Т ози месец либийците си припомнят за събитие, което за мнозина носи голяма историческа тежест. Ако беше преживял Арабската пролет, либийският диктатор Муамар Кадафи щеше да отбележи петдесет години от т.нар. Септемврийска революция – военния преврат от 1 септември 1969 година, свалил крал Идрис I. Събитията както тогава, така и сега, са изпълнени с ирония.
През 1959 година са открити големи залежи на петрол в Либия и новата индустрия изважда държавата от бедността. Съсредоточаването на пари в кръг от хора около тогавашния крал създава напрежение и Кадафи – получил средства от краля, за да може да учи – организира преврат, който ще го постави начело на Либия до 2011 година. Пет десетилетия по-късно, петролът отново е в центъра на разделението в Либия, а един от близките хора до Кадафи – Халифа Хафтар – иска да дойде еднолично на власт. Хафтар е базиран в Бенгази, откъдето и Кадафи започва преврата през 1969.
Днес, обаче, на Хафтар ще му е много по-трудно, отколкото на Кадафи преди петдесет години. През последната седмица либийците публикуват статуси и снимки, напомнящи за преврата от 1969. Мнозина напомнят, че издигането на Хафтар напомня това на Кадафи. За разлика от Кадафи, Хафтар няма същата обществена подкрепа. Общото между тях е, че и двамата военни командири нямат визия, която да обедини либийците. Петдесет години по-късно, наследството на Кадафи е повече от мрачно – днешното разделение и граждански конфликт е пряк резултат на провала на Кадафи като ръководител и идеолог. Днес, богатата на петрол държава е пометена от хаоса, а столицата Триполи е подлагана на атаки от силите на Хафтар.
How did Muammar Gaddafi come into power and rule for 50 years?
— Al Jazeera English (@AJEnglish) September 1, 2019
Watch 'The Lust for Libya': https://t.co/pWb9L8SevW pic.twitter.com/CRKfkalrpB
Либия не е „провалена държава“, както често анализатори описват страната след 2011. Причината за това е, че в момента де факто има две части на Либия, които не искат да имат нищо общо помежду си. Опитите на Кадафи да обедини историческите области на Либия бяха успешни само заради неговите репресии и железен юмрук. Днес има едно международно признато правителство, базирано в Триполи, което се ръководи от девет-членен президентски съвет, воден от премиера Файез ал Сарадж. Тази институция беше създадена през 2015 година в резултат на споразумение между отделните страни, подписано в Мароко. Заради проблемите със сигурността, това правителство е разположено не в парламента, а във военноморската база „Абу Сита“, разположена в близост до Триполи. Правителството не е подкрепено от Камарата на представителите, която пък е базирана на повече от 1500 км. от Триполи – в малкия град Тобрук, разположен в близост до границата с Египет. Говорителят на Камарата е Агила Салех Иса, който подкрепя Халифа Хафтар като военен лидер. Хафтар, от своя страна, има амбициите да завземе Триполи и да стане държавен лидер.
Хафтар, който е един от най-близките хора на Кадафи, има дълга и противоречива история. Участва в преврата през 1969, изоставен е от либийския лидер по време на войната с Чад през 1980-те и по-късно съдейства на ЦРУ. След 2011 се завръща от САЩ в Либия и създава свои военни части – съвкупност от милиции, носещи името Либийска национална армия. През последните години Хафтар завладя град Бенгази и Източна Либия, нахлу в Южна Либия, воюва с Ислямска държава и сега опитва да обсади столицата Триполи. В момента военния лидер получава подкрепа от Египет, Франция, Обединените арабски емирства и Русия.
Парадоксът е, че докато международната общност се опитва да накара враждуващите страни да седнат на масата за преговори, тези четири страни правят всичко възможно да премахнат правителството, подкрепено от ООН в Триполи. Премиерът Серадж има подкрепата на Турция и Катар, които са геополитически конкуренти на Египет и ОАЕ. Италия – старата колониална сила в Либия - е също на страната на Серадж и по този начин удря интересите на Франция. Докато трябва да се справя със силите на Хафтар, правителството в Триполи има и вътрешни проблеми, свързани с многобройните племенни милиции, завръщането на Ислямска държава в Южна Либия и независимата военна сила, наричаща себе си „Охрана на петролните съоръжения“. Тези милиции са съставени от служители по сигурността в петролната индустрия и представляват пряка заплаха за износа на либийски петрол.
През април, премиерът Серадж и ООН планираха национална конференция, която имаше за цел да обедини враждуващите страни и да бъдат организирани избори, и нова конституция. Само няколко дни преди старта на конференцията, силите на Хафтар стартираха военна офанзива срещу Триполи. Мирният план пропадна и няма изгледи тази година да има нова такава инициатива, след като военните действия не спират. В същото време, международните играчи опитаха да спрат Хафтар, но без успех. Въпреки усилията на САЩ и Египет, който стана патрон на преговорите, Камарата на представителите в Източна Либия и непризнатият премиер Абдула ал-Тани, изискват първо да бъде признат контрола на Халифа Хафтар върху Триполи, а след това да се водят преговори.
People traumatised by the conflict between Libya's internationally-recognised government and warlord Khalifa Haftar's forces in the country's western city of Tripoli are doing what they can to protect the city pic.twitter.com/zoPBY5mjGl
— TRT World (@trtworld) September 3, 2019
Военната конфронтация има директни икономически последици.
В момента икономиката на Либия, доколкото съществува, е буквално разделена на две, включително петролната индустрия. Петролните залежи в източните части се контролират от силите на Хафтар и износът оттам отива в посока Египет и ОАЕ. Реално съществува една Национална петролна компания и алтернативна компания, която обслужва правителството в Бенгази.
Освен икономическите проблеми, на територията на Либия има над 800 000 бежанци от Африка и над 8000 затворници. При въздушни удари на силите на Хафтар по-рано това лято, загинаха над 140 души в бежански център в Триполи. Всяка ескалация в Либия означава повече натиск върху европейските граници. Подобно на сирийския конфликт, където правителствените сили предизвикват нова бежанска вълна заради масираните бомбардировки върху бунтовническите позиции, в Либия Хафтар създава условията за нова вълна през Средиземно море. Европа и международната общност изглежда не е подготвена за събитията в Либия. Показателно е изказването на генералния секретар Антониу Гутериш от миналия месец, че липсата на политическо решение в Либия може да вкара страната в гражданска война. Либия е в гражданска война от години, а думите на Гутериш показват, че вероятно международните институции не искат да признаят сериозността на ситуацията.
Дипломатическите неразбирателства между Франция и Италия относно решението за Либия и между Турция и Катар от една страна, и Египет и ОАЕ от друга, както и невъзможността на ООН да обедини страните за постигане на политически консенсус, възпират всякакви планове за мирен процес. Колкото по-дълго Хафтар е оставян да мисли, че може да наложи волята си със сила, а правителството в Триполи, че може да го спре, толкова по-бързо Либия отива към разпад. Петдесет години не стигнаха, за да бъде създадена идея за либийска нация. Кадафи се провали, въпреки репресиите и силната централна власт. Хафтар, който копира действията на своя бивш съратник, мечтае за единна Либия под негова власт, но реалността е много различна.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
