2

П рез последните години, Франция стъпва силно в Субсахарска Африка. Френската армия, заедно с други европейски сили, извършва атаки срещу бунтовници и радикали в Мали. В Алжир и Буркина Фасо френските специални части извършват тайни операции, докато в Либия френски дипломати предоставят помощ на военни командири със съмнително минало. Все по-очевидно е, че френският президент Емануел Макрон има за главна цел слагането на Северна и Западна Африка в обсега на френската политика, а Либия заема централно място в тази стратегия.

Новините от началото на април за настъплението на генерал Халифа Хафтар към либийската столица Триполи постави във фокус френската външна политика и желанието на Емануел Макрон да върне Париж на международната сцена. От 2015 насам, Франция засили присъствието си в Либия. Там френските стратези избраха да подкрепят военния лидер и бивш приятел на Муамар Кадафи, Халифа Хафтар, вярвайки, че само подобна силна личност би установила ред в раздираната от гражданска война и богата на петрол страна.

С тази си политика, Франция удря директно интересите на своя европейски съсед и конкурент за влияние – Италия. Рим е бившата колониална сила в Либия и основен потребител на либийския петрол, като през последните години италианците изпитаха върху себе си засиления поток от бежанци, бягащи заради конфликтите в Субсахарска Африка.

Публично, Франция подкрепя мирния процес в Либия, воден от пратеника на ООН Гасан Саламе и не признава, че предоставя оръжие, обучение и разузнавателна информация на Хафтар. Смъртта на трима френски войници от специалните части при инцидент с хеликоптер в Либия през 2016 година, показва друго. За извършването на тайни операции от страна на Франция говорят и новините от Тунис, където тези дни властите арестуваха 13 души с френски дипломатически паспорти, опитали да вкарат оръжие в Либия.

От своя страна, Хафтар – който е подкрепен и от Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Египет и Русия – успя да създаде своя армия не без помощта на пратките с модерно оръжие, доставяни от Париж, въпреки че има международно оръжейно ембарго. Някои от бойците в редиците на генерала не са предпочитаните от Франция светски настроени войници. Сред тях има салафити, свързани със Саудитска Арабия, судански бунтовници и дори командир, искан от Международния наказателен съд за извършване на военни престъпления.

Всичко това, обаче, не спря Франция да подкрепи Хафтар. Една от първите дипломатически инициативи на Макрон през 2017 година беше да покани за преговори Халифа Хафтар и ръководителя на признатото от ООН правителство в Триполи, Файез Сераж, в опит за постигне споразумение за споделяне на властта в Либия. Тогава Макрон не покани Италия, въпреки че прекрасно знае за интересите на Рим в Северна Африка и това подкопа доверието между двете държави.

Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан е считан за архитект на политиката на Франция в Либия. Той успя да убеди Макрон, че северноафриканската държава е дългосрочна инвестиция за Париж. В случая с Триполи, френският президент счита, че може да покаже способностите си в държава, в която имиджът на неговия предшественик Никола Саркози се срина заради близките му контакти с Кадафи.

Но Макрон подценява Либия, залагайки на военен да реши политически проблем. Той смята, че всичко може да приключи бързо и без последствия за Франция, без да вижда по-голямата картина и спецификата на либийското общество. Италианските власти смятат, че разбират много повече Либия, предвид историческата обвързаност между двете държави. Според Рим, Хафтар няма шанс да управлява сам Либия, нито пък ще се справи с дивия либийски юг, където властват милициите на народите на туарегите и тубу. Засега събитията показват, че италианците са прави.

Договорите за петрол са също важен фактор в политиката на Макрон

Критиците на Франция твърдят, че основна движеща сила за политиката на Макрон е възможността френският петролен гигант „Тотал“ да получи добри договори, ако Хафтар победи. Генералът вече има пълен контрол върху Източна Либия, където се намира неговата щабквартира. Преди да напредне към Триполи, неговите сили завзеха важни петролни полета в Южна Либия, където оперира италианската компания ЕНИ. Местни анализатори смятат, че част от залежите ще бъдат предоставени за обработка на Франция, когато Триполи падне в ръцете на Хафтар. Франция е в един отбор с ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет, на които продава оръжия за милиарди евро и някои коментатори вярват, че това също влияе на решенията на Макрон за Либия.

Северна Африка е приоритет за Франция

За френските политици стратегията им в Либия е свързана с мисията им в района на Сахел и Субсахарска Африка, който представлява главен приоритет за националната сигурност на Франция, особено след терористичните атаки в Париж през 2015 година.

Арабските бунтове през 2011 година предизвика несигурност в райони, където Париж има икономически и политически интереси. На цената на подкрепата за силни недемократични лидери в Алжир, Тунис, Египет и Мароко, французите смятаха, че осигуряват спокойствие. Днес Макрон размишлява по същия начин и затова подкрепя политиката на „железен юмрук“ в Либия.

Но Париж може би бърка в оценка си. Хафтар смяташе, че може да премине през цяла Либия без кръвопролитие. Генералът очакваше, че силите му ще бъдат посрещнати с възгласи на одобрение в Западна Либия и Триполи ще се предаде. Но това не стана – атаката върху столицата предизвика силен отпор от милициите, подчинени на правителството на Сераж. Убитите от 4 април насам са над 200, а 25 000 души са разселени заради боевете. За последната седмица, войниците на Хафтар обстрелваха безобразно кварталите на Триполи, предизвиквайки смъртта на над 30 души.

Засега не се вижда положителен резултат от подкрепата на Париж за генерал Хафтар. Франция не показва да е променила решението си, въпреки ескалацията като вече веднъж блокира изявление на ЕС с призив да бъде спряна офанзивата към Триполи. Вярвайки, че с политиката си в Либия ще донесе сигурност и ще спре миграционния натиск през Средиземно море, Париж помага на силите, които днес предизвикват ново разселване и разрушение, вместо да седнат на масата за преговори. Още нещо – заради подкрепата си за Хафтар, Франция губи доверието на немалка част от либийците, а това може да повлияе отрицателно на желанието на Макрон да покаже страната си като стабилизиращ фактор в Северна Африка.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@