Либия - конфликтът се задълбочава, кои страни участват

С амо за последния месец, в Либия се случиха събития, които сериозно притесниха лидерите в ЕС и Северна Африка, че е възможна регионална ескалация на напрежение. Силите на контролиращия Източна Либия Халифа Хафтар продължават да атакуват Триполи, където е базирано либийското правителство, подкрепено от ООН. Въздушни удари върху Триполи убиха над 50 души в мигрантски център, за което ООН обвини силите на Хафтар в извършване на военно престъпление. Триполи пък обвини Обединените арабски емирства (ОАЕ) за извършване на удари в подкрепа на Хафтар.

В регионалния спор се намеси и Турция, чиито граждани станаха обект на атаки в Либия. ЕС се опасява както от военна ескалация заради интересите на външните играчи в Либия, така и от бежанска вълна и проблеми със сигурността по южната си граница.

Не се вижда скорошно мирно решение на конфликта

Тази година се очакват избори в Либия, но тяхното провеждане е под въпрос заради офанзивата на Хафтар срещу Триполи. От април насам са загинали най-малко 1000 цивилни, а 80 000 са принудени да напуснат домовете си. Офанзивата е и причината за спрените мирни преговори, които трябваше да се проведат през пролетта.

Атмосферата се нажежи още повече, след като на 5 юли стана ясно, че силите за сигурност в Триполи са арестували двама руски граждани, заподозрени в опити за манипулация на изборния процес. Според данните на либийското правителство, руснаците са провели среща със сина на Муамар Кадафи, Сайф ал Ислям, който е възможен кандидат за президент и среща подкрепата на някои официални лица в Москва. Фактът, че руснаците подкрепят силите на Хафтар още повече увеличи пропастта между враждуващите сили в Либия, които не виждат как може да бъде намерено дипломатическо или мирно решение на конфликта.

Реалността е, че ситуацията в Либия навлезе отдавна в цикъл на насилие, който се възпроизвежда, подсилван от интересите на регионални сили. Европейските сили имат интерес да спрат офанзивата на Хафтар към столицата Триполи, още повече заради възможността напрежението да доведе отново до създаването на гнезда за терористична дейност, както се случи в Сирт през 2015 и идването на "Ислямска държава" в района. Ако ролята на дипломацията се провали, може да се очаква продължение на конфликт с пропорциите на сирийската война.

Ролята на външните играчи в Либия винаги е била мътна, но и изключително важна. Намесата на политически и регионални интереси се превърна в константа през последните години, като различни арабски държави от Персийския залив – в частност Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ – спонсорират враждуващи сили и различни милиции в съперничество за налагане на влияние. 

Няколко държави имат пряко участие в събитията в Либия

След оставката на ислямисткото правителство в Триполи през 2016 и намесата на ООН в създаването на ново правителство, международните поддръжници на стария парламент бяха малко или много изтласкани извън града и днес най-голямата част от външната намеса в Либия идва през силите на Халифа Хафтар – тенденция, запазила се от 2017 насам след като военния лидер завзе Бенгази. Той разчита на подкрепата на ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет, включително за доставки на оръжия. Не е случайно, че Хафтар започна офанзивата към Триполи след посещение в саудитската столица Рияд, където най-вероятно е получил „зелена светлина“. Към лагера, подкрепящ Хафтар се включиха и Русия, и Франция, виждайки в него възможност да се наложи силна ръка в Либия.

Участието на Египет и ОАЕ е най-видимо. Двете държави подкрепят дипломатически и с оръжия силите на Хафтар в неговата офанзива. От април насам има няколко документирани случаr на нощни въздушни удари, извършени с дронове, които ОАЕ използва в своята армия. Те най-вероятно са използвали за платформа египетски бази. Според правителството в Триполи, при въздушниje ударr върху мигрантския център в Триполи на 3 юли също има намеса на Емирствата.

Дълго време управляващите в Емирствата твърдят, че се борят с Мюсюлмански братя -организация, с която имат десетилетни спорове и борби. Според ОАЕ Мюсюлмански братя са установили мрежа в Либия и са инфилтрирали правителството, поради което те считат, че трябва да се намесят в либийския конфликт. Има и по-прагматични причини за подобна интервенция. За Абу Даби географската позиция на Либия е от изключителна важност за икономическите планове за доминантна роля в снабдителните и търговски линии, навлизащи в Средиземно море. Огромният енергиен ресурс на Либия и нуждата от реконструкция създават много добра възможност за компаниите от Персийския залив. Тази смесица от политически и икономически интереси прави Либия основен елемент в регионалните амбиции на Абу Даби. Днес ОАЕ разполага с инфраструктура в Източна Либия, която подслонява изтребители – включително френски „Рафал“-и, подпомагащи с удари атаките на Хафтар.

За Саудитска Арабия Либия също предлага възможности за влияние. За разлика от други държави, Рияд участва по различен начин. Вместо да се занимава с открита политическа намеса, саудитската дипломация използва салафастката група, известна като мадхалити. Част от членовете на това движения подкрепяха до последно Муамар Кадафи през 2011 (поради неговия флирт с религията през последните години на управлението му), а след 2011 мадхалитите бързо успяват да разширят мрежата си и да получат важна роля в силите на Хафтар, въпреки неговата защита на светските принципи и враждебността на Египет и ОАЕ към ислямисти. Движението вярва в подчинението към лидера и е враг на Мюсюлмански братя – два фактора, които се виждат достатъчни за Хафтар в началото на неговата експанзия. По този начин, обаче, той дава силен коз в ръцете на Саудитска Арабия.

Турция има все по-нарастващо участие в политиката в Либия, тъй като и интересите на Анкара се разшириха след 2011. Първоначално турците бяха почти напълно мотивирани от желанието да изпълнят договорите в Либия на стойност от 15 милиарда долара – интерес, който накара Турция да стане поддръжник на бунта, разразил се през същата година. Политиците в Триполи, със своето ислямистко минало, са разглеждани като добра възможност за влияние.

Подобно на другите сили, Турция прие тактика, която е в съзвучие с по-широките й регионални интереси. Анкара заздрави приятелството си с групи в Западна Либия, нe само защото има икономически интерес в този район, но и защото те представляват категорична опозиция на силите на Хафтар, подкрепени от Египет и ОАЕ – едни от най-големите регионални опоненти на Турция. Това е една и от причините турските власти да си затварят очите за дейността на либийски граждани на територията на Турция, които използваха възможността да създадат канали за доставки на оръжия въпреки оръжейното ембарго. Турция също е обвинявана в предоставяне на военна подкрепа за силите на Триполи като има най-малко два случая на въздушни удари по позиции на Хафтар.

Катар има една от най-важните роли в събитията в Либия. Първоначално с агресивна подкрепа за либийските бунтовници, днес управляващите в Доха предпочитат да застанат за усилията на ООН да установи единно правителство в страната като противовес на амбициите на Хафтар. Заедно с Турция, Катар стана основен партньор на Триполи.

Като се има предвид обаче, че Катар до голяма степен се отказа от регионалния си политически проект в полза на вътрешните въпроси - и като се има предвид разнообразието от либийски групи, с които твърди, че поддържа връзки - Катар най-вероятно ще се фокусира по-малко върху подкрепата на ислямисти в Либия, отколкото да засилва съперничеството със Саудитска Арабия и ОАЕ.

Все по-видима е ролята и на Русия. Макар Москва да няма официална политика към Либия, представители на руската дипломация и военнопромишления комплекс се срещнаха с Хафтар няколко пъти за последните две години. Това показва, че Русия възнамерява да се установи в Източна Либия, където има близък достъп до египетските бази – тях има право да използва, благодарение на споразумение с Кайро. Въпреки всичко, участието на Москва за момента не може да се сравнява с това на ОАЕ или Турция.

Две европейски държави също имат участие в Либия, макар и не така ярко като това на арабските страни и Турция. Франция и Италия, които имат съперничество в рамките на ЕС, са на двете противоположни страни и в либийския конфликт. Бившата колониална сила в Либия – Италия – има свои геополитически цели и за изпълнението им смята, че е добре да подкрепи правителството в Триполи. От друга страна, Париж активно подкрепя силите на Хафтар, който Франция вижда като гарант за сигурността в Либия. По този начин, обаче, французите пречат и на италианските амбиции за установяване на влияние в Южна Либия, където Рим изгражда военна база.

В тази среда регионалното съперничество драстично увеличава риска от ескалация. Ако Турция и Катар увеличат подкрепата си за Триполи, това може да мотивира Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ да увеличат военната си помощ за Хафтар. Реално този процес вече започна: тъй като чуждестранните инвестиции в конфликта се увеличават, увеличават се и притесненията на либийците, че войната ще продължи още дълго. Тъй като пропагандните канали подтикват различните страни да преследват военна победа, перспективата за постигане на договорено с езика на дипломацията решение, става все по-далечна. Последните събития са ярко доказателство за това: в началото на юли Турция и Хафтар си обявиха взаимно „война“, след като Хафтар обвини Анкара, че подпомага отбраната на Триполи. Силите на Хафтар дори отвлякоха шестима турски граждани, служители на турското министерство на отбраната. По-късното им освобождаване, следствие на турски заплахи за военен отговор, не допринесе за спадане на напрежението.

Либия подслонява стотици хиляди мигранти, а ескалацията създава възможност за хуманитарна катастрофа в близост до европейския бряг.

В момента на територията на Либия има над 600 000 мигранти, бежанци и търсещи убежище лица. Много от тях са избягали от насилието в Етиопия, Еритрея, Сомалия, Судан, Нигер и Мали. Друга част са икономически мигранти, идващи от Западна Африка в посока Европа.

Не всички мигранти се намират в затворени лагери, но само в Триполи има 3000 души, държани на километри от фронтовите линии. Ситуацията в тези лагери е тежка. На 21 юни „Лекари без граници“ описаха положението в два мигрантски центъра южно от Триполи като „медицинска катастрофа“ и предупредиха за възможност от епидемия на туберкулоза. От септември миналата година до юни 22 души са починали заради болестта.

ООН също отправя многобройни предупреждения, че насилието ще предизвика както влошаване на хуманитарната ситуация, така и възможност от бежански поток към Европа. Мнозина опитват да прекосят Средиземно море с импровизирани лодки.

Местните либийски сили поддържат контакт с европейските страни и най-вече с Италия и Франция, чиито брегове са най-близо до либийските. Правителството в Триполи обаче предупреди, че не се знае колко може да поддържа бежанските лагери на своя територия, особено след старта на офанзивата на Халифа Хафтар през април.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини последвайте страницата ни в Instagram.