар не извоюва пълна победа.
Геополитическият интерес на Русия е ясен - това е демонстрация на флага: „ ние сме не само в Сирия, но още и там“.
Погледнете какво се случва в Алжир. Къде отиде на първа визита новият премиер? В Москва. При благоприятно стечение на обстоятелствата – с Алжир отношенията са добри, в Либия на власт идва Хафтар, Русия е и в Сирия, а това вече изглежда достатъчно сериозно. И главното - нефтът. Руският бизнес може да се върне в Либия, има опит да работи с либийците още от 1969 година.“
Според Михаил Крутихин, партньор в консултантска агенция „Русенерджи”: „Съвсем възможно е някои руски компании да поработят, а и да спечелят, в Либия. Такива големи компании като например „Роснефт” биха могли да разчитат на нефтодобив и излизане на нови пазари.
Производството на петрол в Либия намаля рязко веднага щом там започнаха военните действия, но в последно време не се наблюдава някаква промяна в обемите на добиваните количества, защото основните находища и терминалите за изпращане на нефта са под контрола на Хафтар, а на тези места, специално, бойни действия не се водят.
Но, като цяло, промените в обема на добив на либийски нефт съвсем незначително се забелязват на пазара. И причината е много проста: американският шистов нефт е много чист и на практика изцяло измества от пазара либийския петрол. По качество той е същият. Примесите са малко, а и либийските събития изобщо не влияят на цената.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
